Рудолф Щайнер: Силите на Земята и Космоса – част 2

Filed Under: Биоземеделие on February 11, 2013

Рудолф Щайнер

Когато човек ще притежава истинска наука, а не просто днешните научни фантазии, тези неща ще бъдат възприемани по друг начин. Тогава ще бъдат давани точни сведения. Ще се знае например, че съществува грамадна разлика между топлината над почвата, която се намира в обсега на Слънцето, Меркурий, Венера и Луната, и топлината вътре в почвата, която е под влиянието на Юпитер, Сатурн и Марс. Тези два вида топлина, които можем да обозначим – едната като цветна и листна топлина за растението, другата като коренна топлина за растението, тези два вида са съвсем различни един от друг и то така различни, че ние напълно основателно можем да наречем надпочвената топлина мъртва топлина, а подпочвената – жива топлина. Подземната топлина притежава една особеност, която се проявява особено през зимата. Тя е проникната от вътрешен жизнен принцип, тя е нещо живо. Ако същата тази топлина, която действа в земята, трябваше да се изживява от нас, хората, всички ние бихме били съвсем глупави, тъй като за да сме умни, достъп до нашите тела трябва да има само мъртвата топлина. В мига, в който чрез варовиковото съдържание на почвата топлината навлезе в земята, където се пое ма от други субстанции на земята, където външната топлина преминава във вътрешна, тя преминава в известно състояние на леко оживяване. Днес се знае, че съществува разлика между въздуха под земята. Не се взема под внимание обаче, че има разлика между топлината над земята и топлината под земята. Знае се, че въздухът под земята съдържа повече въглена киселина, а въздухът над земята повече кислород. Не се знае обаче причината за това. Причината е, че когато бъде всмукан и абсорбирай в земята, въздухът също бива проникнат от лек полъх на живот. Така стоят нещата с топлината и въздуха.

Когато се поемат от земята, те получават лек жизнен характер. Другояче стоят нещата с водата и със самото твърдо земно вещество. В земята те стават още по-мъртви, отколкото са навън. Те загубват част от своя външен живот, но тъкмо по този начин стават годни да бъдат изложени на далечните космични сили. И минералните вещества трябва да се освободят от това, което се намира непосредствено над почвата, ако искат да се изложат на влиянието на далечните космически сили. Те могат да се освободят от надземното и да се оставят под влиянието на най-далечните космични сили в нашата ера най-лесно през зимата, по времето между 15 Януари и 15 Февруари. Това са неща, които един ден ще се признаят за точни сведения. Посоченият период е времето, през което е възможно в земята да се развиват най-голямата кристализационна сила, най-голямата формираща сила за минералните субстанции. Това време е в средата на зимата. Тогава за вътрешността на земята е свойствено да е най-малко подчинена на собствената си минерална маса* 11 и поради това може да изпадне под влиянието на кристалообразуващите сили, които идват от далечините на Космоса. Случва се следното:в края на Януари минералните вещества на Земята имат най-силен стремеж да кристализират и колкото по-надълбоко се отива, толкова този стремеж да станат чисти кристали в домакинството на природата става по-силен. Това, което става с кристалите, не се отразява на живота на растението. Тогава растенията са най-много отдадени на себе си и най-малко са изложени на минералните вещества. Обратно, известно време преди и след този период, особено преди него, когато минералите се подготвят да преминат във формиране, в кристализиране, те са от особена важност за развитието на растенията. Тогава те излъчват силите, които са от особена важност за растежа на растенията. Следователно можем да кажем: към Ноември до Декември настъпва времето, в което процесите под повърхността на Земята оказват особено въздействие върху развитието на растенията. Оттук следва изискването, действително да оползотворим това за живота на растението, тъй като един ден ще се разбере, колко особено важно е използуването на такива неща, за да може да се управлява развитието на растенията.

Същевременно тук искам да отбележа, че ако боравим с почва, която не издига лесно нагоре това, което през споменатото време на зимата трябва да действа точно нагоре, добре е на тази почва да се доба ви малко глина в подходяща доза, която ще съобщя по-късно. С това почвата се подготвя да пренесе над земята кристализиращата сила, която в това време се намира в нея и още не е достигнала края на своето действие. Чрез глината тя трябва да бъде пренесена над земята, за да бъде употребена от растенията. Представа за тази кристализираща сила могат да ни дадат снежните кристали. Колкото се отива по-дълбоко в земята, тя става все по-интензивна и по-силна, и през Януари и Февруари достига своето най-силно действие. Тази сила трябва да се издигне над земята, за да намери приложение в развитието на растенията.

Виждате как от едно най-странично познание следват съвсем положителни указания, които радикално подпомагат човека, докато иначе нещата се оставят на простото опитване. Трябва да сме наясно, че земеделското стопанство заедно с това, което се намира под почвата, представлява същинска индивидуалност също и във времето и че животът на Земята е особено силен точно през зимата, докато през лятото той по определен начин замира. Относно обработката на земята трябва да прозрем нещо много важно. Този много важен въпрос – често съм го споменавал между антропософи – се състои в това, да се знае при какви условия мировото пространство със своите сили може да действа върху Земята. За да вникнем в това, нека тръгнем от образуването на семето. Семето, от което се развива зародишът на растението, обикновено се разглежда като едно извънредно сложно молекулярно устройство.

Отдава се най-голяма важност това семеустройство да бъде разбрано в неговата сложна молекулярна структура. Казва се: молекулите имат определена структура. При обикновените молекули тя е по-проста, после постепенно става все по-сложна, докато се стигне до чудовищно комплицираната структура на белтъчната молекула. И човек стои удивен и смаян пред комплицираната структура на белтъка в семето, защото си мисли следното: Човек си мисли, че белтъчната молекула трябва да е нечувано комплицирана, тъй като от тази комплицираност израства следващият организъм. Този следващ организъм е извънредно комплициран, заложен е в ембрионалното устройство на семето и следователно тази микроскопична или свръхмикроскопична субстанция трябва да е също много комплицирано устроена. Така в известна степен е в началото на процеса. Докато се изгражда земният белтък, молекулярната структура бива докарана до най-висока комплицираност. Обаче от тази най-висока комплицираност никога ни би могъл да произлезе един нов организъм, никога.

Тъй като организмът не произлиза по този начин от семето, че това, което се е изградило като семе, да се предава от майчиното растение на растението-дете или от майчиното животно на рожбата на животното. Тъкмо това съвсем не е вярно. Много по-вярно е, че доведе ли се тази сложност на изграждането до крайност, тя се разпада и накрая от това, което в границите на земното е доведено до най-голяма та сложност, се получава малък хаос. То се разпада, би могло да се каже, в космичен прах и когато се е разпаднало в космичен прах, когато семето е достигнало до най-голяма сложност и се е установил малкият хаос, тогава върху семето започва да действа цялата околна Вселена. Тя се отпечатва върху него и изгражда от малкия хаос това, което може да бъде изградено чрез въздействията на Вселената, идващи от всички страни. И от семето получаваме едно отражение на Вселената.

Всеки път в образуването на семето земният организационен процес се довежда до хаос. И всеки път в хаоса на семето новият организъм се изгражда от цялата Вселена. Старият организъм притежава само тенденцията да доведе семето до такова космично положение, та благодарение на своя афинитет към това космично положение, от правилните посоки да действат сили така, че от глухарчето да произлезе пак глухарче, а не кисел трън. Образът, който се изгражда в отделното растение, винаги е отражение на някаква космична констелация, винаги се изгражда от Космоса. Ако искаме да въвлечем действието на Космоса в нашите земни граници, необходимо е да вкараме земното по възможност в най-съвършен хаос. Навсякъде, където искаме да предизвикаме въздействието на Космоса, трябва възможно най-силно да приведем земното в хаос. За развитието на растението в известно отношение се грижи самата природа. Понеже новият организъм се изгражда от Космоса, във всеки случай е необходимо да задържим космичното действие в организма дотогава, докато отново се образува семе. Засадим ли в земята семе на някакво растение, то в това семе имаме отпечатъка, характеристиката на целия Космос откъм някаква посока на света. В него започва да действа констелацията, звездното съотношение и по този начин то получава своята определена форма, своя вид, своя образ. В мига, в който семето се посее в земята, върху него започва много силно да действа външното обкръжение на Земята и в този миг семето се прониква от копнеж да противодейства, да се противопоставя на космичното, да започне буйно да расте, да се разраства във всички възможни посоки, понеже това, което действа над Земята, не иска да задържи тази форма, този образ. Като противоположност на вкарването на семето в хаоса – семето трябва да бъде доведено до хаос – щом от него вече се появят първите наченки на новото растение и следващите кълнове, се налага в растението да внесем земното, като противес на космичното, което като форма на растението живее вътре в семето. Ние трябва да приобщим растението с неговия растеж към земята. Това обаче може да стане само когато в действителност в живота на растението внесем намиращия се над земята живот, който още не е достигнал до пълния хаос, който не се е издигнал до семеобразуването, а в организацията на растението е застинал преди да достигне семеобразуването. Този намиращ се върху земята живот трябва да внесем в живота на самото расте ние. В това отношение за хората са особено благоприятни местностите богати на хумус, тъй като това, което може да доведе до плодородие на земята чрез естествен хумус, може да се замести по изкуствен начин само незадоволително.

Но на какво почива това образуване на хумус? То почива на факта, че това, което идва от растителния живот, се поема от природния процес. Това, което още не е преминало в хаос, отблъсква по определен начин космичното въздействие. Бъде ли и то приложено върху развитието на растението, ние задържа ме вътре в живота на растението земния елемент, и тогава космичният елемент действа само в потока, който води отново до семеобразуване. Обратно, земният елемент действа върху растението на листа та и цветовете и т.н. Във всичко това космичното само изпраща своите действия. Това може да се проследи съвсем точно.
Да вземем едно растение, което израства от корена нагоре. На края на стеблото се образуват семенцата. Развиват се и се разпростират листата и цветовете. В листа и цвета е това земно, което дава оформлението, което е едно изпълнение със земна материя. Причината листата и семето да надебеляват и да поемат субстанциалност се крие в това, че ние доставяме на растението земното, което още не е достигнало до хаос.

Обратно е при семето, което през стъблото провежда цялата своя сила във вертикална посока, а не я развива околовръст. То отвътре облъчва листата и цвета със силите на Космоса. Това може непосредствено да се види. Погледнете зелените растителни листа /Рис. 4/. Зелените листа на растенията носят в своята форма, дебелина и зелен цвят земното. Те обаче не биха били зелени, ако в тях не живееше също космическата сила на Слънцето. В багрите на цветовете на растението живее не само космическата сила на Слънцето, но също и съдействието, което космичната сила на Слънцето получава от далечните планети Марс, Юпитер, Сатурн, които подпомагат силите на Слънцето. Ако растежът на растението се разглежда само в това отношение, ще се види, че в червения цвят на розата се проявява силата на Марс. Слънчогледът е наречен на Слънцето поради своята форма, но по своя жълт цвят би трябвало да се нарича цвете на Юпитер, тъй като силата на Юпитер, която подкрепя космичната сила на Слънцето, поражда в цветовете белия и жълтия цвят. Пристъпим ли към синята жлъчка, към цикорията, с нейния синкав цвят, трябва до почувстваме действието на Слънцето. Навсякъде имаме възможността да виждаме в червения цвят Марс, в белия и жълтия цвят Юпитер, в синия цвят Сатурн и в зелените листа самото Слънце.

Това, което се проявява като обагряне при цветовете, същото то действа особено силно в корените. Там, вътре в почвата действа това, което като източник на сила живее в далечните планети. Навсякъде нещата стоят така, че трябва да си кажем: ако изскубнем едно растение от земята, отдолу в корена имаме космичното, в цвета имаме най-много земен елемент и само във финото му обагряне се намира космическият елемент. Обратно, когато земното би трябвало да живее в корена и силно да действа в него, тогава той избуява във формата, тъй като растението има своята форма от това, което може да произлезе в областта на Земята. Това, което разпростира, разклонява и изгражда като коренище, тогава както в багрите космични те сили действат нагоре, така върху него земните сили действат надолу. Така че космични са онези корени, които са цялостни, неразклонени и обратно при разклонените корени имаме навлизане на земните сили навътре в почвата, както в цветовете имаме действие на космичните сили отдолу нагоре, в слънчевото действие стои по средата.

Слънчевите сили действат предимно в зелените листа, във взаимодействието между цветовете и корена и във всичко, което е между тях. Слънчевото действие е това, което като диафрагма е причислено към вътрешността на Земята и действа в растението отдолу нагоре. Земното, което се намира над почвата действа и надолу, като с помощта на калция, на варовика, се привлича надолу в растението. Наблюдавайте растенията, при които чрез варовика земното силно е привлечено надолу до корените. Това са растения, които разпростират разклонените си на всички страни корени, както и при фуражните растения, например еспарзетата – не цвеклото. За да разбере едно растение, човек трябва да разгледа формата и багрите на цветовете му – докъде в него действа космично то и докъде земното.

Да допуснем, че чрез нещо в максимална степен успеем да спрем и задържим космичното в растението, тогава то няма да бъде изпратено нагоре и няма да се прояви в цветове, а ще се изживее в стъблената част. Да, в какво, според досега изложените сведения, живее космичното вътре в растението? То живее в кварца. Сега да разгледаме хвоща, еквизетум. Това растение има свойството да привлича в себе си космичното, да се прониква с кварц, със силиций. Той съдържа в себе си 90% силициева киселина. В хвощовете космичното е в огромно изобилие, но не се разкрива в цветовете, а се изявява в долната част на растението. Да вземем нещо друго. Да приемем, че искаме да задържим в корените това което се стреми да премине през стъблото нагоре към листата. В днешно време този въпрос не привлича толкова силно вниманието, тъй като вече сме установили видовете растения според различни критерии. Другояче е било в древни времена. Тогава човек с лекота е могъл да превръща едно растение в друго. Някога това много се е прилагало. Днес също е от значение, тъй като трябва да се търсят условията, благоприятни за дадено растение.

Как трябва да се отнесем към едно растение, какво трябва да направим, когато искаме космичната сила да не отива изцяло в цветовете и в плодовете, а да остане долу, когато в известна степен това, което се изчерпва в образуване на стъбла и листа, задържим в образуването на корените. Какво трябва да направим? Трябва да засадим това растение в песъчлива почва, тъй като космичните сили се задържат в кварцовата почва. Такова растение са картофите. Те са коренов зеленчук, при който силата, която образува листата и стъблата се задържа в клубените, тъй като самите картофи не са корени, а надебелени стъбла. Тях трябва да ги засадим в песъчлива почва, за да задържим процеса на цветообразуването т.е. космичната сила в самите клубени.
От всичко това се вижда, че преценката на правилния подход при отглеждането на растението, така да се каже неговата азбука, е: винаги да може да се каже, кое при дадено растение е космично и кое в него е земно. Как особените свойства на почвата да бъдат насочени така, че космичното действие да бъде, тъй да се каже, уплътнено и задържано в корените и листата. Или как може то да се направи по-тънко, по-фино, за да бъде изтеглено нагоре и да обагри цветовете, или да направи плодовете по-вкусни и по-хранителни. Когато кайсиите или сливите имат фин вкус, този фин вкус е всъщност вложеното в тях космично действие, както е при багрите на цветовете в ябълката. Вие фактически ядете Юпитер, в сливата Вие фактически ядете Сатурн. И ако човечеството с днешното познание бъде поставено пред необходимостта да произведе от някои растения, останали от предисторическо време, разнообразието на нашите плодови сортове, той няма да постигне много, ако формите на нашите овощни сортове не се наследяваха и не са били произведени във времето, когато човечеството още е съзнавало инстинктивната прамъдрост относно производството на овощните сортове от примитивни сортове. Ако нямаме вече създадени овощните сортове и ако законите на наследствеността не им позволяваха да се възпроизвеждат, ако при такова положение човекът днес с днешната си интелигентност би бил поставен пред необходимостта отново да създава нещата, той не би постигнал нищо по отношение на овощните сортове, понеже днес човекът не прониква рационално в процеса, а всичко прави чрез експерименти, чрез опити. Рационалното прониква не в процесите обаче е основното условие, което трябва да е налице, ако искаме изобщо стопански напредък. Нашият приятел Щегеман съвсем уместно заяви, че се констатира влошаване на продуктите, влошава не на качеството на земеделските произведения. Това влошаване, както и преобразуването на човешката душевност зависят – приемете тази забележка зле или не – с изтичане във Вселената на времето на Кали Юга през последните десетилетия и през десетилетията, които ще последват. Изправени сме също и пред голямо преобразуване на същността на природата. Това, което от миналите времена е достигнало до нас, което ние сме продължавали да наследяваме, било като природни способности или инстинктивни познания и подобни, както и това, което като лечебни средства е достигнало до нас, всичко това загубва своето значение. Ние трябва да придобием нови познания, за да навлезем в природните взаимовръзки на тези неща. Човечеството няма никакъв друг избор, освен в различните области на живота или да извлече познания от природните и световните взаимовръзки и взаимодействия, или да остави природата, както и човешкия живот, да дегенерират и да умрат. Както в стари времена е било необходимо да се притежава познания, които наистина са прониквали в структурата на природата, така и днес на нас също са ни необходими познания, които наистина проникват в строежа на природата.

Човекът знае едва нещо за поведението на въздуха вътре в земята – говорих вече за това, – но той почти нищо не знае за поведението на светлината там. Не знае, че точно това, което е космическият камък, силициевият камък, поема в земята светлината и я поставя в действие и обратно, което стои близко до земната жизненост – образуването на хумуса – не поема светлината, не я задейства в земята и за това действието му е лишено от светлина. Това са неща, които трябва да се знаят и да се разбират. Растителността на земята обаче не е всичко. Към определена земя принадлежат и определени животни. По причини, които ще бъдат посочени, засега може да се абстрахираме от хората. От животинския свят обаче не можем да се абстрахираме, тъй като съществува особеността, че най-добрият, ако мога така да се изразя, качествен космически разбор се осъществява само в съвместния живот на определена покрита с растителност област и животните, които живеят в тази област. Съществува особеното свойство – и аз се радвам, ако нещата бъдат проверени, тъй като проверката сигурно ще ги потвърди – съществува съотношението, че когато в едно стопанство има правилно количество крави, коне и други животни, тези животни заедно дават толкова тор, колкото е необходимо на стопанството, колкото е необходимо да се попълни това, което е изпаднало в хаос. И то ако конете, кравите, свинете и пр. са в подходящ брой, торът също ще е смесен по подходящ начин. Нещата са свързани: животните изяждат правилното количество от това, което има дава от растителността, защото изяждат точно това, което може да им даде земята с отглежданите на нея растения. По тази причина, чрез своите органични процесите отделят толкова тор, колкото е нужно отново да се даде на земята. Тук важи правилото – на практика това е трудно достижимо, обаче в идеалния смисъл, като идеал то е правилно – че когато стане нужда да се внесе тор отвън, той трябва да се употреби и да се използва само като лечебно средство за едно вече заболяло стопанство. Стопанството е здраво дотогава, докато самото то си набавя тор от своите животни. Естествено, това изисква да се развие правилна наука относно въпроса колко животни от даден вид трябва да има определено стопанство. Това ще стане, когато отново са налице познания за вътрешните сили, които действат в стопанството. Разбира се, към това, което вече изложихме относно съответстващото на стомах състояние над почва та и за съответстващото на главата състояние под почвата, принадлежи също и разбирането за животинския организъм. Животинският организъм живее вътре в природното домакинство и непосредствено е свързан с всичко, което му принадлежи. С оглед на неговата форма и обагряне, върху структура та и състава на неговата субстанция в животинския организъм действат силите на Космоса: от муцуната към сърцето действат силите на Сатурн, Юпитер и Марс, в сърцето силите на Слънцето и зад сърцето към опашката силите на Венера, Меркурий и Луната.
И онези, които се интересуват от тези неща, трябва за в бъдеще да придобият познания, като се опират на наблюденията си върху формата. Защото това усъвършенстване на познанията, опирайки се на формата, според наблюдение на формата, е от огромно значение. Идете някога в музей и разгледайте скелета на бозайник, идете със съзнанието, че в образуването на главата, в оформянето и, действа предимно слънчевото облъчване, като навлиза през муцуната – директното лъчево слънчево действие. Според това как животното се излага на Слънцето, по един или по друг начин – лъвът се излага различно от начина, по който се излага конят – или според други дълбоки причини, за които тук също ще разговаряме, според това се формират и принадлежащите към нея части. Така че предната част на животното имаме работа с прякото действие на Слънцето, от което зависи образуването на главата.

Сега помислете и за това, че слънчевата светлина идва към Земята и по друг път – като отразена от Луната. Отразената от Луната слънчева светлина няма никакво въздействие, когато осветява главата на дадено животно. Там няма никакво действие. Тези неща са от значение само за ембрионалния живот. Но отразената от Луната слънчева светлина развива своята най-висока активност, когато пада върху задната част и в особеното отношение на задната част към строежа на главата. Развийте чувство за противоречието с оглед на формата между предната и задната част на животното, как са поставени бедрата в целия организъм, как всичко това е изградено като истински противовес на главата. Тогава в противоположността между предната и задната част на животното Вие ще разкриете противоположността между Слънцето и Луната. И ако продължите по-нататък, ще откриете, че действието на Слънцето продължава до сърцето, то спира пред сърцето. Там в главата и в кръвообразуването действат още Марс, Юпитер, Сатурн. В задната част, от сърцето до опашката действа Луната, подкрепена от действието на Меркурий и Венера. И ако си представите животното обърнато така, че главата му да е забодена в земята, а задната част над земята, ще имате разположението на едно земеделско стопанство. По този начин от вида и формата на животното имат възможност да установите съотношението между доставяния от животното тор и нуждата от тор на земята, чиито растения животното яде. Защото трябва да знаете, че космичните влияния, които се проявяват в дадено растение, които идват от вътрешността на земята, се провеждат нагоре. Ако дадено растение е особено богато на такива космични въздействия и бъде изядено от едно животно, то от своя страна от тази храна ще достави особено подходящ тор на почвата, на която растението расте.

Виждате, че ако проникне в същността на нещата, човек идва до всичко, което е необходимо за тази затворена в себе си индивидуалност, каквато представлява едно земеделско стопанство. Трябва само да се има предвид и животните – техните видове и техния брой.

Рудолф Щайнер

Биодинамично земеделие

Вижте още: