Нужна ли е оранжерията?

Filed Under: Биоземеделие on February 13, 2013

оранжерия

Отговорът не е лесен. Дълбоко в душата си всеки от нас е наясно, че, разбира се, в оранжерията зеленчуците трябва да растат по-добре. Всички са виждали оранжериите на китайците, чували са за холандците, за оранжерийните ананаси в двора на Негово императорско Величество господаря на цяла Русия (Петър, по-миналия век!) и въпреки това, в нашата вилна реалност всичко е малко по-различно.

Колко пъти съм чувал мнението, че полза от оранжерията почти няма. Само излишни разходи и грижи. Някои мои познати дори развалиха оранжериите си, впрочем, и аз самият веднъж го направих! Аргументът е много прост – реколтата „в лехата” понякога не е по-малка, а по-голяма, и вкусът на плодовете (особено на доматите) е по-хубав. Е, в оранжерията ще узреят с една седмица по-рано. Струва ли си за една седмица да се напъваш?! Освен това, в оранжерията растенията по-често се увреждат от болести и вредители. Например, паяковидният кърлеж и листната въшка в горещините може да унищожат всички листа на краставиците и пипера за броени дни.

Тогава за какво става дума? Защо някои оранжерии носят доход, реколта и радост, а за други остават само грижите и проблемите? Хайде да видим за какво става дума!
За какво ни е нужна оранжерията? Глупав въпрос, ще кажете. За да е топло на растенията! Това е вярно, но не съвсем. А по-точно – съвсем не е вярно!

За да поясня какво имам предвид, позволете да направя кратка екскурзия през училищния курс по ботаника.
Повечето от нашите зеленчуци са тропични и субтропични растения. За да се чувстват комфортно, трябва да им се създадат условия, в които те са расли в родината си. Това са: температура 25-35°С и влажност на въздуха 70 – 100%. Такова време в Сибир има една-две седмици през годината, и то не всяка година! На Кубан е малко по-добре: и твърде топло, и твърде сухо. Слънчевата светлина при нас е повече, отколкото в тропиците – през лятото продължителността на светлата част от деня достига 17 часа, докато на екватора е само 12 часа. Тоест, главната задача на оранжерията е да създаде на растенията най-благоприятните условия за живот според температурата и влажността на въздуха. Да разгледаме температурния режим. Известно е, че скоростта на растежа на растенията е пропорционална на температурата. Повишаването на температурата на всеки 10°С увеличава скоростта на растежа два пъти! А при 20°С – съответно, четири пъти! Но често пъти ние забравяме: това правило действа само в зоната на оптимума, а при извънредно повишаване на температурата (повече от 40°С) се наблюдава увяхване, а след това и гибелта на растенията.

Но това е известно на всички! – ще кажете вие.

Да. А известно ли ви е какви условия създавате на своите любимци във вашата оранжерия? Вземете два термометъра, а още по-добре четири. Тоест, колкото повече, толкова по-добре. Един термометър вероятно вече имате там, където е удобно да виждате – на нивото на погледа ви. А сега поставете още един термометър на нивото на почвата, друг – под покрива на оранжерията и, ако още не ви е омръзнало, между растенията и където още искате. И за сравнение – няколко термометъра навън, също на височина около 1,5 м и на нивото на почвата. Подразбира се, че всички те трябва да са на сянка.

А сега можем да разберем какво ни дава нашата оранжерия за едно денонощие в слънчево време. Нека наблюдаваме детайлно.

– РАНО СУТРИН. Слънцето още не е изгряло. Всички термометри са с почти еднакви показания. През пролетта: 5-10°С, през лятото: 10-15°С. При такава температура оранжерийните растения практически не растат и от оранжерията сега няма никаква полза.

– СУТРИН. Първите лъчи на слънцето попадат в оранжерията. Температурата вътре започва бързо да се повишава, особено в горната й част и достига 35°С. Това е оптимумът за растенията. Това е плюс. Ето сега става ясно за какво ни е нужна оранжерията. Но! Температурната разлика между почвата и въздуха вътре достига 25-30°С! „Студените” корени може да не успеят да снабдят с влага „топлите” надземни части. Растенията изпитват стрес – дефицит от влага. Това е минус. Навън температурата през това време също расте, наистина, значително по-бавно, но равномерно. Сега на растенията в оранжерията им е по-добре, отколкото навън.

– ПРЕЗ ДЕНЯ. Слънцето пече. Горещината вътре е 40-50°С, особено в горната част, където може да достигне 60°С и повече! Влажността на въздуха рязко пада. Грижливите стопани отварят всички рамки и врати, но това почти не помага, а течението отнася влагата, която и без това не достига ¬на растенията! Много силен стрес! Такива условия има не в тропиците, а в пустинята, и в такова време вашата оранжерия е по-подходяща за отглеждане на краставици, а на кактуси! Листата и малките филизи губят тургора (вътрешното налягане в клетките), увяхват и изгарят, цветовете и завръзите опадат. Вредителите (паяковидният кърлеж обича горещината и сухотата!) блаженстват. Отбелязвам: през това време навън температурата обикновено не надвишава 35°С – а това е оптимумът и растенията почти не страдат от горещината. В топъл ден оранжерията, несъмнено, нанася на растенията повече вреда, отколкото полза. Това е минус.

– ВЕЧЕР. Температурата вътре е паднала до 35-25°С, влажността е нараснала. Растенията се надигат, оживяват. Тъй като всичко е отворено широко, температурата е почти равна на външната. През това време растенията вътре и отвън са почти при равни условия – ако не се смята преживеният стрес от оранжерийните, които тъкмо идват на себе си. Оранжерията отново не помага на растенията.

– КЪСНА ВЕЧЕР. Стопаните са затворили оранжерията (ако не са забравили), навън захладнява, а „оранжерийните” растения още няколко часа може да порастат, докато температурата вътре не падне до 10-15°С, когато растежът практически спира. Оранжерията помага.

– НОЩ. Температурата вътре и навън се различава с 1-3°С, което почти няма значение – ако, разбира се, това не е слана! Плюс през пролетта и есента. Навън пада роса, давайки на растенията източник на влага, а „оранжерийните” остава да се надяват на поливане. Малък, но минус. Между другото неотопляемата оранжерия може да защити само от незначителна слана – до -3 – -5°С.

И така, след като съберем всички плюсове и минуси, ще видим защо в хубаво време ползата от оранжерията е толкова малка!

В лошо време ситуацията малко се подобрява. Топлинната енергия на слънцето, прониквайки частично през облаците, все пак нагрява оранжерията, макар и не толкова бързо. Затова – съществен плюс – няма прегряване през деня. Но има друг проблем: да отваряме ли оранжерията или не? Ако отворим – температурата се изравнява с външната и ефектът ще е равен на нула. Ако не отворим – при подобряване на времето растенията моментално ще се сварят! А това вече е голям минус!

Виждаме: минусите почти уравновесяват плюсовете. Затова и оранжерията не дава ефекта, който очакваме от нея!

Какво да правим? За да получим полза от оранжерията, трябва да стоим до нея ден и нощ, вторачени в термометъра, и непрекъснато да я отваряме и затваряме?! В началото така и правим. После махваме с ръка и просто отваряме сутрин, затваряме вечер – и имаме това, което имаме.

„Умната оранжерия”

Н. Курдюмов и К. Малишевски

Вижте още: