Правилното уравновесяване състава на тора – част 2

Filed Under: Биоземеделие on May 14, 2016

Рудолф Щайнер

При торенето никак няма да ни е трудно да прилагаме така минималните количества. Ние видяхме, как с препаратите от кравешките рога, употребени било преди торенето, било след него, ние прибавяме въздействия към тора, използван отделно от това хомеопатично торене, като регулираме и подпомагаме по правилен начин действието му. По разнообразни начини трябва да се опитва да се придаде на тора съответният живот, да му се даде консистентността, та той от само себе си да задържи необходимото му ко-личество азот, както и другите вещества, от които се нуждае; да му се даде жизнената тенденция, която ще го направи способен да достави на земята съответната жизненост. И днес бих желал да дам указания, как и какво да се добави към тора свръх прибавения тор от кравешкия рог, как той да бъде оживен така, че от своя страна да може да пренесе в земята, на която расте дадена култура, своята животворност. Ще изброя различни неща, но изрично подчертавам, че ако в една или друга област нещо е трудно да се набави, то може да се замени с друго. Само в един единствен случай не може да се намери заместител, защото това е толкова характерно, че едва ли може да се намери по същия начин в друг вид растение.

В органическата област на първо място трябва да се има предвид, че въглеродът, водородът, азотът, сярата трябва по правилен начин да се свържат с другите вещества и особено с калиевите соли. Специално за калиевите соли относно израстването на растението се знаят някои неща. Да вземем количеството на калиевите соли, които растението използва за своя растеж. Знае се, че калиевите соли, изобщо калият внася растежа повече в онези области на растителния организъм, които по-късно в повечето случаи стават негов скелет, които образуват твърдото, стъблообразното. Чрез калия растежът се задържа в стъблото. Става дума така да се вгради калиевото съдържание в това, което става между земята и растението, че в органичния процес той правилно да действа в същинското тяло, в белтъчините на растението. Там се постига нещо, ако се направи следното:

Взема се бял равнец, растение, което може да се намери в изобилие. Може да се употреби също и като дрога. Белият равнец е истинско чудо, всъщност също като всяко растение, но когато човек гледа друго цвете, в сърцето възниква чувството, че в сравнение с него белият равнец е съвсем особено чудо. То съдържа в себе си това, за което ви казах, че с него Духът винаги си на мокря пръстите, когато иска да пренесе на неговото съответно органическо място дадено нещо като въглерод, азот и пр. Белият равнец се представя в природата така, като че ли някакъв творец на растения го е имал за модел, по които да постави по правилен начин сярата в правилно-съотношение спрямо другите растителни субстанции. Може да се каже: при никое друго растение природните духове не са постигнали такова съвършенство да приложат сярата, както при белия равнец. И ако човек е запознат с действието на белия равнец в животинския и човешкия организъм, ако знае как с правилно поемане на бял равнец може да поправи всичко, което е причинено от слабост на астралното тяло, тогава може да проследи това растение с неговата специфичност в целия природен процес на растителното развитие. Той е голям благодетел на дадена област, когато расте по синорите или по пътищата, където се отглеждат житни растения, картофи или каквито и да било други култури. Белият равнец не трябва в никакъв случай да се премахва. Разбира се, трябва да се попречи да се развъжда там, където пречи. Той никъде не е вреден, но може да стане досаден. Както някои симпатични хора упражняват въздействие в обществото със самото си присъствие, а не с това, което говорят, така в местност, където много расте, белият равнец въздейства извънредно полезно със самото си присъствие.

С белия равнец може да се направи следното: от него се взема това, което се използва в медицината, вземат се цветовете, съцветията на белия равнец. Ако са пресни, оставят се малко да увехнат, не много. Когато се употребява изсушен като дрога, тогава от листата се пресова сок или от сухите листа се прави отвара и със сока или отварата леко се поливат съцветията, сухите съцветия. От така приготвения бял равнец се вземат една-две пълни шепи, смачкват се силно, така се получава плътна маса и с нея се напълва пикочен мехур на елен – виждате как навсякъде се остава при живото – завързва се и по възможност се окачва на слънчево място, да престои през лятото. През есента се откачва и се заравя не много дълбоко в земята, където престоява през зимата. Така затворените в мехура на елен цветове на равнеца – може да са налице вече и наченки на плода – през цялата година отчасти над земята, отчасти под земята са изложени на въздействия. Може да се види как през зимата се получава една специфична консистенция. Ако сега получената от еленовия мехур субстанция – в готовия си вид може да се запази толкова дълго, колкото човек иска – се прибави към един куп обикновен тор, който може да е голям и колкото една къща, и се размеси с него, за което не се изисква много работа, ако тази субстанция само се разпредели в тора, тя започва да го облъчва. В нея се съдържа извънредно голяма облъчваща сила – съществуването на облъчваща сила ще повярва и материалистът, щом като говори за радий, – така че щом изобщо бъде внесена и с колкото и количество тор да се размеси, тя въздейства върху цялата маса твърд и течен животински тор, както и върху компоста.

Така приготвената маса от бял равнец действа оживяващо и освежаващо, когато обогатеният с нея тор се разпръсне по обработваната площ по същия начин, по който днес се прилага торът. Така се компенсира много от това, което иначе представлява ограбване на почвата. На тора се възвръща възможността така да оживи земята, че да бъдат уловени далечните космични вещества като силициевата киселина, оловото и прочие, които пристигат на Земята в най-фини хомеопатични дози. Членовете на селскостопанския кръг трябва да направят свои опити и ще видят, че ще имат успех. Сега трябва да поставим въпроса – защото е важно да се работи с разбиране, а не без да се разбира: Ние опознахме белия равнец с неговото хомеопатично съдържание на сяра, което наистина по превъзходен начин е свързано с калия и от самото цвете действа така великолепно, че прави белия равнец способен да облъчва и да прониква в големи маси. Но защо трябва да се затваря точно в мехур на елен?

Това е свързано с вникване в целия процес, който протича във връзка с мехура. Еленът е животно, свързано по особено интимен начин не толкова със Земята, колкото с околността на Земята, с това, което е космично в околността на Земята. Затова еленът има разклонени рога, чиято задача вчера посочихме. Точно това, което се съдържа в белия равнец, по много особен начин се консервира в човешкия и животинския организъм в процеса, който става между бъбреците и пикочния мехур, а този процес е зависим от субстанциалното устройство на мехура. Мехурът на елена, макар че е тънък субстанциално, е свързан не с вътрешността на организма, а с космичните сили. Мехурът на елена е почти отражение на Космоса, за разлика от говедото, при което силите са съвсем други и са свързани с вътрешността на организма. Така даваме възможност чувствително да се увеличат силите на белия равнец, които свързват сярата с другите субстанции. В тази обработка на белия равнец, която описах, имаме нещо съвсем фундаментално за подобряване на тора, при което през цялото време оставаме в живото, в средата на живота и не излизаме извън нея, не навлизаме в неорганичната химия. Това е най-важното.

Да вземем друг пример относно случая, когато искаме да придадем на тора толкова живот, че той да го пренесе в земята, от която израства растението; да направим тора способен още повече да свърже веществата, необходими на растението, освен калия също калция и калциевите съединения. При белия равнец имаме работа предимно с калия. Ако искаме да уловим действието на калция, тогава се нуждаем от едно растение, което не предизвиква такова възхищение както белият равнец, но което също съдържа сяра в хо-меопатични дози и чрез нея привлича в органичния процес останалите вещества, необходими за растението. Това е лайката.
Не е достатъчно да се каже само, че лайката се отличава с това, че съдържа много калий и калций. Разликата е, че белият равнец развива своята сярна сила предимно в изграждащия процес на калия. Той има сяра точно в количество, необходимо да преработи калия. Лайката обаче плюс това преработва калция и така съществено може да допринесе да се изключат от растението вредните за оплождането влияния и да поддържа растението здраво. Удивително е, че лайката също съдържа сяра, но в друго количество, защото с нея тя трябва да преработва и калция. Трябва отново да се учи. Това, което постъпва от Духовната наука, се отнася винаги за големи, за далечни взаимовръзки или както се казва, за макрокосмичните, а не за микрокосмичните отношения. Сега трябва да се проследи процесът, който лайката извършва в човешкия и в животинския организъм. За всичко, което лайката извършва, пикочният мехур е почти без значение; обратно, от голямо значение са стените на червата. Затова ако искаме да употребим лайката както белия равнец, трябва да откъснем хубавите, нежни жълто-бели главички и да постъпим с тези главички също както с чадъроподобните съцветия на белия равнец, но не да ги поставим в мехур, а в червата на говедо. Вижте, Вие отново можете да извършите нещо чудно хубаво, нужно е не много, но то е чудесно. Вместо да се направи обичайната наденица, както се прави днес, от червата на говедото се прави наденица с пълнеж от при-готвената по описания начин лайка. Сега разполагаме с нещо, което само трябва да се изложи по подходящ начин на действието на природните сили. Ние и тук през целия този процес оставаме в областта на органичното, на живота. И понеже сега трябва да действат колкото е възможно повече сродните на Земята живи сили, тази скъпоценна наденица – тя наистина е скъпоценна – се заравя на неголяма дълбочина в богата на хумус почва и престоява цялата зима в земята. Изберете място, където снегът остава по-дълго и слънцето добре го огрява. Там космичните астрални сили му действат възможно най-много.

През пролетта се изважда, запазва се също както белия равнец и по същия начин се поставя в тора. Ще се види, че с това се получава тор, който първо по-добре задържа в себе си азота от обикновения тор и освен това има способността така да оживи земята, че тя може да действа извънредно стимулиращо върху растежа на растенията. И преди всичко когато така се тори, ще бъдат произведени здрави растения, наистина по-здрави растения, отколкото ако такива неща не се правят.

Казаното звучи налудничаво, знам това, но помислете, колко неща досега са били обявявани за налудничави, а след някоя и друга година се въвеждат в живота. В швейцарските вестници например можете да прочетете, как проектът за построяване на планинска железница в Швейцария се смяташе за глупост, но след кратко време тази железница стана действителност и днес хората не я вземат за глупава измислица. Затова при тези неща трябва да бъдат отстранени предразсъдъците. Връщам се на въпроса. Ако е трудно да се намерят тези две растения – бял равнец и лайка, те могат да бъдат заместени с други, но това няма да е добре. По-добре е тогава те да се употребят като дрога.

И обратно, с оглед на неговото добро въздействие, мъчно може да бъде заместено едно растение, което хората често не го обичат; не го обичат в смисъл, че това, което човек обича, той го милва. А това растение човек не може да го погали, това растение е копривата. Тя действително е голямата благодетелка в живота на растенията и едва ли може да бъде заместена от друго растение. Ако някъде не може да се намери, може да се замести с дрога, с изсушена коприва. Копривата обаче наистина е един световен юнак, който може да върши огромна работа. Също и копривата носи в себе си сярата, чието значение вече разясних, а именно тя подрежда и улеснява работата на Духа. Освен че разпространява калий и калций в своите излъчвания и течения, копривата има и железни лъчения, които са почти толкова полезни за развитието на природата, колкото нашите собствени железни лъчения в кръвта. Поради своите ценни свойства копривата съвсем не заслужава да бъде пренебрегвана, което често се случва там, където тя расте навън в природата. Всъщност тя би трябвало да се врастне в сърцето на човека, тъй като поради своето великолепно вътрешно действие и вътрешна организация, вън в природата тя наистина е подобна на това, което е сърцето в човешкия организъм. На първо място става дума за това, че в копривата човек има едно голямо благодеяние, а сега – извинете ме господин графе, ако за миг стана много конкретен относно Вашия имот тук и кажа, – че ако е необходимо дадена почва да бъде освободена от желязото, за това допринася засяването на необработвани места с коприва, която по особен начин освобождава от действието на желязото горния пласт на почвата, защото тя много обича желязото и го привлича към себе си. Ако не желязото, то действието на желязото върху развитието на растението се неутрализира. Засяването на коприва в такава местност ще има голямо значение. Но това исках да спомена само мимоходом. Искам да обърна внимание, че са-мото наличие на коприва в дадена околност е от голямо значение за развитието на растенията.

За да бъде подобрен торът, се набира коприва, каквато може да се намери, оставя се малко да увехне и в това слабо увехнало състояние се смачква и така, без да се поставя в мехур на елен или в черво на говедо, просто се заравя в земята, като се отделя от земята с тънък пласт натрошен торф. Отбелязва се мястото, за да не се изкопае само пръст, когато потрябва. Така престоява през зимата и лятото – цяла година. Тогава се получава субстанция с огромно въздействие.

Тази субстанция се прибавя и смесва с тора по начина, който описах, и тогава под нейното въздействие този тор става чувствителен, наистина чувствителен. Той става като че ли умен и не позволява по неправилен начин да се разлага каквото и да било, нито да се изпусне по неправилен начин азота, както и други вредни процеси. Тази прибавка прави тора умен, и той добива способността да прави земята разумна, така че тя индивидуализира своето отношение към растенията, които човек иска да отглежда по този начин. Имаме наистина нещо като „вразумяване” на почвата, което постигаме с тази добавка на копривата.
Днешните методи за подобряване на тора, макар засега понякога да изненадват със своето външно въздействие, в края на краищата превръщат всички превъзходни селскостопански произведения постепенно, така да се каже, в прост пълнеж на човешкия стомах. Те вече нямат истинска хранителна сила в се бе си. Но не би трябвало човек да се залъгва, когато има за ядене нещо голямо и надуто, а е необходимо той да има продукт, който е изпълнен с истинска хранителна сила.

Сега става дума за това, че някъде в селското стопанство може да се появяват болести по растенията. Ще говоря общо. Днес много обичат да се специализират във всички неща, говори се за тази или онази болест. Доколкото се упражнява наука, правилно е човек да знае, как изглежда това или онова. Но както за лекаря не е от голяма полза, че може да опише заболяването, а много по-важно е той да може да го лекува, така е и тук. При лекуването влиза в съображение далеч по-различна гледна точка от тази, която се взема при описанието на болестта. Може да е достигнато до голямо съвършенство в описанието на болестите, може точно да се знае какво става в организма според правилата на днешната физиология или физиологичната химия, но да не може нищо да се излекува. Не може да се лекува според резултата на хистологичните или микроскопичните изследвания. За да лекува, човек трябва да познава общите, големите взаимовръзки. Така е също и относно растителната природа. И понеже в това отношение растителната природа е по-проста, отколкото животинската и човешката природа, също и лекуването при растението може да протече по-общо. При растението може да се приложи универсално лечебно средство. Ако това не можеше, човек фактически би бил наистина в лошо положение спрямо растителния свят, в каквото той често изпада при лекуването на животните. При лекуването на човека не е така, човекът може да каже какво го боли. Животното и растението не могат, но затова пък при тях лекуването протича по-общо. Не всички, но голям брой болести по растенията могат да бъдат отстранени, щом като бъдат забелязани, чрез рационално приготвяне на тора и то по следния начин:
Чрез торенето на почвата трябва да се прибави калций. Той обаче няма да помогне, ако в него няма живот. Ако е предназначен за лекуване, калцият трябва да остане в областта на живото. Не трябва да се напуска областта на живота. Нищо не можете да предприемете с обикновения варовик и подобни.

Има едно растение, богато на калций, което в растителната пепелна субстанция* 15 съдържа 77%, калций, но в най-фини съединения. Това е дъбът, особено кората на дъба, която вече представлява междинен продукт между растението и живата част на почвата, както Ви изложих относно сродството на живата почва с кората. Калциевата структура на дъбовата кора е най-идеалната проява на калция. Калцият, когато е още жив, а не мъртъв – в мъртво състояние също действа, но по друг начин – има онова свойство, което Ви разясних. Живият калций създава съответен порядък, когато етерното тяло действа прекалено силно, така че астралните сили не могат да обхванат организма. Тогава калцият потиска, задушава етерното тяло и с това освобождава действието на астралното тяло; това се получава при всеки калций. Но когато искаме не да произведем шок в организма, а да свием по правилен начин буйно разрастващото се етерно тяло, тогава трябва да при-ложим калция в структурата, в която той се на мира в дъбовата кора. Събираме дъбова кора, каквато можем да намерим. Нужно е не много, не повече от това, което можем да съберем. Надробяваме я на трохи, напълваме с тази раздробена маса черепа на някакво домашно животно, безразлично какво е то, затваряме черепа по възможност с някаква кост, заравяме го на плитко в земята, покриваме го с натрошен торф и насочваме към мястото улук, канавка, за да се излива там повече дъждовна вода. Може даже напълненият с дъбова кора череп да се сложи в каца, в буре, в което да може непрекъснато да се втича и да изтича дъждовна вода; там да се сложи растителна маса, която образува растителна тиня. В тази растителна тиня черепната кутия с раздробената дъбова кора да престои по възможност през есента и зимата – снежната вода е също така добра както дъждовната. Чрез тази маса се прибавя към торовете това, което им придава силите да се борят профилактично с вредните растителни болести и да задържат тяхното развитие. Сега вече сме смесили четири неща. Във всеки случай всичко това изисква известна работа, но ако помислите, ще откриете, че това изисква по-малко работа, отколкото всичко, което се прави в селскостопанските химически лаборатории и което при това трябва да се заплаща. Ще видите, че това, което обяснихме тук, националикономически по-добре се рентира. Ние обаче се нуждаем от още нещо, което по правилен начин привлича силициевата киселина от цялото космическо пространство. Защото тази силициева киселина трябва да я имаме вътре в растението. И точно по отношение на поемането на силициевата киселина с течение на времето земята губи своята мощ. Губи я бавно и затова не се забелязва особено от тези, които още гледат само микрокосмичното, а не макрокосмичното. Те не се интересуват от тази загуба на силициевата киселина, защото вярват, че това няма никакво значение за развитието на растението. То обаче има извънредно голямо значение. За тези неща човек трябва да има известно знание. Съвсем сигурно днес това незнание не поставя учените в такова конфузно положение, както би било в миналото, защото днес се говори без стеснение за превръщането на елементите. В тази насока наблюдението на най-различни елементи опитоми материалистичните лъвове.

Хората нищо не знаят за известни неща, които непрекъснато стават около нас. Ако ги познаваха, те по -лесно биха могли да приемат такива неща, които сега изложих. Знам много добре, че рутинираните в днешния начин на мислене ще кажат: но ти нищо не казваш как да се подобри азотното съдържание на тора. Аз непрекъснато говорих именно за това, особено когато говорих за белия равнец, лайката, копривата, защото в органическия процес действа една тайна алхимия, която например наистина превръща калия в азот, когато той работи вътре в тора по правилен начин. В живота на растението участват тези четири елемента, за които говорих. Наред със сярата се намира също и водород. Аз Ви посочих значението на водорода. Между калция и водорода има взаимно качествено съотношение, аналогично на отношението между кислорода и азота във въздуха. Вече и по чисто външен начин, както е при количествения химически анализ, би могло да се установи, че съществува сродство между връзката на кислорода и азота във въздуха и връзката на варта с водорода в органичните процеси. Под въздействието на водорода калцият и калият непрекъснато се превръщат в азотоподобна субстанция и в края на краищата в истински азот. И азотът, получен по този начин, е от огромна полза за развитието на растението, но той трябва да бъде произведен по тези методи, които описах.
Силициевата киселина съдържа силиций. Силицият пък в организма се превръща в едно вещество от извънредна важност, което изобщо не се изброява сред химическите елементи. Силициевата киселина е нужна на човека, за да привлича космичните сили. И така, в растението трябва да се установи правилно взаимодействие между силициевата киселина и калия, не калция. Чрез торенето трябва да оживим почвата, като изградим това правилно съотношение.Трябва да потърсим растение, което чрез съдържащото се в самото него съотношение между калия и силициевата киселина да е в състояние, като се прибави пак в хомеопатична доза към тора, да му придаде съответната сила. Ние наистина можем да намерим това растение. Със самото си присъствие всред нашите селскостопански области то действа благотворно.

Това растение е радиката, глухарчето. Невинното жълто глухарче е истинско благодеяние за областта, в която расте, тъй като то е посредникът между фино хомеопатично разпределената в Космоса силициева киселина и това, което в цялата област се нуждае от силициевата киселина. Глухарчето е наистина един вид небесен пратеник. Но ако иска да направи глухарчето активно в тора, човек трябва правилно да го приложи. Там трябва да го постави под въздействието на Земята и то през зимата. С това глухарчето приема заобикалящите го сили, ако се обработи така, както се обработват другите съставки, които посочих, а именно:

Набират се жълтите главички на глухарчето, оставят се да увехнат малко, притискат се, зашиват се в булото, в мезентерия на говедо и се заравят в земята за през зимата. Когато през пролетта се извади от земята, тогава този препарат е изцяло проникнат от космичното въздействие. Може да се остави настрана, докогато ще се употреби. Получената субстанция се прибавя към тора по същия начин и тя ще да де на почвата способността да привлече от атмосферата и от космоса толкова силициева киселина, колкото е нужно на растението, за да бъде то чувствително към всичко, което се намира в неговото обкръжение и самото то да привлича всичко, от което има нужда.

За да може наистина да расте и да се развива, растението трябва да притежава известна чувствителност. Както един безчувствен човек не чувства това, което се случва край него, така всичко, което се случва във и над почвата, не се забелязва от едно безчувствено растение, то не го чувства и не може да си послужи с него за своето развитие. Ако обаче растението бъде проникнато и оживено от силициева кисели на по описания начин, тогава то става чувствително към всичко и привлича всичко, което му е нужно. Растението може лесно да се доведе до положение да използва съвсем малка част от почвата около него, за да привлича това, от което се нуждае. Естествено това не е добре. Ако почвата се обработи така, както описах, растението се подготвя да привлича нещата от широката околност. На растението може да се помогне да използва нужните му сили и вещества не само от дадената нива, но и от близките ливади, както и от горските площи. Така, когато по описания начин чрез глухарчето предоставим на растенията силите, от които се нуждаят, можем да постигнем обменните взаимодействия в природата.

Би трябвало да се опита да се произведе тор така, че тези пет съставки или техни заместители по споменатия начин да се прибавят към тора. Вместо да се обработва с химикали, торът в бъдеще трябва да бъде обработван с бял равнец, лайка, коприва, дъбова кора и глухарче. Едно такова средство за на-торява не ще притежава много от това, от което земеделието има нужда.

Ако се направи още едно усилие и към така приготвения тор се прибави още една съставка, а именно силно разреден сок от валериана, торът добива още една способност: подбужда растението да се отнася по правилен начин с фосфорната субстанция. Тази съставка се приготвя по следния начин: пресова се, изстисква се сок от цветовете на валериана и се разрежда в топла вода. Това може да се направи по всяко време, разтворът да се запази до неговата употреба, когато се прибавя към тора. С тези шест съставки ще може да се произведе превъзходен тор както от течен и твърд оборски материал, така и от компост.

Рудолф Щайнер

Биодинамично земеделие

Вижте още: