Рудолф Щайнер за вредата от изкуствените храни

Filed Under: Здраве, Храни и хранене on June 1, 2012

В сайтът От извора попаднах на чудесна подборка от Иван Стаменов, озаглавена “Рудолф Щайнер за отровите и синтетичните храни”. Позволявам си да публикувам някои от цитатите от Рудолф Щайнер, а вас съветвам да прочетете и останалите в оригиналната статия, в която има и чудесни коментари към извадките.

Хората с право казват: Какъв огромен скок направиха интелектът и разумът! За мнозина този напредък е индентичен с науката, което обяснява и експанзията на материалистичното светоусещане. Какъв невиждан напредък в изучаването и овладяването на природните закони, в техниката, в изобретенията… макар днес да се изобретяват предимно машини за убиване. Изхождайки от своята наука, хората ще продължат да размишляват и върху други неща. Те ще анализират произхода на хранителните вещества, ще се опитват да произвеждат синтетични храни, без да имат никакво предчувствие, че макар и химически еднакви, природните продукти не могат да се сравняват с химическите.

(Из цикъла „Духовете на Мрака“, втора лекция)

По този въпрос [за храните] хората имат невероятни и напълно погрешни представи. Макар и в незначителна степен, всяка храна е отрова. И животът се състои тъкмо в това, че макар и да приемаме храната, ние не позволяваме тя да стане едно цяло с нас, а се защитаваме срещу нея; тъкмо в тази себезащита лежи една от основните характеристики на живота. Хранителните вещества [в естествените храни], както се досещате, са отровни в толкова слаба степен, че ние спокойно устояваме срещу тях. Но когато погълнем истинска отрова, тя ни разрушава и ние не можем да се съпротивляваме.

(Цикъл „Антропософията като Космософия“, част 2, лекция от 28 Октомври 1921 г.)

И който знае, че в дадена страна особено се развиват тези или онези растения и животни, намиращи се под тези или онези небесни влияния, той ще разбере как по необходимост може да се образува напълно определен народен характер. [Това става] благодарение на факта, че във всяка приемана от него храна, получена от неговото обкръжение, човек поглъща не само тези вещества, каквито показва химията, но приема в себе си и определени духове. Те веднага влизат чрез устата в жлъчката и се разпространява в неговото същество.

(Из цикъла „Въздействието на духовните Същества върху човека“, първа лекция)

Съвсем нелепо е, когато днес проучваме химически процеси в химическата лаборатория, а след това си представяме, че когато човекът яде хранителните продукти, тези химически процеси просто продължават вътре в човека [както в лабораторията]. Човекът не е някакво сливане на химически действия, а вътре в човека всичко се изменя. И от определена гледна точка това изменение се представя по следния начин: Да предположим, че приемаме нещо минерално. Всичко, което приемаме в нас като минерално вещество, се изменя. Знаете, че имаме една собствена топлина. При здравия човек топлината на кръвта е около 37ºС. В топлината на кръвта имаме нещо, което обикновено надвишава външната топлина. Всичко, което приемаме като минерално вещество, трябва да се измени в нашия организъм.

Това, което в топлината на нашата кръв надвишава средната топлина на околния свят, което е по-високо от топлината на заобикалящата външна среда, тази вътрешна топлина приема с удоволствие консумираното минерално вещество. Когато консумирате едно зрънце готварска сол, тази готварска сол трябва да бъде всмукана от вашата собствена вътрешна топлина, а не от топлината на външния свят. Тази готварска сол трябва да бъде приета с удоволствие от вашата вътрешна топлина. Всичко минерално трябва да се превърне в топлинен етер. И в момента, в който човекът има в своя организъм нещо, което възпрепятства превръщането на минералното вещество в топлинен етер, в този момент човекът се разболява.

(Из Събр. съч. 230, десета лекция)

Определено много хора си представят, че си имаме работа с някакви вещества без особено предназначение, които ние приемаме в качеството им на хранителен продукт. С някакви вещества, които са съвсем равнодушни към нас и които само чакат да ги преработим, след като сме ги погълнали. Но нещата не стоят така. В основата си хранителните продукти не представляват тухли, които позволяват да се използват по всевъзможен начин за постройката, която трябва да изградят. Тухлите позволяват да бъдат вградени по произволен начин в плана на строителя, тъй като по отношение на строежа те представляват инертна в себе си маса. Но нещата не стоят по този начин с хранителните вещества по отношение на човека. Защото всяка субстанция, намираща се в нашето обкръжение, притежава известни вътрешни сили и своя вътрешна закономерност. И това е същественото за едно вещество – че то има свои вътрешни закономерности, вътрешна подвижност.

И така, като внасяме външните хранителни вещества в нашия организъм и ги включваме в нашата вътрешна подвижност, това съвсем не означава, че хранителните вещества се поддават без съпротива на тези процеси. Напротив – отначало те се опитват да разгърнат собствените си закони, собствения си ритъм и собствени вътрешни форми на движение. И ако човешкият организъм желае да постави в своя служба хранителните вещества, той трябва да унищожи в тези вещества собствената им подвижност, да унищожи свойствената за веществата вътрешна подвижност. Той трябва да ги разгради, и не само да ги превърне в индиферентен материал, но и трябва да работи активно срещу свойствената на веществата вътрешна подвижност. Че веществата притежават собствена закономерност, това човек може да почувства много скоро, след като например приеме през устата някоя силна отрова. Много скоро той ще се убеди, че собствената закономерност на веществата взима връх над него и че именно тя налага себе си.

Но така, както отровата има своя вътрешна закономерност, чрез която предприема атаката срещу организма, така е и с всяко едно вещество, с всеки хранителен продукт, който приемаме. Това не е нещо безразлично – веществото проявява собствената си природа, собствената си същност; то, така да се каже, притежава своя собствен ритъм. И човекът трябва да се противопостави на този ритъм, при което вътрешното устройство на човека не просто трябва да преработва някакви пасивни градивни материали, но преди всичко трябва да бъде преодоляна собствената природа на тези градивни материали.

(Из Събр. съч. 128)

Вижте още: