Отглеждане на лук, чесън и праз

Filed Under: Биоземеделие, Биопродукти, Растения и билки on March 15, 2013

отглеждане на лук, чесън и праз

Лукът произхожда от Средна Азия. Той е много старо зеленчуково растение. По нашите земи вероятно е бил отглеждан преди идването на прабългарите.
Голямото значение на лука се определя главно от неговите изключителни качества като подправка. Той се използва широко както в прясно състояние така и в ястия. Луковиците на лютивите сортове съдържат над 8% захари. Листата са много богати на витамин С.

Лукът е двугодишно растение. През първата година се образува луковица, а през втората растението цъф ти и се получават семена.
Когато лукът се отглежда чрез арпаджик, става тригодишен поради това, че през първата година семената се засяват гъсто и се образуват много дребни луковички, които не могат да се яровизират. От тях през втората година израстват нормални растения, които образуват едри луковици подходящи за консумация. През третата година от тези луковици се получават семена.

Кореновата система на лука е разположена в почвения слой до 60 см. Състои се от струнообразни адвенти вни корени, които са сравнително слабо разклонени, с ограничена смукателна способност. Стеблото е скъ сено и се намира в основата на луковицата, нарича се „дънце”. Листата на лука са тръбести, израстват оследователно, като всеки по-млад лист преминава през влагалището на израсналия преди него. Така ци линдричните листни влагалища се подреждат едно в друго и обра зуват лъжливо стебло.

След като пъпките започнат да преминават в покой и спре образуването на нови листа, резервните храни телни вещества започват да се отлагат в основата на листните влагалища и пъпките. Така се образува луко вицата.

Цветоносните стебла се образуват след като се яровизират пъпките. Върху всяка яровизирана пъпка се об разува едно стебло, на върха му израства съцветие – кълбовиден сенник. Цветовете са сивобели и се опра шват кръстосано. Семената са черни, запазват къляемостта си две години.

Лукът е студоустойчиво растение. Семената му поникват при 2-3″С, но оптималната температура за разви тие е около 25 °С.
Лукът е много взискателен към интензивността на светлината. Той е типично растение на дългия ден.

При къс ден много от сортовете не образуват луковици, затова пренасянето на сортове, които са създаде ни при по-северни географски ширини в по-южни райони не винаги е удачно.

През фазите на поникване, образуване и нарастване на листа, луковите растения са много взискателни към водния режим на почвата. Тези изисквания силно се намаляват през фазата на „зреенето”. През тази фаза най-благоприятно е сухото и слънчево време. Високата въздушна влажност е много вредна. Тя причи нява масово заболяване от мана и шийно гниене, затова лукът се отглежда върху по-високи и проветриви места.
Лукът не понася торене с неугнил компост.

Отглеждане на лук чрез арпаджик.

Всички по-важни операции свързани с отглеждането на лука – засяване, разсаждане и особено прибиране – е препоръчително да се извършват на ден ЛИСТ, когато Луната е в съзвездия Рак или Скорпион. Преди засяване обезателно участъка се третира с препарат 500. А след разсаждане на разсада и при начално оформяне на главите се пръска с 501. При повишена влажност и развитие на гъбични зарази – да се пръска ежеседмично с препарат 508.
Добри предшественици за лукът отглеждан чрез арпаджик са бостаните, фият и бобовите.

Основна грижа при подготовката на почвата за засяване на лука е борбата с плевелите. Обикновено лукът се сади съвместно с моркови в една леха с цел двете растения взаимно да се пазят от неприятели.

При дълбоката есенна оран се внасят 2-3 тона добре угнил компост на декар. Препоръчително е още през есента повърхността на почвата да се бранува и изравни, така че през пролетта да може да се засява или за сажда без допълнителна обработка.
На декар се засяват 8-10 кг семена на дълбочина 2см и на разстояние 11-12см на ред.
По принцип лукът отглеждан чрез арпаджик не се полива, но при засушаване през април или май е препо ръчително напояване.

Според традицията прибирането на арпаджика става чак, когато листата на лъжливото стебло изсъхнат на пълно. Те се измитат с метла или с бръскалка, а луковичките се подкопават с мотика и се събират ръчно.

Подходящ за засаждане е добре съхраненият непрорасъл арпаджик с диаметър от ф8мм до ф22мм. Арпаджикът трябва да се сади възможно най-рано – края на февруари, началото на март. За засаждане на един декар са необходими около 80 кг арпаджик. При ръчно засаждане мястото се маркира предварително със специален маркер, който отваря браздички, където ще бъдат редовете.

Две седмици преди изваждането на лука, участъка се третира вечер с препарат 501. Готовият за прибира не лук се подкопава с картофовадачка или на ръка. Извадените растения се събират на сухо и проветриво място, където престояват 7-8 дни, за да изсъхнат напълно листата и лъжливото стебло.

Чесън (Allium sativum L.)

Чесънът произхожда от Средна Азия. Той е много старо зеленчуково растение. Освен като храна той е бил използван широко като медицинско растение срещу много заболявания.

Голямото значение на чесъна се определя от специфичните му качества, като подправка на ястия, сосове и
в колбасарството.

Чесънът е едногодишно, вегетативно размножаващо се растение. Кореновата му система с подобна на та зи на лука. но е по-плитка. Стъблото /дънце/ за разлика от това при лука, напълно умира в края на вегета ционния период. Листата са плоски, тесни дълги, свити улеобразно по централния нерв.
Лъжливото стебло се образува по същия начин както при лука – от листните влагалища.
Чесъна има голям брой пъпки в пазвите на листните влагалища. Тези пъпки се превръщат в скилиди,кои то се използват за консумация и размножаване. Чесъна не образува семена. Когато израснат цветоносните стебла на върха им се образуват въздушни луковчки, които могат да се използват за размножаване.

Чесънът е студеноустойчиво растение. Изискванията му към топлинния, водния и хранителния режим са същите както при лука.

За да се образуват пъпки, респективно луковици, посадъчният материал трябва да изпита въздействието на температури около 3-4°С. Чесънът много добре презимува при есенно засаждане. За образуване на луковици е необходим дълъг ден и температура над 15°С.

Предшествениците, подготовката на почвата, торенето, профилът на почвената повърхност и формата на лехите са същите както при лука. Чесънът не понася торене с неугнил компост.
За засаждане се избират добре облечени стегнати луковици, по възможност с едри скилиди. Скилидите се оронват непосредствено преди засаждането. При отделянето им луковиците не бива да се удрят отгоре,за щото пъпките и стъбълцата на скилидите могат да се повредят, по този начин да се намали процентът на поникналите след засаждането растения. Най-малките скилиди се изхвърлят, защото от тях израстват рас тения, които образуват дребни луковици.
Зимният чесън, както за луковици, така и за зелен чесън, се засажда около средата на октомври, а летния чесън се засажда в края на февруари, началото на март. Чесъна се сади на ден ЛИСТ, десцедентна Луна.

Грижите през вегетацията за чесъна, пръскането с препарати 500 и 501са същите както при лука.

Зеленият чесън се прибира през април-май. Зимният чесън отглеждан за луковици се прибира в средата на юни. Най-вкусен е чесъна прибран на ден ЛИСТ, асцедентна Луна.

Изваждането на чесъна може да се улесни чрез подкопаване с нож скоба. След като растенията се извадят, съхраняват се на проветриво място за да изсъхнат листата и лъжливите стебла на 2-3 см над луковиците, и чак след това се прибират за съхранение. Луковиците на чесъна са изсъхнали, когато вътрешните люспи и люспите на скилидките и дънцето са сухи.
Летния чесън се прибира по същия начин през втората половина на юли. За да е по-траен и устойчив при съхранение, желателно е да се прибере в сух период.

Праз (Allium porrum L.)

Празът произхожда от Средиземноморските райони на Западна Азия. Той, също като лука и чесъна е ста ро зеленчуково растение. У нас се отглежда във всички райони. Консумацията му през най-бедния на прес ни зеленчуци сезон – зимата и ранна пролет, определя неговото голямо значение. Лъжливите стебла на празът са много богати на витамин С.

Празът е двугодишно растение. През първата година се образува лъжливото стебло, а през втората расте нието цъфти и се получават семената.

Кореновата система е подобна на тази на лука, но е по-плитко разположена. Корените са много устойчиви и не отмират до късна есен. Листата са подобни на чесъна но са много по-големи. А лъжливото стебло е по-дебело и високо. Празът има едри бели или светлолилави цветове, които се опрашват кръстосано от пчелите. Семената са черни, кълняемостта им се запазва 2 години.

Празът е студеноустойчиво растение. Семената му започват да никнат при 2-5 “С. Празът е взискателен към интензивността на светлината. Отг лежданите на сенчести места растения остават по-дребни. През целия си вегетационен период празът е взискателен към водния режим, затова се полива редовно. Той нараства непрекъснато до прибирането. За разлика от лука и чесъна, празът понася торене с неугнил компост.

Като предкултура на праза може да се отглежда маруля, грах, ранно зеле и ранни картофи. Отглеждането на праза става само чрез разсад. Това дава възможност по пълно да се използва земята, тъй като той заема обработваемите площите от втората половина на юни до началото на ноември. За да се отгледа разсад за един декар, засяват се 250 грама се мена в средата на март на открито. Разсадът е готов за засаждане през юни. Използваме лехобраздова по върхност с ниска леха. Участъка се третира с препарат 500 непосредствено преди садене. Препоръчва се засаждането да става на ден ЛИСТ при десцедентна Луна. За разсада се подготвят дупки дълбоки 20см и на разстояние 20-25см една от друга. Запълва се дъното на всяка дупка с 5-6 см компост, след което се пресаждат младите растения. Полива се обилно с предварително събрана дъждовна вода и след няколко дни се третира с препарат 501. Празът се прекопава 2-3 пъти през вегетационния период. Полива се редов но чрез дъждуване на всеки 6-7 дни.

Някои градинари практикуват периодично почистване на външните листа на празия лук. По този начин те го предпазват от гъбични инфекции и стимулират израстването на млади листа. Десетина дена преди при биране участъкът се третира вечер с препарат 501. Празът се прибира на ден ЛИСТ, при асцедентна Луна, в началото на ноември по възможност при сухо време и умерено влажна почва. Растенията се подкопават с нож скоба. Почистват се от засъхнали и пожълтели листа. От декар се получават по 4-7 тона праз.

РОСИЦА АЛ. ДИМИТРОВА

БИОДИНАМИЧНИ З Е Л Е Н Ч У Ц И

Превод от английски език ВЕРА ГЮЛГЕЛИЕВА

Изготвил: ПЕТЪР ИВАНОВ РАЙЧЕВ – препис от книга

Вижте още: