Силите на Земята и Космоса – част 1

Filed Under: Биоземеделие on February 23, 2012

Рудолф Щайнер

В първите часове ще изложим това от познанието на условията за разцвета на селското стопанство, което е необходимо, за да се извадят истинските практически изводи. Те трябва да бъдат реализирани, като непосредствено се приложат, и само в това практическо приложение ще имат някакво значение. Още в първите часове ще трябва да се научите да виждате, как произлиза това, което се произвежда в селското стопанство и как то живее в общите простори на целия свят. Селското стопанство разкрива най-добре истинската си същност, когато може да се схване като един вид сама за себе си индивидуалност, като наистина затворена в себе си индивидуалност. Всяко земеделско стопанство трябва да се доближи до състоянието да бъде затворена в себе си индивидуалност – това състояние не може да се постигне напълно, но трябва да бъде доближено. Това значи, че трябва да се направи възможно в самото стопанство да е налице всичко необходимо за производството, включително и наличието на добитък. Изобщо в едно идеално устроено земеделско стопанство това, което се внася отвън като торене и други подобни, трябва да се смята като лечебно средство за едно заболяло вече земеделско стопанство.

Едно здраво земеделско стопанство трябва да може само да си произвежда всичко, от което има нужда. Ще видим защо това е естествено. Докато нещата се разглеждат само външно и като вещества, а не в тяхната същност и в тяхната действителност, дотогава оправдано ще възникват въпросите: не е ли все едно, дали торът ще се вземе от кравите в съседното или в собственото стопанство? Както се казва, това не може да се осъществи напълно, но човек трябва да има понятие за необходимата затвореност на едно земеделско стопанство, ако иска то да бъде уредено по подходящ начин. Че това твърдение е основателно, ще разберете, когато от една страна се разгледа Земята, от която израства нашето земеделско стопанство и от друга страна това, което действа върху Земята отвън. Всъщност днес най-често по чисто абстрактен начин се говори за влиянията, които действат върху Земята отвън. Съзнава се, че слънчевата светлина и топлина и всичко свързано с тях имат известно отношение към плодородието на почвата. Но как точно стоят нещата, днешният възглед не може да обясни, защото не може да проникне в действителността на фактите. Да тръгнем най-напред от положението, че почвата е основата на земеделското стопанство. Тази почва -искам да я означа тук с този щрих (Рис. 2) – обикновено се разглежда като нещо чисто минерално и понеже в нея се образува хумус или понеже се внасят органични торове, поради това в нея е прибавено нещо органично. Не се констатира, че в самата почва не само има известен живот, но самата тя има растителен характер и дори в нея се намира астрално въздействие. Това днес изобщо не се и помисля, а още по-малко се признава. И ако се продължи изследването и се види, как този вътрешен живот на земната почва, бих казал, във фина дозировка е съвсем различен през лятото и през зимата, тогава се навлиза в области, които имат огромно значение за практиката, обаче днес те никак не се взимат под внимание. Ако се тръгне от наблюдението на почвата, трябва да се насочи вниманието, че повърхността на земята е орган в един организъм, който се проявява навсякъде в природния растеж, изобщо където е налице природен растеж, природен живот.

Почвата е един истински орган, орган, който можем да сравним с човешката диафрагма. И ние получаваме една истинска представа от това, което всъщност става – не е съвсем точно казано, но с това трябва само да се обясни и засега е достатъчно -, ние си създаваме една представа, когато си кажем: При човека над диафрагмата се намират определени органи – преди всичко главата и това, което го снабдява с необходимото от дишането и циркулационните процеси. Под диафрагмата са други органи. Ако от тази гледна точка сравним почвата с човешката диафрагма, можем да кажем: за индивидуалното земеделско стопанство главата е под земната почва, а ние с всички животни живеем в корема на земеделското стопанство, там също се развиват и растения. Това, което е над земята, изцяло е това, което принадлежи към вътрешните коремни органи – нека употребим някакво наименование – на селскостопанската индивидуалност. В едно селско стопанство вървим всъщност в корема на стопанство то и растенията растат също в корема на стопанството. Следователно ние имаме наистина една индивидуалност, която е застанала на главата си и можем да получим правилна представа за нея само ако я разглеждаме и по отношение на човека така стояща на главата си. В следващите лекции ще видим, че при животните положението е малко по-друго. Но защо казвам, че разгледано като индивидуално същество земеделското стопанство стои на главата си? Казвам го с основание, защото всичко, което се намира в непосредствена близост до земята – въздуха, водните изпарения, също и топлината, в която ние самите се намираме, където дишаме, откъдето идва това, от което растенията заедно с нас получават тази външна топлина, външен въздух и вода отвън, в действителност всичко това съответства на човешките органи под диафрагмата. И обратно, всичко под земната почва въздействува върху организма, особено по време на детството, а също и през целия ни живот. Непрекъснато имаме едно живо взаимодействие между надземното и подземното и това намиращо се над земята въздействие е същевременно зависимо – разгледайте го първо като локализация на въздействието – непосредствено от Луната, Меркурий и Венера, които подпомагат Слънцето и го модифицират така, че тези тъй наречени близки планети разгръщат своята дейност върху всичко, което е над земята. Всички далечни планети, които се намират под земята и подпомагат онова въздействие на Слънцето, което го упражнява отдолу върху почвата. Така че по отношение живота на растението, въздействието на далечните планети трябва да търсим под земята, а на близките – над земята.

Силите от далечните на Космоса действат не пряко върху растенията, не чрез непосредственото лъчение, а се поемат първо от Земята и се излъчват обратно от Земята нагоре. Следователно благотворно то или вредното въздействие върху отглеждането на растението, което идва отдолу, всъщност е отражение на космическото облъчване. Непосредственото въздействие върху надземния въздух и вода се наслоява в тях и действа оттам. От това зависи как почвата непосредствено въздействува върху растежа на растенията с нейните вътрешни свойства. По-късно това наблюдение трябва да го разширим и върху животните.

Като разглеждаме земната почва, трябва да имаме предвид, че в нея се намират всички въздействия на далечния Космос, които имат някакво значение за развитието на земята. Тези въздействия са в камъните и пясъка. Камъните и пясъкът, които пропускат водата, без да я поемат в себе си, за които се казва, че не съдържат хранителни вещества, имат изключително важно значение за разгръщане живота на растението и това зависи от действието на далечните космически сили. Колкото и невероятно да изглежда, предимно по заобиколен път през съдържащият кварц пясък, в почвата навлиза онова, което при обратното си излъчване навън въздействува като отразено и което можем да означим като жизнено-етерно и химическо действие на почвата. Доколко самата почва бива вътрешно оживена и как тя упражнява своя собствен химизъм, това изцяло зависи от пясъчния и състав. И това, което корените на растението изживяват в почвата, в немалка степен зависи от това, доколко космичният химизъм по заобиколен път през скалите и камънаците, независимо на каква дълбочина те се намират в земята, са обхванати и отразени от тях. За да изучим живота на едно растение, трябва да сме наясно от носно геологичната основа, на която то расте и в никакъв случай не бива да оставим без внимание обстоятелството, че при отглеждането на кореноплодни растения и изобщо на растения, при които корените са от особено значение, в почвата не трябва да липсва кварц, макар и той да се намира надълбоко.

Може да се каже: слава Богу, че под формата на силициева киселина и други силициеви съединения кварцът е разпространен от 47 до 48% и човек може навсякъде да разчита на действието на силиция в количества, от които се нуждае. Касае се обаче за още нещо, а именно, да може да се проведе нагоре през растението това, което чрез силиция е свързано с корените на растението. То трябва да протече нагоре, трябва да има непрекъснато взаимодействие и обмяна между приетото от Космоса чрез силиция, и действащото горе – извинете – в “корема”, с което трябва да бъде снабдена “главата” долу, тъй като главата трябва да се намира в истинско взаимодействие с процесите, които стават горе над земя та, в корема. Идващото от Космоса, хваното долу, трябва непрекъснато да тече нагоре. И за да може то да тече нагоре, в почвата се намира глина. Глината и транспортното средство за действието на космическите същности в земната почва отдолу нагоре. Когато преминем към практическата работа, това ще ни даде насока, как да се отнасяме спрямо глинестата или спрямо песъчливата почва, според това какъв вид растение искаме да засадим в съответната подходяща почва. Но на първо място човек трябва да знае, какво става там. Как глинестата почва трябва да бъде обработвана, за да стане плодородна, е особено важно да се знае, но най-напред трябва да се знае, че глината е средата, в която протича стремящият се нагоре космически поток.

Не е достатъчно обаче само наличието на това възходящо протичане на космическото. Необходимо е също да става и обратното, което аз наричам земното, а именно:всичко онова, което още в корема е подложено на определен вид външно храносмилане – също и всичко това, което през лятото и зимата става във въздуха над земята, за растежа на растението е един вид храносмилане – всичко това, след като е преминало през един вид храносмилане, трябва да бъде привлечено отново в почвата, така че по този начин фактически става взаимодействие, обмяна. Това, което чрез въздуха и водата, които се намират над земята, се превръща в сили, както и във фини хомеопатично изградени субстанции, бива привлечено в почвата чрез по-голямото или по-малкото съдържание на калций, на варовик. Варовиковото съдържание на почвата и разпръснатите в хомеопатични дози непосредствено над почвата варовикови субстанции затова се намират там, за да докарат в почвата този непосредствен земен елемент.

Рудолф Щайнер

Биодинамично земеделие

Вижте още: