Тайният живот на растенията

Filed Under: Растения и билки on August 11, 2016

растения

„Тайния живот на растенията“ е една мирогледна книга, променяща съзнанието посредством многобройни научни факти, сякаш взети от един паралелен на нашия свят. Факти и досега неизвестни на по-голямата част от българската общественост. Един свят на истински чудеса, в сравнение с който този на Алиса е безцветен и скучен. Така възкликва и списанието “Научна Америка“ по повод откритията на индийския гений Бозе за земеделието: „Какво са чудесата на Аладин и неговата лампа…“

По подобен повод и по подобен начин възкликва и един от най-великите физиолози на модерните времена, професор Ханс Молиш: „Всичко това е по-чудно от вълшебните приказки!“ Така постъпили и чиновниците от Управлението по храните и лекарства та на Съединените Щати, в един период преди Втората световна война. Те прехвърлили към сферата на научната фантастика претенциите на д-р Дроун, че може по капка кръв да прави снимка на органите на пациентите, дори самите пациенти да са на стотици и хиляди километри разстояние. Нещо повече, д-р Дроун можела да прави снимки на вътрешните органи в „напречен разрез“, което не може да се прави от рентгеновите апарати. Заявлението є за патент било отхвърлено, въпреки вече издадения британски патент. Оборудването є било конфискувано. В сп. „Лайф“ тя е представена като шарлатанин. Впоследствие д-р Дроун
умира от мъка. Това е само един типичен пример от многото в „Тайният живот на растенията“. А какво би
казал пък читателят за авиомодел, управляван с мисъл, като за посредник е използвано растение?! Или пък
за житни растения, отглеждани жизнени и зелени в пълен мрак, като необходимата им енергия се осигурява
по медна жица?! Растение, което смята до двадесет?!
А чудото, че растения, отглеждани единствено в дестилирана вода, все пак увеличават количеството на
първоначално съдържаните химически елементи!?
Тази книга променя Америка преди тридесет години. Вече слава Богу е ред и на българската общественост, макар и с голямо закъснение, да приведе в по-голямо съответствие картината си за света, като изходи от една така важна област като растителния живот, свързания с него жизненоважен въпрос за храните, оттам въпроса за здравето, науките, които ги изучават, обществото, космоса, Цялото.

Наред с тайния живот на растенията, книгата в известна степен разкрива и тайния живот на науката.
И непряко поставя въпроси за тайния живот на човешкото общество. Увлекателният начин, по който е поднесена, я прави интересна едва ли не за всеки от определено интлектуално ниво нагоре.
Книгата ще резонира в изключително широк спектър читатели, като започнем от екологични земеделци и общи еколози, ботаници, биолози, агрономи, електроници, физици, електроинженери, химици, лекари,
като представители на по-официални професионални линии, минем през всякакви видове интереси към
свръхсетивно, паранормално, психотроническо, радиестезическо, окултно, видове алтернативна медицина,
като билколечение, д-р Бах, хомеопатия и завършим с възможностите за едни различни философски и социал-
ни изводи, които могат да бъдат провокирани. Сред многото други има и за готвачите – д-р Град, изследо-
вател биохимик в психиатричен институт в Канада, след поредица безкомпромисно контролирани научни
опити установява, че вода в запечатано шише, държана в ръце половин час, влияе ускоряващо или задържащо
на растежа на растения, поляти с нея, в зависимост от настроението на човека, който я е държал. Сред
многото други изводи, той се запитва, как ли влияе настроението на готвача по време на приготвяне на
храната.
В известна степен книгата оставя странно усещане, сякаш човек наблюдава почти пълен срез от един друг живот. От едно, от една страна близко, а от друга, сякаш невъзможно бъдеще. Онова бъдеще, в което
„лъвът ще лежи до агнето“. И усещането да докоснеш кълновете на този бъдещ живот е много особено въл-
нение, почти еднакво с вълнението от невероятната история, разказана от шотландския лечител Макинс за
гостуването му в Индия на Рамана Мохан Махарши:

Всеки следобед, точно когато Махарши прекрачел навън прага на колибата си, от съседното на около километър село добитъкът започвал диво да се дърпа от синджирите. Когато привикналите вече на това стопани освободели животните, те се втурвали в кариер, за да се изравнят с Махарши и да го съпровождат в разходката му. Кавалкадата се допълвала от всички кучета и децата на селото. От гъстаците на джунглата излизали дивите зверове и на почтително разстояние предвождали групата, сред тях и змии. Небето се закривало от птици: в хармония и мир летели синигери и ястреби, най-различни други жертви и хищници. След края на разходката всички се разотивали мирно и тихо до другия ден.

Важна черта на идващата Нова Епоха според книгата е и сътрудничеството между наука и свръхсетивно. Самата книга е ярък пример за плодотворност та на такъв подход. И както се изразяват авторите в предговора є, „растенията могат в края на краищата да се окажат шаферки на сватбата на физично и метафизично“.

Вижте цялата статия в списанието тук.

 

Източник:

ЗА „ТАЙНИЯТ ЖИВОТ НА РАСТЕНИЯТА“
Камен ЖЕЛЕВ

сп. “Житно Зърно”, бр. 3 от 2005 г.

Из „Тайният животна растенията “
от ПитърТомпкинс и Кристофър Бърд

Вижте още: