Ягодови сортове

Filed Under: Растения и билки on May 4, 2008

В домашните и вилните градини и в помощните стопанства е целесъобразно да се отглеждат поне по 3 – 4 основни сорта , едни от които да са ранни или средно ранни а други средно късни или късни.Когато производството е предназначено за пазара целесъобразно да бъдат отглеждани по-малко сортове за да бъде продукцията по- еднотипна. При всички случаи са за предпочитане ягодовите сортове които са жизнени и родовити по-устойчиви на студ на стресови засушавания и на горещини особено при не поливни условия. Твърде важно е сортовете да са по-устойчиви на брашнеста мана, сиво гниене болести на корените на бели и червени петна по листата и да се израждат по-слабо от вирусни болести. Най-подходящи са сортовете с едри до средно едри плодове които имат добър или много добър вкус и аромат и са подходящи за преработване в компоти, сокове и други продукти. Плодовете им трябва да имат привлекателен външен вид, да а без големи вдлъбнатини, да са плътни и със здрава кожица, интензивно и равномерно оцветени, без зелени върхове, да са с лъскавина и да не потъмняват прекомерно при леко презряване. Универсални сортове не съществуват, но има различно приспособени (екологично пластични) за различните райони и месторастения. препоръчваните и описани накратко сортове са подредени приблизително по реда на зреенето.Роксана е чехословашки сорт, който съперничи на Сюрприз де Хали вече го замества.

Растението е умерено високо до високо, изправенорастящо и образува голям брои ластуни. Петурите на листата са средноедри до едри, леко улейовидни и удължени Цветоносните са средно дебели изправени и повечето от цветовете им са разположени наравно или малко над височината на листата. Цъфтежът протича едновременно с цъфтежа на Сюрприз де Хал. Плодовете са средно едри до едри от първите няколко беритби и дребни от последните. В повечето случаи плодовете са по-едри отколкото на Сюрприз де Хал, също подходящи предимно за консумация в прясно състояние. По външен вид и по форма оста приличат на тях, но са по-слабо овласени и по плътност и вкус незначително ги превъзхождат.Горела е холандски сорт, чиито растения са полуизправени до почти изправенорастящи, средно високи умерено облистени.
Петурите на листата са средно едри, улейовидни доста закръглени към връхната си част, сравнително остро назъбени, тъмнозелени, матови. Цветоносните а средно дебели и разклонени предимно в горната си третина Плодовете са доста едри от първите две беритби и средно едри до сравнително дребни от следващите, конусовидни. Плодовото месо е оста плътно, оранжево-червено, с едва доловима киселина и с много добър вкус и аромат. Подходящи са и за преработване и замразяване сортът е устойчив на болестите бели и червени петна по листата, но е недостатъчно устойчив на брашнеста мана. Необходимо е да се има предвид, че понася лошо по-продължително засушаване и горещини температура над 31° – 32°С) и затова е подходящ за отглеждане само ри поливни условия в по-прохладни и влажни райони. Това е родовит о умерено родовит сорт. Плодовете са сравнително по-слабо податливи на сиво гниене.
Горела е подходящ за отглеждане и в слънчеви тунели и оранжерии. Покахонтас е американски сорт, чиито растения са силно растящи и изправени.средно облистени. Листните петури са средноедри, яйцевидни, слабоулейовидни с леко извити надолу върхове, сравнително заоблено назъбени. Цветоносните са на височината на листата разклонени в горната си половина .Плодовете са средно едри, т първите беритби-до едри, от последните две дребни конусовидни до тъпоконусовиднии с пресечен връх, обикновено сплеснат, с добре изразена шийка, яркочервени, с лъскавина и с доста потопени семенца, неприлегнала малка чашка и най-често обратно назад извити чашелистчета. Плодовото месо е много плътно, оранжево-червено, приятно кисело и с умерен аромат, подходящи за преработване в компоти, сокове конфитюри, за замразяване и др. При презряване, ако не бъдат обрани до 2 – 3 дни, плодовете не потъмняват силно, почти не омекват и запазват добрите си качества. Узряват 2-3 дни по – късно от плодовете на Горела.

Покахонтас е много родовит сорт които се развива добре и в по-топли райони, но при поливни условия Може да бъде един от основните сортове в личните и помощните стопанства Роксана Горела Покахонтас Кембридж е фаворит Английски сорт, чиито плодове узряват почти едновременно или 1-2 дни след плодовете на Покахонтас Плодовете са едри до много едри от първите беритби, от следващите беритби – средно едри, от последните – дребни. Имат правилна тъпоконусовидна форма до леко удължена, гладка повърхност, съвсем малка шийка, но големи и най-често неприлегнали чашелистчета, като при някои от тях върховете са раздвоени Плодовото месо е доста плътно, оранжево-червено, с добър до много добър сладко-кисел вкус и с умерен до недостатъчен аромат По пригодност за преработване и за замразяване плодовете на Кембридж фаворит отстъпват на Покахонтас В прохладните и по-влажни райони на страната сортът Кембридж фаворит надминава по родовитост сорта Покахонтас, докато в по-топлите обикновено малко му отстъпва. Устойчив е на брашнеста мана, а също и на бели и червени петна по листата, а плодовете са сравнително по-устойчиви на сиво гниене. Умерено податлив е на болести по корените. Това е един от най-подходящите сортове за всички градини. Холидей. Американски сорт Растенията му са средно високи, полуизправени, умерено облистени Този сорт е сравнително устойчив на късни пролетни студове и слани, но е чувствителен към болести по корените Устойчив е на брашнестата мана и на бели и червени петна по листата Плодовете му зреят средно късно, обикновено едновременно или 1-2 дни след плодовете на Зенга зенгана Те са едри, а първите и много едри, тъпоконусовидни до конусовидни, със съвсем слабо изразена шийка и сравнително малка чашка, като повечето от чашелистчетата не са прилегнали към плодовете, а са частично извити назад или отклонени в различна степен, светлочервени, със средна лъскавина и умерен брой семенца, с тънки дръжки. Плодовото месо е белезникаво червено, с малка кухина, плътно, сладко- кисело, умерено до недостатъчно ароматично, но с добър вкус Плодовете са сравнително подходящи за преработване в компоти.

Този сорт е родовит и затова заслужава да бъде отглеждан във всички райони на страната, Беманил. Белгийски сорт, получен от кръстосването на Кембридж фаворит със Зенга зенгана. Зрее едновременно с Кембридж фаворит. По морфологични особености на растенията и плодовете почти не се отличава от този сорт. При досегашните изследвания у нас се оказва още по- жизнеспособен от него и по-добре понася неблагоприятни климатични условия. Проявява по-добра устойчивост на кореново гниене и ягодов акар. По чувствителност към сиво гниене на плодовете не се различава от Кембридж фаворит. Цветоносните му също са дебели и почти изправени и се разполагат по-ниско от височината на листата. Плодовете му по форма, едрина, оцветяване, големина на чашката, по съвсем малката шийка, по химичен състав и вкусови качества много приличат на плодовете на Кембридж фаворит. След узряването понасят известно забавяне на беритбата до два дни, без да се влошава качеството им. Сравнително подходящи са и за преработване в компоти. По родовитост . Биляна сортът Беманил не само че не отстъпва на Кембридж фаворит, но дори слабо го превъзхожда. Перспективен е за отглеждане вьв всички градини и в бъдеще навярно ще измести Кембридж фаворит. Зенга зенгана Създаден е в Германия.
Растенията са силнорастящи и доста високи, много гъсто облистени и жизнени, но образуват сравнително малко ластуни, които са къси и с по около 2 розетки Благоприятен за това е и по-късният им цъфтеж. Плодовете са средно едри до едри от първите беритби, а от последните две беритби силно издребняват,особено в по-горещите райони Те са заоблени до тьпоконусовидни, без шийка, интензивночервени, с умерен гланц и сравнително дълбоко потопени семенца. Чашката е вдлъбната в ямичка на плода, затова не се отделя съвсем лесно, а дръжката е дълга и тънка.
Плодовото месо е доста плътно, червено. Плодовете имат сладко- кисел вкус и подчертана киселинност, която е много приятна, средно силен аромат и добър до много добър вкус. Те са едни от най- подходящите за преработване в сокове и в компоти и за дълбоко замразяване. В дъждовно време твърде много загниват. Зенга зенгана е устойчив на брашнеста мана, средно чувствителен към бели и червени петна по листата и сравнително по-бавно се изражда от вирусни болести. Този сорт заслужава да бъде отглеждан широко във всички по-прохладни и влажни райони, но предимно при поливни условия. Може да бъде застъпван по-ограничен, като допълнителен сорт във всяка градина. Белруби. Френски сорт, чиито плодове зреят средно късно -1 – 2 дни след плодовете на Редгаунтлет. Растенията са изправено-растящи и доста високи, умерено облистени, сравнително устойчиви на бели и червени петна по листата, но чувствителни към брашнеста мана и сиво гниене на плодовете. Това е родовит сорт, но отстъпва с 15 – 20% на Редгаунтлет, особено при неблагоприятни метеорологични условия и при полагане на недостатъчни грижи. Плодовете от първите 1-2 беритби са едри и дори много едри, с дължина до 5 – 6 см, докато от следващите имат средна и над средна едрина, а от последните 1-2 беритби са средно едри и дребни. Те са силно удължени и двойно конусовидни, с много удължена шийка и леко пресечен връх. Семенцата не са много на брой и са леко потопени в плодовото месо.

Плодовете са много привлекателно оцветени в рубиненочервено, имат силна лъскавина и прекрасен външен вид, здрава кожица. Плодовото месо е много плътно и по това сортът се отличава от всички ягодови сортове, почти без кухина, добре оцветено и само с малки белезникави ивици, приятно сладко-кисело, с подчертана киселинност, с много добър вкус и умерен аромат Плодовете са подходящи за консумация в прясно състояние, за преработване в компоти и в други продукти, а също и за замразяване. Този сорт заслужава да бъде отглеждан във всички градини. Редгаунтлет Създаден е в Англия. Отличава се с голяма родовитост не само у нас, но и в някои европейски страни, като отстъпва незначително по добив на сорта Зенга зенгана. Растенията му са високи, изправенорастящи, много жизнени и устойчиви на брашнеста мана, а до голяма степен и на червени и бели петна по листата и на сиво гниене (когато валежите не са продължителни). Сортът понася значително по-добре горещини и_временни засушавания през време на зреенето на плодовете в сравнение със Зенга зенгана. Плодовете узряват 2-3 дни по-късно от плодовете на Зенга зенгана. Те са средно едри до едри, а от първите 1-2 беритби и много едри, конусовидни до тъпо-конусовидни, като най-едрите имат широки ръбове и пресечен връх, яркочервено оцветени със слаба оранжева отсянка и лъскави-на, без шийка, със значителен брой средно потопени семенца. Чашката е малка и се отделя не съвсем лесно, а дръжката е дебела и жилава.
Плодовото месо е плътно, светло-червено, недостатъчно до умерено ароматично, със сравнително добър вкус, но отстъпва на почти всички писани сортове (с изключение на някои от най-ранните). Плодовете са средно подходящи за преработване и добри за замразяване. ри скосяване на листата и полагане на добри грижи след беритбата, особено ако се напоява и се подхранва с азотни торове или шербет, сортът Редгаунтлет плододава тори път от края на август до средата на октомври, като дава добив 250 – 500 кг от декар. Поради не особено голямата му взискателност в сравнение с другите ягодови сортове, обилното плододаване, също и ремонтантността този сорт заслужава да бъде отглеждан ограничено във всяка домашна овощна градина. Може да бъде използуван и като основен сорт. Биляна. Български сорт, създаден от Л. Христов през 1970 г. в ОСЯК, Костинброд, плодовете зреят средно късно, едновременно с плодовете на Редгаунтлет. Растенията са средно високи, полуизправенорастящи и умерено облистени. Плодовете са средно едри до едри от първите 1 -2 беритби, средно едри до дребни от следващите беритби, заоблени до леко тьпоконусовидни и често със слабо пресечен връх. Имат едва забележима шийка и малка чашка с неприлегнали чашелистчета. Почти са бели, но при леко прерязване добиват руменец, особено откъм слънчевата страна.

Кожицата им е сравнително нежна, а плодовото месо е бяло, умерено плътно, много приятно сладкокисело, с изключително силен и богат аромат и отличен вкус, като в това отношение Биляна надминава всички ягодови сортове, познати досега в нашата страна. Плодовете са много подходящи за домашно преработване в компоти (с добавка на плодове от добре оцветени сортове) и за приготвяне на ненадминати по вкус сладка. Този сорт е умерено родовит, но поради отличното качество на плодовете му заслужава да се отглежда във всяка домашна и вилна градина. Мице Шмндлер. Немски сорт, внесен у нас по време на Втората световна война. Известен е още като Холандска. Плодовете му зреят късно – 5 – 7 дни след плодовете на Редгаунтлет. Устойчив е на брашнеста мана, но чувствителен към бели и червени петна по листата. Цъфти късно, след като обикновено е преминала опасността от пролетни студове и слани. Плодовете от първите 1-2 беритби са средно едри, а от следващите средно едри и дребни, заоблени до бъбрековидни, без шийка и с дълбоко вмъкната чашка в плодовата ямичка, тъмновиненочервени, с виолетова отсянка и добре изразен гланц. Кожицата е тънка, а плодовото месо оцветено, сравнително нежно, сочно и с твърде своеобразен сладко-кисел вкус и умерен аромат. Плодовете са подходящи и за преработване в компоти, сокове и сладка. Сортът се изражда сравнително по-слабо от вирусни болести и е умерено родовит. Веспер. Създаден е в САЩ през 1955 г. чрез кръстосване на сорта Shipper с Jerseybelle. Засега това е един от най-късно зреещите ягодови сортове у нас. Този сорт цъфти сравнително късно – едновременно или 1-2 дни след Зенга зенгана. Плодовете зреят едновременно или няколко дни след плодовете на Мице Шиндлер. Те са много едри до едри – от първите 2 беритби средно по 16 -18 г, а от всички беритби средно по 9 -11 г и превъзхождат с около 20% плодовете на сорта Редгаунтлет. Имат правилна конусовидна форма и са почти без шийка, тъмночервен цвят с винена отсянка и добре изразена лъскавина Чашката е средно голяма и прилегнала, а при някои плодове отделни чашелистчета са леко обърнати встрани. Семенцата са жълтеникави и плитко потопени в плодовото месо, което е оранжево-червено, сравнително плътно и с много добър сладко-кисел вкус и аромат, като не отстъпва на Зенга зенгана. Плодовете са подходящи за преработване и за замразяване. По добив Веспер почти не отстъпва на Редгаунтлет. Развива се добре и в по-топли места, но при поливни условия. Проявява умерена чувствителност към брашнеста мана, но засега не се изражда бързо от вирусни болести. Заслужава да бъде изпитан в домашните и вилните градини. Подходящите места за отглеждане на ягодата са проветриви, но защитени от силните ветрове.Особено голямо внимание трябва да се отдели на механичния и химичния състав на почвата, като за предпочитане са по-леките и плодородни почви. При подходяща подготовка обаче тя може да се отглежда и на по-тежки и бедни почви. Особено голямо значение има реакцията на почвата, която трябва да бъде неутрална до слабо кисела. Подготовката на площите включва: избор на подходящи предшественици, предпосадъчно торене и обработки. Подходящи предшественици за ягодата са пшеница, ечемик, фасул, соя, грах, естествени и изкуствени ливади и пасища, като последните се разорават една година преди засаждане на ягодовите растения. Неподходящи са всички овощни растения, домати, пипер, лук, картофи, зеле, които страдат от някои общи болести и неприятели с ягодата. Предпосадъчното торене се извършва въз основа на химически анализ на почвата, като органичният тор се внася в доза 3-5 т/дка на предшественика на ягодата. Минералните торове – суперфосфат (60-100 кг/дка) и калиев сулфат (25-40 кг/дка), се внасят след основната обработка, за да се размесят по- равномерно в почвата. Дълбоката оран се извършва в зависимост от дълбочината на хумусния хоризонт – 25-35 см, като на повърхността не трябва да се изнася под орницата (мъртвицата), като камъни и чакъл След това се извършват още 1-2 плитки (10-12 см) обработки, докато се получи градинско състояние на почвата. Времето за засаждане на растенията зависи главно от климатичните условия на района и срока за добиване на разсада. Обикновено той се добива през октомври, като при това най- подходящ срок за засаждане на растенията е до средата на същия месец за северните райони на страната и до края на месеца – за южните. При съхраняване на разсада в хладилник най-подходящ срок за засаждането му е през първата половина на април и не по-късно от средата на същия месец. Когато разсадът се добива през пролетта, засаждането му трябва да се извърши не по-късно от края на март. Преди това растенията се почистват като им се премахват старите и повредени листа, а на корените се съкращава само връхната част. Разстоянията на засаждане на растенията зависят главно от технологията на отглеждане. Мулчирането на почвата със слама се извършва в единични редове на разстояние един от друг 80 см и между растенията в реда 20-25 см. Когато почвата се мулчира с черно фолио, се

ЯГОДИ ВЪРХУ СЛАМА И ВЪРХУ ЧЕРНО ФОЛИО

формират лехи високи 12-15 см с ширина в основата 90 см и в горната част 70 см. Те се покриват с черно фолио, перфорирано в двуредови ленти на разстояние 35 см между редовете и 20-25 см между растенията вътре в тях. Разстоянието между две съседни лехи е 35-40 см. При първата технология растенията се засаждат в плитки (8-10 см)бразди, а при втората – в дупки, направени с градинско садило в отворите на фолиото. Особено важно е при това да не се подгъват корените, а връхната пъпка на растенията да остане малко над повърхността на почвата. След това се полива независимо от влажността на почвата. Грижите за растенията започват веднага след засаждането им и се изразяват в редовни обработки, торене, напояване, мулчиране със слама, борба с болестите и неприятелите, беритба на плодовете, покосяване на листата. Всяка година в зависимост от заплевеляването и образуване на почвена кора се извършват по 3-4 обработки на дълбочина 3-4 см в близост до редовите ивици и 6-8 см по средата на редовете В зависимост от плодородието на почвата и очаквания добив всяка година растенията се подхранват. Обикновено се внасят по 15-20 кг/дка амониева селитра 30 дни след засаждане на растенията и по 20-30 кг/дка след беритбата на плодовете. След това се извършва плитка обработка за размесването на тора с почвата Ягодата има големи изисквания към влагата в почвата, но особено повишени са те от началото на вегетацията до прибиране на плодовете (когато растенията формират голямо количество листа, цветове и плодове) и през септември-октомври (по време на залагане на плодни пъпки за следващата година). За задоволяване на тези потребности всяка година се извършват от 4 до 8 поливки при гравитачно напояване или чрез дъждуване и 20-30 поливки, когато се полива чрез капкуване. Поливната норма при първите два начина на напояване е 30-35 куб м/дка, а при последния -10-15 куб м/дка, като се полива през 2-3 дни. За предпазване на плодовете от загниване и замърсяване в края на масовия цъфтеж на растенията почвата се постила със слама (дървени стърготини, сухи листа и др ). Беритбата на плодовете се извършва редовно, съобразно изискванията на пазара. За консумация в прясно състояние се берат узрели плодове с дължина на дръжките 1,5-2 см, а за замразяване и преработка – без дръжки. Много важно значение за запазване на качеството на плодовете има амбалажът, като за консумация в прясно състояние най-подходящи са панерките с вместимост 0,5-1 кг, а за замразяване – щайги с обем 2-3 кг. Листата се косят след беритбата на плодовете, и то само след първата година от създаване на насажденията. За да се предпазят растежните пъпки на растенията от повреждане, се коси на височина 3-4 см, а покосената маса се изнася от насаждението и се унищожава.

Източник: http://ovostarstvo.hit.bg/

Вижте още:

Коментирай

You must be logged in to post a comment.