Нашите по-малки братя, растенията

Filed Under: Езотерика, Растения и билки on March 28, 2012

Учителя Петър Дънов

Една красива, отличителна черта на Учителя беше
тази, че от една страна Той ни въвеждаше в един възвишен,
мистичен свят, а от друга страна не се откъсваше от
физическия свят около себе си. Законите и принципите,
с които ни занимаваше, винаги ги разглеждаше практи-
чески, във връзка с конкретните задачи на Живота. Той
считаше, че Животът е един, че този и онзи свят са
един свят и затова всяка физическа работа за Него беше
едновременно и духовна. Той посаждаше овощни дръвчета,
работеше в зеленчуковата градина, работеше с пчелите
и пр. След като работихме в градината около два часа,
седнахме на тревата да си починем и стана въпрос за
живота на растенията.

Учителя каза:

В природните царства – минерално, растително,
животинско и човеш ко – се проявяват Същества от
разни степени на Ангелската йерархия. Чрез минералите,
скъпоценните камъни се проявяват Херувими, Серафими
и пр. В цялата Природа всички класове на йерархиите са
взели участие, за да създадат нещата. Те участват в живота
и еволюцията на цялата Природа. Върху еволюцията на
цветята работят висши Същества. Когато ти се радваш
на едно цвете и го обичаш, ти правиш вече връзка с тия

Същества и те идват и ти помагат, обръщат ти внимание.
Растенията във висшите светове са разумни, но в своята
проява във физическия свят мълчат. Не им е дошло времето,
само събират материал. Скъпоценните камъни спадат към
друг свят, по-висши Същества работят върху тях.

В растенията и животните има един Божествен принцип,
който работи. Ако изучавате растенията, когато има вятър,
дъжд, то по листата може да познаете дали ще се развали
времето. Трябват тънки наблюдения. Дърветата са емблема
на самопожертване – от плодовете на растенията се хранят
хората. Да се изучават лечебните свойства на растенията,
магнетическото им влияние. Да не се сеят много близо до
къщата. Разум ната природа е създала растенията и човек
не трябва да злоупотребява с Божиите блага. Като правите
съзерцание на растенията, ще гледате вът решно да доловите
какви са техните лечебни свойства.

Без растенията човек не може да бъде гениален. В тях има тайни сили. Трябва
да знаеш кога да откъснеш плода и кога да го ядеш, за да
можеш да се ползваш. Там е всичката тайна сега. Леската е
едно от магическите растения. Трябва да имаме вътрешно
общение с растенията. Като отидем при тях и им кажем
нещо, ще доловим отговор. Каквото се появи в теб тогава,
това е отговорът на растението. Дърветата ги смятат за
глупави, а те са толкова разумни! Какво разнообразие има
в листата, в цветовете. Какви сладки плодове дават. Да
извличат добрите сокове от почвата – това е наука. Те имат
знание, имат разумност. Тази енергия, която човек не може
да извлече, растенията я извличат.

Тревите и изобщо – всички растения, както и животните,
слизат надолу, а ние отиваме нагоре. Те вървят по пътя на
инволюцията, а ние – по пътя на еволюцията. Те са научили
знанието по пътя на инволюцията. Техният Аз, тяхната
Божествена монада е още в Невидимия свят и по степенно
слиза надолу. Това ще трае милиони години. А Човешкият
Аз е вече слязъл на Земята. Затова човек има самосъзнание,
а другите природни царства нямат. Те имат по-долна степен
на съзнание.

Когато ние дойдем до това поле, дето е това знание,
което животните и растенията имат в своето подсъзнание,
ние ще го научим по пътя на еволюцията – със своето
самосъзнание.

Един уморен пътник минава покрай едно дърво, натежало
с плод. Той не бърза да къса, само стои под клоните и
пожелава от плодовете му. И няма да се мине дълго време
и ще падне един зрял плод; съзнание има в растенията, не е
случайно. Това става, когато има хармония между пътника
и дървото. Пътникът, като погледне дървото, влиза във
връзка с разумността в него. Това са души, които живеят
в Невидимия свят колективно и се проявяват на Земята. И
той като помисли, разпореждат от Невидимия свят да му
дадат една-две ябълки.

Тревата, когато се къса, не изпитва болка, но когато
се търга с корен – изпитва. По-високоорганизираните
същества имат болка. Тревите спадат към по-низша степен
на развитие. Трептенията на растенията, на живот ните и
на човека са различни. Хубаво е да не късате цветя. Като
ги берете, после все ще ви боли глава. Децата не трябва да
късат листата и цветята, това има лошо влияние върху тях и
като пораснат, ще вършат по-големи вреди. Като минаваме
покрай цветята, няма да ги миришем продължител но,
защото имат много силно влияние върху астралното тяло и
това не е полезно, става омайване.

У растенията има известна привързаност и обич. Ако ги
обичаш, те дават по-добър плод. Ако си разположен към тях,
те са готови да те възнаградят. В Стара Загора един човек ми
разправи, че една ябълка била нападната от листни въшки и
мислел да я отсече. Вече няколко години не давала плод, но
един негов познат му казал: „Тази ябълка я остави на мен!“
На другата година нямало по ябълката листна въшка и дала
много плод. Онзи човек отишъл при ябълката с Любов
и събудил Любовта в нея. Така е, защото всички онези
листни въшки не могат да издържат на Любовта, бягат през
глава. Паразитите не могат да издържат на вибрациите на
Любовта.

Веднъж дойде при мен един брат и ми разказа, че живеел
при една хазайка, която била малко своенравна. Тя имала
едно цвете, тубероза, което изсъхнало и тя със саксията го
захвърлила на двора. Той я помолил да му го даде и тя се
съгласи. Взел го и почнал да се грижа за него, да го полива
и всеки ден отивал при него с Любов. И това цвете се
съвзело, почнало буйно да расте, станало по-едро и пуснало
красиви големи цветове. Веднъж, като стоял една сутрин
при цветето, видял, че над него се сфор мира един светъл
облак; тази прозирна пара се сгъстила и се оформила на едно
красиво Същество, усмихнало се ангелски и изчезнало. То
внесло Радост в душата му. На другия ден пак се случило
същото. Красотата на това Същество, била неземна. След
няколко дни хазайката дошла и казала: „Виждам, че това
цвете вирее добре, но то е мое и аз си го искам.“ Казал ¢: „Но
нали аз го видях захвърлено на земята и Вие ми разрешихте
да го отгледам!“ Тя не искала и да чува. Братът  предложил
да  купи друго такова цвете, пак така хубаво, но тя отсякла,
че иска това. Той с болка на сърце го дал и изпитвал голяма
тъга На другия ден хазайката пак захвърля саксията на
двора – листата на цветето били клюмнали. Нашият брат го
взел, опитал се да го съживи, но то било съвсем загинало.
Да, едно расте ние може да те обикне както човек. Туряш
саксията в стаята си и то те обиква; иначе, като го изнесеш
вън, ще повехне. Ако не те е обикнало, не увяхва, но щом
те обикне, увяхва, когато го отстраниш. Някои, които
много обичат растенията, каквото посадят се хваща, а щом
не обичат растенията, не се хващат. Един лимон беше на
изсъхване; един брат каза: „Да го махнем и да поставим на
негово място друго растение“, но аз казах: „Оставете го.“
И се съвзе; но додето се развесели, всеки ден отивах при
него да го утешавам. Та всичко в света, като няма Любов, не
иска да живее, иска да си замине, иска да отиде там, дето
го обичат. И растенията скърбят като хората, но понеже не
могат да говорят, скръбта им е скрита.

Сега житото се е изопачило; щом хората си подобрят
живота и то ще се подобри. Има една зависимост между
всички плодни дървета и човека. Преди да стане Всеобщата
война, дойде филоксера в Европа и почна да корени лозята;
това показа, че ще дойде филоксера в човешкия живот.
Войната е филоксера. После се засегнаха ябълките, което
показа, че хубавото, красивото ще бъде засегнато в човека.
Има връзка между растенията и човека. Или с други думи,
онова, което има да стане с нас или което става с нас, то се
отразява върху плодните дървета.

През време на политическите събития закараха и
избиха много хора в една гора в Родопите. Тази гора почна
да боледува и изсъхна. Защо? Защото отрицателните,
разрушителни енергии на хората, които извър шиха това, се
погълнаха от етерните двойници на растенията и им подей-
ства разрушително.

Трябва да се отчете фактът, че корените на растенията
държат водата в почвата на определено ниво и ако ги няма
тези растения, то водата ще да потъне много надолу. Също
така, ако имаш неразположение и влезеш между карамфили,
ще дойде хубавото разположение и тогава ще разбереш
психичното им влияние, характерната им психична черта.
Онези същества, които са създали карамфилите, колко са
мислили!

Боян Боев, Акордиране на човешката душа, т.1

Издателство: Бяло Братство, София, 2008 г.
ISBN-978-954-744-087-6

Вижте още: