Рудолф Щайнер: Силите и субстанциите, които проникват в духовното: Въпросът за наторяването. – част 1

Filed Under: Биоземеделие on February 1, 2014

Рудолф Щайнер

Видяхте, че според методите на Духовната наука, приложени също и за селското стопанство, същността и действието на Духа в природата се разглеждат в тяхната истинска величина и в техните всеобхватни взаимовръзки, докато материалистично оцветената наука все повече и повече се затваря в тесния кръг на малките явления. Макар че в област като селското стопанство не винаги имаме работа с микроскопично малкото, както често е в другите природни науки, все пак човек трябва да работи с това, което действа в малък обхват и трябва да бъде разбрано от действието му при малките величини. Светът обаче, в който живеят човекът и останалите земни същества, съвсем не е нещо, което може да се разбере от малкото, от ограниченото. Ако например селското стопанство се разглежда така, както това прави разпространената днес наука, то все едно е, ако бихме поискали да опознаем цялата същност на човека, да кажем, по неговия малък пръст или по върха на ухото и от това да си направим извода за човека като цяло. Срещу това трябва да противопоставим истинска наука, която се гради върху големите, всеобхватни световни връзки – днес това е крайно необходимо. Колко много науката, в сегашния общоприет смисъл или в този от преди няколко години, трябва да коригира самата себе си, следва от научните заблуди, които преди известно време господстваха например по отношение на храненето на човека. Нещата бяха съвсем научни и също научно се доказваха, така че срещу доказателството не можеше нищо да се възрази, ако човек се опира само на това, което там беше изложено. Научно беше доказано, че човек със средно тегло от 70 – 75 килограма се нуждае на ден от 120 грама белтъчини в храната. Както казах, това беше, така да се каже, научно доказано. Днес никой човек с научно виждане не вярва на това твърдение, тъй като науката сама се коригира. Днес почти всеки знае, че 120 грама белтъчини в храната не само че не са необходими, но направо са вредни, и че човек остава най-здрав, когато дневно поема само 50 грама белтъчини. Науката сама се коригира в този смисъл. Днес се знае истината, че ако се приема излишен белтък, той произвежда в червата междинни продукти, които имат отровно действие. И ако се изследва не само периода от живота на човека, в който му е препоръчано да взема толкова много белтък, а целия негов живот, тогава се узнава, че главно от това отровно действие на излишния белтък произтича калцирането на артериите – артериосклерозата при възрастния човек. Научните изследвания например по отношение на човека често са погрешни, защото те гледат само това, което става в момента. Един човешки живот, ако е нормален, трае повече от десет години и вредните въздействия от привидно изглеждащите благоприятни причини често се проявяват много късно.

Духовната наука по-малко може да изпадне в такава грешка. Разбира се, аз съвсем не искам да се присъединя към евтината критика, която често се прави въз основа на това, че днешната наука трябва да се коригира. Това е необходимо и не може да бъде другояче. Но от друга страна е неоправдано да се напада Духовната наука, когато иска да се намеси в практическия живот, когато тя е принудена да насочи погледа си към по-големите взаимовръзки в живота и тогава в погледа и попадат не само грубо материалните сили и вещества, а тези сили и субстанции, които имат своето продължение в духовната област. Това изцяло важи също и за земеделието, важи особено тогава, когато се постави въпросът за наторяването.
Често, когато учените говорят за наторяването, се вижда, че всъщност е много малко истинското разбиране, какво в действителност представлява наторяването в домакинството на природата. Днес често се чува фразата: торът съдържал хранителни вещества за растенията. В началото Ви казах две положения относно храненето на човека, за да Ви посоча как науката в най-ново време, в непосредственото настояще, трябваше да се коригира. Тя трябваше да се коригира, защото се основава на съвсем погрешно виждане относно храненето на всяко същество.

Вярваше се, че най-важното при храненето е това, което човек ежедневно яде – не ми се сърдете, че казвам нещата така направо. Наистина е важно това, което човек яде всеки ден. Обаче най-голямата част от това, което човек ежедневно изяжда, съвсем не служи, за да се поемат в тялото субстанции, които да бъдат складирани. Най-голямата част от поетата храна е предназначена да отдаде на тялото силите, които тя съдържа в себе си, за да движи тялото, да го направи активно. И най-голямата част от веществата, поети по този начин, всъщност се отделя. Така че трябва да се каже: касае се не толкова да се подреди и увеличи асимилацията в обмяната на веществата, а главно за това, с хранителните вещества по правилен начин да можем да поемем в себе си живите сили, които се съдържат в тях. Защото тези живи сили ни трябват, когато например ходим или когато работим, или изобщо когато движим ръцете си.
И обратно, това, от което тялото се нуждае, за да складира в себе си субстанции, тъй да се каже, да се обогати със субстанции – онези субстанции, от които човек се освобождава, когато всеки седем до осем години обновява клетките на тялото си – това в по-голямата част се поема през сетивните органи, през кожата, чрез дишането. Така че това, което тялото поема като субстанции, което трябва да напласти в себе си, това то поема постоянно в извънредно фина, извънредно разредена дозировка, и го сгъстява в организма. Поема го от въздуха, сгъстява го и го втвърдява по-нататък, за да бъде изрязано като нокти, коса и т.н.. Съвсем погрешна е формулата: поета храна, преминаване през тялото, лющене на кожата и други подобни. Трябва да се формулира: дишане, фино поемане през сетивните органи, даже през очите, преминаване през организма, изхвърляне, фактически това, което поемаме през стомаха е важно поради обстоятелството, че също като даден горивен материал има вътрешна подвижност и въвежда в тялото сили, които достигат до волята, която действа в него.

Вижте, човек съвсем се отчайва, когато съпостави тази истина, установена от духовното изследване, с възгледите на днешната наука, която защитава точно обратното. Човек се отчайва, защото си казва, че е така трудно изобщо да се разбере с тази днешна наука по най-важните въпроси. А такова разбиране трябва да настъпи, защото днешната наука неизбежно ще навлезе в задънена улица тъкмо в практическия живот. И вървейки по своите пътища тя просто не може да разбере такива неща, които и се набиват в очите. Съвсем не говоря за експериментите. По принцип това, което науката казва за тях, е вярно. Експериментите могат да се използват много добре. Лошо е теоретизирането върху тях. За съжаление от него се дават практически указания в различните области на живота. В това се състои трудността за взаимното разбиране. Но от друга страна, това взаимно разбиране трябва да се осъществи в най-практическите области на живота, към които принадлежи и селското стопанство.
Вижте, човек трябва да има поглед в различните области на селскостопанския живот относно начина на действие на веществата, на силите, а също така относно начина на действие на Духа, ако иска да има правилно отношение към нещата. Детето, докато не знае предназначението на гребена, го хапе, употребява го по неподходящ и безсмислен начин. Също така човек ще употребява нещата по несвойствен и безсмислен начин, когато не познава тяхната същност и тяхното предназначение.
Да разгледаме едно дърво, за да си изградим представа за него. Дървото се различава от едно обикновено едногодишно растение, което остава просто тревисто растение. Дървото се обгражда с кора. Каква е неговата същност в сравнение с едногодишното растение? Да сравним едно дърво с куп натрупана земя, който е богат на хумус и съдържа в себе си извънредно много, повече или по-малко разлагащи се растителни вещества, а може би и разложени животински вещества.

Да приемем, че това е един богат на хумус хълм, в който искам да направя вдлъбнатина във формата на кратер, а това пък е дървото с повече или по-малко твърда външна част, и вътре расте това, което води до оформянето на дървото. Ще Ви се стори странно, че поставям тези две неща едно до друго. Те обаче имат помежду си повече сродство, отколкото си мислите, тъй като земята, която е проникната от разлагащи се хумусни субстанции, притежава в себе си живи етерни сили. И това е същественото. Ако имаме такова земно устройство, което по своята особена направа разкрива, че съдържа етер но-жизнени сили, то всъщност е на път да стане обвивка на растение. Но то спира дотук, не достига дотам да стане обвивка на растение, да се превърне в кора на дърво. И Вие можете да си представите, че в природата то не достига дотам. Така е, че вместо да се образува такъв хълм от земна пръст и в него хумусът да действа в почвата чрез особените си характерни свойства, които произлизат от етерно-жизненото, то този хълм в една по-висша форма на развитие просто се обвива и затваря около растението. Ако на дадено място се определи нивото на повърхността на земята, всичко, което се издига над нормалното ниво на тази местност, показва особена склонност към живот, проявява особена склонност да се прониква от живот, от етерни сили. Оттук следва, че лесно можете да направите плодородна една обикновена земя, една неорганична, минерална земя, като издигнете могили, хълмчета и ги наситите с хумус или изобщо с разлагащи се отпадъци. Тогава самата земна маса ще получи тенденцията да се оживи вътрешно, да стане сродна на растение. Същият този процес се осъществява при образуване на дървото. Земята се издига, обвива растението, дава живи етерни сили около дървото. Защо?

Казвам ви всичко това, главно за да събудя у вас представата, че съществува сродство между това, което е заключено в контурите на растението и почвата около растението.
Съвсем не е вярно, че с контурите на растението животът престава. Животът като такъв продължава извън очертанията на растението, именно от корените продължава навън в почвата и за много растения не съществува рязка граница между живота вътре в растението и живота около него в околността, където то живее. Преди всичко човек трябва да бъде проникнат от този факт и основно да го схване, за да може да разбере същността на една на торена земя или на земя, обработвана по друг подобен начин. Необходимо е да се знае, че торенето трябва да се състои в оживотворяване на земята, та растението да не попадне в мъртва почва, в която ще му бъде трудно, да осъществи всички процеси, които водят до образуването на плодовете само от своята собствена жизненост. То лесно ще даде плодове, ако бъде засадено в живот. Общо взето всяко развитие на каквото и да е растение има този лек паразитизъм, че се развива като паразит върху нещо живо. Необходимо е да бъде така. Ние не трябва да разчитаме самата природа да набавя достатъчно органически отпадъци навсякъде в земята, където да ги разложи, за да се проникне достатъчно с живот. В някои местности трябва да подпомогнем развитието на растенията чрез наторяване. Това е нужно в най-малка степен в областите с чернозем, защото при тях самата природа се грижи почвата да е оживена.

Виждате, че трябва наистина да се разбере, за какво се отнася. А сега и друго трябва да се разбере. Човек трябва да придобие индивидуално отношение към всичко, което трябва да се вземе под внимание в селското стопанство, преди всичко едно лично отношение – изразът звучи грубо – едно лично отношение към тора и именно към работата с тора. Това изглежда като неприятна задача. Без това лично отношение обаче не може да се мине. Защо? Веднага ще ви стане ясно, когато вникнете в същността на какъвто и да било живот изобщо. Тогава ще видите, че живото винаги има една вътрешна и една външна страна. Вътрешната страна лежи вътре в някаква кожа, външната – вън от кожата. Сега разгледайте вътрешната страна!

Вътрешната страна има не само силови течения отвътре-навън в посока на тези стрелки, но вътрешният живот на един организъм има също и силови течения, които се отразяват и се оттласкват от кожата и отиват навътре. Органичното е заобиколено отвън от всевъзможни силови течения. Но има нещо, което по съвсем точен, но и по един вид личен начин изразява как органичното трябва да си изгради отношението между своята вътрешна и своята външна страна. Всичко, което се проявява като действие на силите във вътрешността на организма, което вътре в очертанията на кожата подбужда и подържа живота, всичко това трябва – извинете отново за грубия израз -да мирише в себе си, би могло да се каже, да смърди. Всъщност животът се състои в това, че миризмите не се излъчват твърде силно навън, а се задържат вътре, задържа се това, което иначе се изпарява, излита и разпространява миризма. В посока навън организмът трябва да живее така, че да изпуска през кожата колкото е възможно по-малко от това, което възбуждащият миризма живот произвежда в него. Така че може да се каже: един организъм е толкова по-здрав, колкото повече мирише навътре и колкото по-малко мирише навън .

Така е защото организмът, именно растителният организъм, е предопределен да не излъчва миризма, а да поема. И ако се осъзнае освежаващото въздействие на една ароматно ухаеща ливада, осеяна с ухаещи ароматни растения, ще се забележи взаимното подкрепяне в живота. Тази ухаеща сила, която там е разпространена и която е различна от простото ухание на живота, ухае поради причини, които ще имаме възможност да разясним. Тя е това, което сега отвън действа върху растението. Към всички тези неща човек трябва да има живо лично отношение, тогава се навлиза вътре в истинската природа.

Рудолф Щайнер

Биодинамично земеделие

Вижте още: