Житният режим

Filed Under: Здраве, Храни и хранене on February 27, 2013

Житен режим

„Житното зърно е емблема на човешката душа. То представлява велика история в развитието на природата. Ако вие можехте да разгърнете листата на житното зърно, да проследите неговата история, щяхте да разберете напълно историята на човешката душа. Както житното зърно пада в земята и умира , както то пониква, израства и дава семе, същото става и с човешката душа.“

Учителя Петър Дънов

Житният режим е уникална диета за пречистване на организма, дадена от Учителя Петър Дънов. Прави се всяка година през февруари, веднага след фаза пълнолуние, когато започва разсипът на Луната. Добре е да се започне в сряда, но не по-късно от третия, четвъртия ден след пълнолунието. Целта му е пречистване и обновяване на организма след зимата. Практиката за пречистване на организма след зимните месеци е позната в много култури и религии, включително и в християнската. Такава е в действителност целта на дългия великденски пост.

Житният режим е замислен да бъде провеждан във времето, когато природният годишен цикъл клони към завършек, преди точката на пролетното равноденствие да отбележи началото на новата година. Новата година – астрономично и астрологично в действителност започва от този момент – 21-22 март. (Точката на равноденствието е на 21, но в много култури се празнува датата 22, вероятно заради особената нумерологична тежест на това число.)

И така, през февруари изчистваме тялото си от утайките и наслояванията, натрупани от по-тежките храни на зимните месеци. Житният режим трае десет дни и през времетраенето му е необходимо да се пие много вода. Препоръчва се дневно над литър и половина топла, преварена вода, която сама по себе си има силно пречистващо и енергизиращо действие.

Житото като храна заема особено място в човешката еволюция. Според Учителя, с неговата поява е започнала еволюцията на човешкия род и то представлява най-пълноценната храна за човека. При меленето и термичната обработка обаче то губи част от полезните си съставки и най-вече, жизнената енергия, наречена от индусите „прана“.

В справочната литература можем да прочетем за хранителния състав на житото следните данни:

В 100 гр. пшеница се съдържат: белтъци – 12,1 гр., въглехидрати – 69,1 гр., мазнини 1,7 гр. , целулоза – 2,0 гр., калории – 349.

Витамини и минерали в мг %:

Вит. В1 – 0, 48; Вит. В2 – 0,14; Вит. Е – 3,20; Вит. РР – 5,10; Натрий – 7,8; Калий -502; Калций – 43,7; Магнезий – 173,0; Желязо – 3,3; Фосфор – 406,0.

Известно е още, че пшеничените зърна са източник на две субстанции, на които в последните години се отдава голямо значение, това са фибрите и антиоксидантите, на първо място коензим Q10. Фибрите са полезни за очистването на храносмилателната система и оптималното функциониране на червата. Антиоксидантите предпазват организма от свободните радикали, които увреждат клетките, допринасят за стареенето и развиването на ракови заболявания.

Житното зърно се състои от обвивка, ендосперм и житен зародиш. Обвивката, люспата е богата на много минерали и витамини. В зародиша също се съдържат в концентриран вид вит. Е, магнезий, фосфор, тиамин (вит. В1), цинк.

При меленето на житото люспата и зародиша се отстраняват и остава само ендоспермът, който се състои главно от въглехидрати, белтъчини и почти не съдържа гореизброените съставки.

Полезността на житото като храна не подлежи на съмнение, но все пак не може да обясни изключителното значение, което Учителя й придава. Между разнообразните диети и разтоварващи режими тази диета с жито заема особено място. Всеки, който е направил препоръчвания от него житен режим може да потвърди пречистващото му и същевременно тонизиращо въздействие. За да го обясним, трябва да се съобразим с думите на Учителя за жизнената енергия, заключена в житното зърно:

„Засега по-здравословна храна от житото няма. Обаче тъй както днес мелят житото и приготовляват хляба, голяма част от хранителните му вещества се губят. Меленето на житото е човешко изобретение. В бъдещата култура воденици няма да има. Когато житото се мели, голяма част от маслата, както и от хранителните му сокове изчезват. След като смелят житото, турят брашното в чували, дето стои по пет-шест месеца. Това брашно вече не е живо. То е изгубило всякаква жизненост, всякакъв живот от него изчезва. Житното зрънце съдържа в себе си потенциална енергия, която като влезе в организма на човека, се превръща в кинетическа.

В житото се крият най-мощните, най-благородните сили на живота.

Житното зърно е емблема на човешката душа“.

д-р Светла Балтова

в-к Братски живот

Вижте още: