Лидия Ковачева за дишането

Filed Under: Здраве on May 27, 2016

Лидия Ковачева

КАТО НАЙ-НЕОБХОДИМА ХРАНА ЗА ЧОВЕКА СЕ ЯВЯВА КИСЛОРОДЪТ,
който набавяме чрез белия дроб. Не случайно белият дроб е оформен така обемист от самата природа. Гръдният кош заема почти половината от целия торс. Ние непрестанно дишаме – денем и нощем, набавяйки необходимия кислород за кръвта. Дишането е сложен процес, до днес неизяснен от медицината в неговата цялост. Тази разградена, въздушна храна, дадена ни в йонно състояние, се възприема лесно и без усилие от организма. Какво, освен кислорода, ние поемаме от тази мекичка въздушна храна, все още не е доизяснено. в древността в Индия е било известно, че праната се възприема в началото на дихателните пътища. Руските учени говорят за действието на аеройоните върху човешкия организъм като стимул за усилване на вътрешните функции.

Най-хубавата и целесъобразна храна за белия дроб е чистият незамърсен въздух. Качеството на въздуха може да се градира така: на първо място, разбира се, въздухът в планината, пречистен от обилната зеленина и зареден с аеройоните, след него следва въздушната среда на открито, като се прави пак разлика между въздушната среда в полето, в селото и в града. На последно място трябва да се постави въздухът в закрити помещения, като и тук трябва да се градира според степента на замърсяването.
Една от най-важните предпоставки за дълголетието е дишане на въздух с нормален състав. Колкото по-малко са отровните елементи във въздуха, толкова по-качествена е храната, възприета през дробовете. Организмът я приема безрезервно, подхранвайки кръвта с максимума, който може да получи. Тежка става задачата на белия дроб, когато във въздуха има отровни елементи. Задачата на въздушната струя е да почисти замърсената венозна кръв, но когато самият въздух е с отровни елементи, докато едни отрови се чистят, други се вливат.
Човешката психика е така формирана, че ние сме свикнали при болестна проява или неуспех първо да търсим вината във всичко и във всички, но не и в себе си.

За белодробните, а и за всички други болести обикновено виним лошия въздух в градовете и работните помещения. Но дали грешката не се корени в самите нас? Не всички, които работят в една и съща атмосфера са болни. Разбира се, не всеки е еднакво устойчив, но това зависи лично от самия човек, защото всеки може да се погрижи и да засили своите защитни сили. Създавайки силна база, организмът устоява на некачествения въздух.

Още по-лошо се получава, когато се добавят вредните лични навици като тютюнопушене, лошо дишане, липса на достатъчно движение, липса на хигиена и пр.
Да се пали цигара след като с часове дробовете са били претоварени с тежката атмосфера на завода или на канцеларията, и на зажаднелия за чист и нормален въздух дроб да се сервира наново отрова, значи да постъпваш жестоко със самия себе си, да изиграваш съществото си. На големите усилия на белия дроб да намери необходимата храна му се сервира съвсем безцеремонно пушек с никотин и още много съставки от вредно естество. Венозната кръв, която е дошла в капилярите на алвеолите, за да получи необходимия кислород, за да се пречисти, получава нова доза отрова. Пушачът все едно казва на своята кръв „не ме интересува!” с което разваля състава на хранителния сок – кръвта, необходима за изхранването на клетките. Той им поднася влошени по качество сокове, разваляйки с това техния нормален живот и спирайки тяхната нормална функция. Когато това става продължително и системно, се получава израждане и болестни състояния.

Когато белият дроб е поставен при такава напрегната работа, опушван непрекъснато и получаващ вместо естествената си храна отрова, той се уморява и рано се похабява, а човек остарява преждевременно.
Когато пушенето е продължило няколко години, по алвеолите се наслояват никотинови чернилки, които при рентгенов преглед правят дроба тъмен. Тези никотинови наслойки създават в дроба една постоянна тежка атмосфера, която всеки може да почувства, когато заговори с пушач или когато влезе сутрин в стая, в която е спал пушач.

Към тези две злини, които увреждат функциите на белия дроб и развалят нормалния състав на кръвта, може да се прибави още една не по-малко вредна и вземаща своите жертви. Това е големият недостатък на цивилизования човек да диша повърхностно. Този навик идва от механизирания живот на градовете и от липсата на достатъчно движение. Когато човек работи физически труд или упражнява някакъв спорт, той без да иска, усилвайки движението, усилва и дишането. Когато това става системно, и дишането са поддържа в интензивна форма, но когато се води застоял неподвижен живот, дишането се занемарява и отслабва. Добива се навик да се диша само повърхностно, без да се проветряват дълбоко дробовете. Отдалечените места на дробовете остават непроветрени и този навик влече след себе си същите лоши последствия.
Когато се комплектуват тези три недостатъка: влошеният въздух на градовете, пушенето и повърхностното дишане, положението на белите дробове става много тежко. Към отровите, които кръвта носи от метаболитните процеси в организма и чака да бъдат пречистени, се добавят още, и то от съвсем друго естество.

За доброто дишане са нужни:

1. Чист въздух – проветрени помещения.

2. Нормално, интензивно дишане с добре упражнени дробове.

Ако човекът е на работа в канцелария или завод, задължително е един – два часа дневно движение на открито, за да се нормализира функцията на белия дроб и дишането. Спазено ли е това условие, то соковете, които влизат в тялото, ще бъдат достатъчно и организмът ще получава точно тази храна, от която се нуждае.

1972 г.

Сборник “Дишане, хранене, здраве”

Лидия Ковачева

Вижте още: