Бял имел

Filed Under: Растения и билки on February 7, 2013

бял имел

1.От гледище на традиционната медицина се лекуват: Епилепсия, рак, психични болести, нормализира кръвното (брезов – едно плодче на ден, вътрешен прием, поне 30 дни); дъбов – лекува всички болести.

От гледище на духовното действие допринася за отключването на цяла плеяда качества от нравствените добродетели като трудолюбие, скромност, през практическите, като практичност, самоанализ, положителна самокритика и се достигне до финосетивните, като отключване на молитвеното чувство, разкриване на сетивата за Висшите Същества и се завърши с това, че белият имел е панацея и удължаващо живота средство.

2 ИМА ЛИ ПРОТИВОПОКАЗАНИЯ?
Растението е отровно. Да се приема само след консултация със специалист-хомеопат. Да се внимава при признаци на алергия.

3 КЪДЕ РАСТЕ В БЪЛГАРИЯ И ПО СВЕТА?
В България: източните региони основно.
По света – белият имел е разпространен практически по цялото земно кълбо.

Имелът се е използвал като лекарствено растение отдавна. Сокът от плодовете бил смятан за храна за тялото и духа. Пресните листа били използвани за подправка (което ограничено се е запазило и до днес), която ободрява и придава характерен приятен привкус. Използвал се е още и за запомняне на сънища и изпълнение на желания.
Преди всичко, имелът се е използвал като лекарство срещу всички болести и средство срещу всякакви отрови. От времената на Хипократ в народната медицина са го използвали като кръвоспираща и запичащо средство. Японските айни, швейцарските селяни и лекарите в Англия и Холандия през 18 век са считали имела за мощно целебно средство.
Древно поверие, че имелът е универсална противоотрова, е запазено при селяните на Лаком, Южна Франция: имелът се поставял на стомаха на болния и са му давали да изпие настойка от него.
Тъй като имелът се закрепял на клоните на дървото, без да пада на земята, се считало, че епилептик, който носи късче имел в джоба или е пил настойка, няма да може да се строполи от припадък. Това останало до 18 век: имелът се използвал като средство срещу епилепсията.
С горещи мокри компреси се е лекувал ревматизма Друидите са го използвали за лечение на рани. Действа и при редица психически заболявания, а в малки дози лекува спазми и конвулсии.

Бял имел, клейник, кукувича плюнка, скребър, емлика – Viscum album L.

Разпространение. По клоните на овощните и на други широколистни и иглолистни дървета, най-често в източна България, в другите райони по-рядко. Описание: Малко, полупаразитно вечнозелено храстче с почти сферична коронка, която се прикрепва към клонките на дърветата посредством кореноподобни образувания. Стъблото е голо, вилковидно, разклонено, както и клонките, членесто, високо до 50 см. Листата са бледозелени, кожести, срещуположни, обратно яйцевидно ланцетни до тясно ланцетни, приседнали по върховете на клонките. Двудомно растение. Цветовете са еднополови, събрани най-често до 3 (5-6) заедно, в основата между клонките. Плодът е сочна, кълбеста, едносеменна лъжлива ягода, голяма колкото грахово зърно, отначало зелена, след узряването бяла, прозрачна. Цъфти март-април.

Използваема част: Младите клонки заедно с листата, и то на имела, който се развива по иглолистните дървета. Режат се на разстояние 25 см от върха през периода от септември до март. След почистването се сушат на сянка или в сушилня при температура до 45 градуса Целзий.. Изсушеният имел е със зелено-жълтеникав цвят, без миризма и със слабо тръпчив вкус. Допустима влажност12%. Опакова се в конопени или книжни торби и бали. Запазва се в сенчесто, сухо и проветриво помещение. Изнасяна билка.

Химически състав. Вискотоксин, висцин, холиноподобно вещество, норвискабин, тирамин, инозит, урсон, мазнини, витамин С, провитамин А, серингинин, смолисти и дъбилни вещества и др.
Младите клонки съдържат олеанолова и урсолова киселина, холин и неговите производни (пропионилхолин и ацетилхолин), алкалоидът вискотоксин, гликозидът вискалбин; освен това смоли, тритерпенови сапонини, амини (норвискалбин, тирамин, фенилетиламин), инозин и витамините А и С.
В плодовете са открити мазно масло, съдържащо олеинова и линолиева и палмитинова киселина, каучук, смолисти вещества, кароти, витамин С.
В кората – гликозидът сирингинин.

Лечебно действие и приложение: белият имел притежава свойството да понижава чувствително кръвното налягане (а Мария Требен го препоръчва още и при ниско кръвно налягане), да преодолява спастични състояния (главно в детската възраст) и да действа кръвоспиращо. Помага при туберкулоза, на белите дробове, бронхиална астма, нощно напикаване у децата, диабет, хемороиди, хиперфункция на щитовидната жлеза, глисти. Употребява се за лекуване на повишено кръвно налягане, атеросклероза, при болести на нервната система (помощно средство при някои форми на епилепсия); имел, бран от бреза (детски спастични състояния, главоболие, невралгии); за лекуване на маточни кръвоизливи, продължителна и болезнена менструация, кръвотечение от носа.
В българската народна медицина имелът се употребява още при неволно треперене, болести на далака, за забременяване (заедно с плодовете), за увеличаване на млякото у кърмачките и др. Плодовете на имела се взимат при виене на свят, магарешка кашлица, отоци и тумори.

БЯЛ ИМЕЛ И РАКОВИЯ ПРОБЛЕМ

Въпреки че белият имел се използва от векове в народната медицина, историята на приложението при лечение на рак започва от 1917 г., когато за пръв път са открити неговите противоракови свойства. Това става възможно благодарение на разработката на нова технология на производство. Днес се наброяват около 2000 публикации, посветени на изследване терапевтичните свойства и състав, който се счита за уникален.
Основното предназначение на препаратите – това е поддържаща, симптоматична, профилактична, противорецидивна и имуномодулираща терапия.
Това са растителни имуномодулатори и цитостатици, чието използване при онкопатологията започва още през началото на века.Днес времето на имелотерапията на туморите и използването екстракти от имел при реабилитацията на болни от рак заемат достойно място в многобройния арсенал от биологични средства. Препаратите от имел се използват за самостоятелен вид терапия на туморите, а още и съчетано с цитостатици, лъчева терапия и хирургически методи за лечение, а също и при имунореабилитацията на болните, преминаващи специфично лечение, на етапа на противорецидивна реабилитация, за поддържаща терапия.

Препарат Локализация на туморите
Viscum Abies alba Дыхательни пътища
Viscum Malus Черва, стомах
Viscum Populus Простата, пикочен мехур
Viscum Quercus Дебело черво, анус
Viscum Pseudoplatanus Стомах
Viscum Fraxinus Жлъчен мехур, стави
Viscum Phytolacca Гръклян, шия, уста, нос

Показания за имелотерапия:
– Профилактика на метастазирането след оперативно отстраняване на туморите.
– Предоперационна подготовка
– Смптоматично лечение на инкурабелни онкоболни
– Тераппия на неоперабелните тумори
– Лечение на метастазите
– Лечение на рецидивиращите тумори
– Лечение на преканцерозите.

От изложеното следва, че лечението с препарати на основата на имел е оправдано и обосновано. Препаратите са намерили приложение на всички етапи на реабилитациата.

ПРОТИВОПОКАЗАНИЯ:
При непоносимост към самото растение. Да не се прекалява, защото при прекомерно използване се натрупват токсични вещества.

РЕЦЕПТИ:
Начин на употреба. 1 супена лъжица ситно нарязани клонки и листа се варят 10 мин. в 0,5 л. вода. Прецедената отвара се пие по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.
Плодчетата се вземат 1-2 след ядене с вода. Поради отровността им, обаче, не е желателно да се вземат продължително време.

ОТГЛЕЖДАНЕ.
Имелът може да бъде отглеждан специално, ако е налице желанието да се засели в своята градина. За тази цел семената от изцяло узрели миналогодишни ягоди (в нашия случай – средата на пролетта), трябва да се поставят в специално направени със шило неголеми дупки на едно от горните клонки на дървото-гостоприемник и да се закрепят с градинарски материал, пропускащ вода. Трябва да се засеят няколко растения, за да се получат и женски, и мъжки особи, необходими за образуването на плодовете. Но процентът на прорастване на семената, посадени по този начин е твърде малък. Женските растения започват да плодоносят едва на 5-та година. Обезателно трябва да се помни, че все пак имелът е растение плупаразит, способно да повреди дървото-гостоприемник силно., понякога довеждайки го до пълно изтощение и гибел.

ИЛИЯН НЕДЕВ И СТРАЦИМИР АБРАШЕВ

Вижте още: