Историята на Масанобу Фукуока и Революцията на една сламка

Filed Under: Биоземеделие on May 26, 2016

Масанобу Фукуока

В своята ферма, разположена близо до малко селце на остров Шикоку в Южна Япония, Масанобу Фукуока създава метод за натурално водене на фермерско стопанство, който би могъл да върне назад деградационните тенденции в съвременното земеделие. Натуралното стопанство не се нуждае нито от машини, нито от отровни химикали и е нужно минимално плевене. Г-н Фукуока не оре почвата и не използва компост. Той не залива с вода оризовите си полета през вегетационния период, както е възприето да се прави в течение на много векове на Изток и в цял свят. Почвата в неговите ниви остава неорана в течение на повече от двадесет и пет години и при това получава добиви, сравними с добивите на най-продуктивните японски ферми. Неговият метод на обработване на почвата се нуждае от много по-малко труд, от който и да е друг метод. Той не причинява замърсяване на околната среда и не се нуждае от използване на изкопаеми горива.

Когато за пръв път чух разкази за г-н Фукуока, се отнесох скептично към тях. Нима е възможно да се получават ежегодно, високи добиви ориз и зимни зърнени култури като просто се разхвърлят семена по повърхността на неразораното поле? Тук навярно се крие нещо повече.

В течение на няколко години аз живях с група приятели във ферма на планинските хълмове северно от Киото. Прилагахме традиционните методи на японско земеделие, отглеждане на ориз, ечемик, ръж, соя и различни зеленчуци. Пристигащите посетители на фермата, често говореха за работата на г-н Фукуока. Никой от тези хора не беше живял достатъчно дълго време в неговата ферма, за да изучи подробно техниките му, но техните разговори бяха възбудили любопитството ми. Всеки път, когато в работата ни се появяваше пролука, аз пътувах из другите части на страната, установявайки се във ферми и общини като вземах участие в тяхната работа. В едно такова пътуване аз посетих фермата на г-н Фукуока, за да се докосна сам до работата на този човек и да я проуча.

Не помня точно какъв си го бях представял, но след като бях слушал толкова много за този велик учител, бях удивен, да видя, че е облечен и обут като средния японски фермер. Но рядката прошарена брада, живата му природа и поведение му придаваха до голяма степен вид на необикновен човек.

При това първо посещение аз останах във фермата на г-н Фукуока няколко месеца, работейки на нивите и в цитрусовата градина. Там в глинобитни хижи, по време на вечерните дискусии със студентите и работниците на фермата, методът на г-н Фукуока и лежащата в неговата основа философия ми станаха понятни.
Градината на г-н Фукуока е разположена по склоновете на хълмовете, от страната на залива Матсуяма. Това е “планината”, където живеят и работят неговите студенти. Много от тях са пристигнали така, както и аз, с раница на гръб, без да подозират какво ги очаква тук. Те остават за няколко дена или седмици, след което потеглят отново към долината. Но обикновено има една основна група, състояща се от четири пет човека, които живеят тук около година. В изтеклите години много хора, мъже и жени, са преминали оттук, за да останат и поработят известно време. Липсват съвременни удобства, питейна вода се носи с ведра от извора, храната се готви на открито огнище с дърва, а вечерно време хижите се осветяват със свещи и газени лампи. От планината се снабдяват с диви треви и зеленчуци. Риба и мекотели могат да се наловят в близкия ручей, а морски водорасли да се съберат във вътрешното море на няколко мили от тук.

Работата е различна в зависимост от времето и сезона. Работният ден започва около осем, един час обедна почивка (два или три часа в летните горещини) студентите се връщат от работа в хижите си по залез слънце. Освен селскостопанските работи има и ежедневни задължения: носене на вода, сечене на дърва, хранене на кокошките и събиране на яйца, готвене на храната, стопляне на вода за миене, грижи за пчелите и козите, ремонтиране а понякога строене на нови хижи и приготвяне на “мисо”(соева паста) тофу (соева извара).
Г-н Фукуока отделя 10 000 иени (около 35 долара) на месец за разходи на общността. По-голяма част от тази сума отива за покупки на соев сос, растително масло и други необходими продукти, които не е практично да се произвеждат в малки количества. Студентите трябва да удовлетворяват останалите си нужди с културите, които отглеждат, ресурсите на окръжаващата среда използвайки своята изобретателност. Г-н Фукуока умишлено поставя своите студенти при такъв полупримитивен начин на живот. Сам той е живял така в течение на много години, тъй като смята, че този начин на живот развива интуицията, необходима, за да се води фермерско стопанство по неговия натурален метод.

В областите на Шикоку, където живее Фукуока, оризът се отглежда по крайбрежните равнини, а цитрусовите – върху окръжаващите ги хълмове. Фермата на г-н Фукуока включва оризови полета с площ 0,5 ха и мандаринови градини на площ от 5 ха. Такава ферма ще се стори на западният фермер малка, но тъй като цялата работа се върши с традиционните японски ръчни оръдия на труда, то е нужно не малко усилие, за да бъде обработена такава малка площ.

Г-н Фукуока работи заедно със студентите в нивите и градината, но никой не знае точно кога ще посети едно или друго работно място. Той изглежда притежава способността да се появява в това време, когато студентите най-малко го очакват. Енергичен е и винаги с охота обяснява едно или друго. От време на време той събира студентите заедно, за да обсъдят работата която вършат, понякога им подсказва начин, с помощта на който тя може да се свърши по-бързо и леко. В други случаи разказва за жизнения цикъл на плевелите или причинителя на гъбно заболяване при плодните дървета, а понякога прави отклонение, за да припомни и разкаже случай от своята фермерска практика. Заедно с обясненията на своята техника, г-н Фукуока предава също и основите на селскостопанското майсторство. Той подчертава важността на грижливото отношение към оръдията на труда и никога не престава да демонстрира техните възможности.

Ако новодошлият мисли, че “натурално стопанство” означава, че всичко става от само себе си по естествен път, при което той само седи и наблюдава, то г-н Фукуока скоро му показва, че “натуралното стопанство “се нуждае от огромно количество знания и работа. Ако говорим буквално, то единственото “натурално” стопанство е ловът и събирането на естествена храна. Отглеждането на селскостопански култури, е следващата културна степен, нуждаеща се от знания и постоянни усилия. Главната особеност на метода на г-н Фукуока се състои в това, че той води своето стопанство по пътя на коопериране с природата, без да се опитва да я покори или подобри, откъдето и названието на неговият метод, “натурален”, тоест естествен или природен.

Много посетители идват във фермата само за следобедите и г-н Фукуока търпеливо им показва своето стопанство. Привична картина е да го видите бодро изкачващ се по планинската пътека, със запъхтяна след него група от 10-15 посетители. Но не винаги е имало толкова много хора тук. В годините, когато е разработвал своя метод, контактите на г-н Фукуока с когото и да е извън пределите на селото са били много малки.
Още като младеж г-н Фукуока напуска родния си дом и заминава за Йокохама, за да стане микробиолог. Там той става специалист по растителни болести и в продължение на няколко години работи в лаборатория, като митнически селскостопански инспектор. Именно по това време, като 25 годишен младеж, г-н Фукуока достига до прозрението, което оформя основата на работата му, станала негова жизнена задача, и тема на тази книга, “Революцията на една сламка”. Той изоставя работата си в митницата и се завръща в родното си село, за да изпита върху своите ниви жизнеспособността на идеите си.

Основната идея му се явява веднъж, когато случайно минавал край стара нива, обработвана дълги години и впоследствие запусната. Там той вижда здрави оризови растения, пробиващи и показващи се през оплетени треви и плевели. От този момент той спира да залива с вода оризовите си полета. Спира и сеитбата на ориза напролет като вместо това засява семената наесен направо върху повърхността на почвата, както те биха се самозасявали по естествен път, просто падайки на повърхността на почвата от зрелите метлици. Вместо да унищожава плевелите с помощта на оран и обработки на почвата, той се научава да контролира числеността им чрез поддържане на повече или по-малко постоянен покров от бяла детелина и мулчиране с оризова и ечемичена слама. Убеждавайки се, че тези условия благоприятстват развитието на културните растения, г-н Фукуока се стремял, колкото се може по-малко да се меси в живота на растителните и животинските съобщества в своите ниви и поля. Понеже много западни фермери не са запознати със сеитбооборота на ориза и зимните зърнено житни култури и тъй като г-н Фукуока в книгата си “Революцията на една сламка” отделя много място на технологията за отглеждане на ориза, може би ще е полезно да се кажат няколко думи за традиционното японско земеделие.

В древността оризовите семена просто са били разпръсвани по наводнени речни долини през сезона на мусоните. С течение на времето в долините на реките започнали да правят тераси за задържане на водата след края на сезонния разлив. В съответствие с традиционния метод, използван до края на Втората Световна Война, оризовите семена са били засявани в грижливо приготвен питомник. Компостта и торта са разхвърляли по полето, което впоследствие заливали, а след оранта почвата в питомника придобивала консистенция на грахова супа. Когато младите растения достигали височина около 20 см., ръчно ги пресаждали в полето. Опитен фермер може да засади до 0,13 ха, но почти винаги тази работа се е вършела от много хора, работещи заедно.
След пресаждането на ориза правели леки междуредови обработки, при нужда плевели ръчно и често мулчирали .В продължение на три месеца полето било покрито с вода, слоят вода над почвената повърхност достигал 2,5 см. а понякога и повече. Жънели ръчно със сърпове. Ориза връзвали на снопи за няколко седмици и го окачвали да се суши преди овършаването с дървени или бамбукови пръти. От пресаждането до прибирането на реколтата всеки сантиметър от полето бил най-малко четири пъти обработен на ръка. След жътвата на ориза изоравали нивата а почвата оформяли на плоски гребени, широки приблизително 0,5 м., разделени с дренажни бразди. Ръжените и ечемични семена разпръсвали по повърхността и заоравали в почвата. Такъв сеитбооборот е бил възможен само при добро планиране на работата и постоянна грижа за осигуряване на земята с органични торове и важни хранителни вещества. Интересно е да се отбележи, че използвайки традиционният метод, японските фермери отглеждали ориз и зимни зърнено житни всяка година на едно и също място в продължение на столетия без това да снижи почвеното плодородие.

Признавайки многото ценни качества на традиционния метод, г-н Фукуока допуска, че в него са включени и операции, които би могло да не се правят. Той говори за своя метод като за метод на “нищо не правене” и смята, че използвайки го, даже и “неделният фермер” може да отгледа достатъчно храна за семейството си. Обаче, той не иска да каже, че методът му изключва всякакво усилие. Неговата ферма се основава на точната работа на полските работници. Всичко, което се прави, трябва да бъде направено своевременно и с разбиране. Ако фермерът е решил, че на този участък земя трябва да расте ориз или зеленчуци и е засял семената, това означава, че той е поел отговорността за този участък земя. Да разрушиш природата и след това да я запуснеш това е безотговорно и пагубно.

Есента г-н Фукуока разпръсва семена от ориз, бяла детелина и зимни житни растения едновременно на едно поле и ги покрива с дебел слой оризова слама. Ечемикът (или ръжта) и детелината поникват веднага, оризовите семена се намират в покой до пролетта.

Докато зимните зърнени култури растат и зреят в по-ниските полета, градините по склоновете на хълмовете са център на активна работа. Прибирането на цитрусовите плодове продължава от средата на ноември до април.
Ръжта и ечемика се прибира през май и се разстила да просъхне за 7-10 дена. След това се овършават, отвяват и събират в чували на сухо място за съхранение. Сламата се разстила на полето, като мулч. Водата се задържа в полето за късо време, в периода на юнските мусонни дъждове, за да отслаби детелината и плевелите и да даде възможност на ориза да прорасте през сламеното покритие. След изпускането на водата от полетата, детелината се оправя и разраства под покрова на ориза. От този момент до прибирането на реколтата(за традиционния фермер, това е време на напрегнат труд) единствената работа на полето на г-н Фукуока е поддържането в ред на дренажните канавки и тесните пътеки между полетата. Ориза се прибира през октомври. Снопите се окачват за просъхване и след това се овършават. Есенната сеитба приключва когато ранните сортове мандарини узряват и са готови за беритба. Г-н Фукуока получава от 50 – 58 ц./ха ориз (центнер~45кг.). Този добив е приблизително равен на добива, получаван с използването на химикали или по традиционният метод в съседните стопанства. Добивът от зимни житни от нивите на г-н Фукуока често е по-голям от този на съседите му, използващи промишления метод със засяване в почвата на зимните житни култури.

И трите метода (натуралният, традиционният и химическият) дават сравними добиви, но значително се различават по въздействието си върху почвата. Почвата в полята на г-н Фукуока с всеки сезон става по-добра. В продължение на последните двадесет и пет години до сега, откакто е прекратил орането на почвата, постоянно се увеличава плодородието в неговите ниви, подобрява се структурата и влагоемкостта на почвата. При традиционния метод плодородието на почвата в течение на много години остава на постоянно ниво. Добивът, получен от фермера, е право пропорционален на количеството компост и тор, които той внася в почвата. При химическия метод почвата става безжизнена и нейното естествено плодородие за кратко време се разрушава.

Едно от големите преимущества в метода на г-н Фукуока се състои в това, че оризът може да се отглежда без да се наводняват полетата през целия вегетационен период. Малко са тези, които биха си представили такава възможност. Все пак това е факт и г-н Фукуока потвърждава, че при този способ оризът расте по-добре. Неговият ориз има здраво стъбло и дълбока коренова система. Старият сорт, богат на глутен, който той отглежда, дава 250-300 зърна от едно растение.

Използването на мулч увеличава влагоемността на почвата (влагозадържането). На много места натуралният метод може напълно да премахне проблема с напояването. По такъв начин, оризът и другите високодобивни култури могат да се отглеждат в райони, които по-рано са се считали непригодни за тях. Стръмните склонове и други неудобни терени могат да се култивират без страх от ерозия. Натуралният метод позволява да се върне плодородието на почвите, изтощени от неправилна обработка и химикали.
Болести по растенията и вредители могат да се намерят и по нивите на г-н Фукуока, но те никога не предизвикват съществени повреди по културните растения. Повреждат се само най-слабите от тях. Г-н Фукуока потвърждава, че най-добрият начин да се държат под контрол болестите и вредителите, това е създаването на здрава среда за растенията.

Плодните дървета в градината на г-н Фукуока не са подрязвани за по-голямо удобство при беритба, техните корони растат свободно и приемат естествена форма. Зеленчуците и подправките се отглеждат в градината с минимални обработки. Напролет семената на зелето, репичките, ряпата, соята, синапа, градинския репей, морковите и други зеленчуци се смесват и заедно се разпръсват между дърветата преди началото на пролетните дъждове. Този способ обаче не е пригоден за всички условия. Той работи добре в Япония с нейния влажен климат и обилни пролетни дъждове. В градината на г-н Фукуока почвата е глинеста. Рохкавият повърхностен почвен слой е богат на органични вещества и с добра влагоемност. Този слой се е образувал вследствие действието на покрова от детелина и плевели, които растат в градината в течение на много години.
Когато кълновете на зеленчуковите растения са още млади и слаби, плевелите трябва да се окосяват, но когато зеленчуците се развият достатъчно, се оставят да растат заедно с естествения растителен покров. Някои зеленчуци остават необрани, техните семена падат в почвата и след едно-две поколения те си възвръщат качествата на своите устойчиви, с леко горчив вкус диви предци. Много от тези зеленчуци растат без всякаква грижа. Веднъж, малко след като бях пристигнал във фермата на г-н Фукуока, аз минавах през отдалечена част на градината и неочаквано се спънах в нещо твърдо във високата трева. Навеждайки се, за да видя по-добре, намерих краставица а до нея и тиква, обгърната от тревата.

В продължение на много години г-н Фукуока е писал за своя метод в списания и вестници и е давал интервюта по радиото и телевизията, но почти никой не последвал примера му. В същото време японското общество определено се развивало в напълно противоположна посока.
След Втората Световна Война американците са внесли в Япония метода на съвременното химично земеделие. Благодарение на него японският фермер успял да получи същия добив , както и при традиционното, но при двойно по-малък разход на труд и време. Изглеждало, че се е сбъднала една отдавнашна мечта, и в течение на едно поколение почти всички фермери преминали на химическо земеделие.

В продължение на столетия японският фермер подържал високо съдържание на органични вещества в почвата по пътя на сеитбооборота, внасяне на компост и тор и отглеждане на покровни култури. Но когато тази практика била отхвърлена и вместо това започнали да използват бързодействащи химически торове, хумусът на почвата за времето на живот на едно поколение се разрушавал. Почвената структура също се разрушавала, растенията ставали слаби и напълно зависими от химическите торове. За да компенсира снижения разход на човешки и животински труд, новата система хищнически използвала резервите на почвеното плодородие.
В последните четиридесет години г-н Фукуока наблюдавал със скръб деградацията на земята и на японското общество. Японците праволинейно следвали американския модел на икономика и индустриално развитие. Последвала миграция на населението, фермери от селата отивали в растящите индустриални центрове. Селото, където г-н Фукуока се родил и неговото семейство живяло, навярно повече от 1400 години, се оказало на границата на растящите предградия на град Матсуяма. Националното шосе със своя боклук от бутилки саке и други боклуци пресякло оризовите полета на г-н Фукуока. Макар че той не идентифицира своята философия с което и да е религиозно направление или организация, терминологията и неговата методика на обучение издават силното влияние на Дзен-будизма и Таоизма. Понякога той цитира Библията или използва идеи от юдео-християнската философия и теология за да илюстрира своите изказвания или да предизвика дискусия.
Г-н Фукуока смята, че натуралното стопанство възниква от душевното здраве на личността. Той предполага, че оздравяването на страната и очистването на човешкия дух е един и същи процес и предлага начин на живот и метод на земеделие, които могат да го подпомогнат.

Би било наивно да се мисли, че при живота в съвременните условия, г-н Фукуока ще може напълно да реализира своята идея на практика. Дори след 30 години работа неговите техники се намират в стадий на разработка. Неговият велик принос в съкровищницата на човешкия дух се състои в това, че той показва как ежедневният процес на формиране на духовно здраве може да предизвика благотворно преобразяване на целия свят.

Днес всеобщото осъзнаване на опасността от дълготрайното използване на химическия метод, отново предизвиква интерес към алтернативните методи на земеделие. Г-н Фукуока е водеща фигура в агитацията за селскостопанска революция в Япония. След публикуването на “Революцията на една сламка” през октомври 1975 година, интересът към натуралното земеделие бързо се разпространява сред населението на Япония.
В продължение на тези шест месеца, през които работех при г-н Фукуока, аз често се връщах в моята ферма в Киото. Там всеки искаше да опита новия метод и постепенно все повече и повече от нашата земя преминаваше към натуралното стопанство. Освен ориз и ръж в традиционния сеитбооборот ние отглеждахме също и пшеница, гречиха, царевица, картофи и соя по метода на г-н Фукуока. За да засеем царевица и други окопни култури, които бавно прорастват, ние правехме в почвата дупки с тояжка или бамбукова пръчка и пускахме семена във всяка вдлъбнатина. По същия начин засявахме соя между царевичните растения или покривахме с глинена обвивка соевите семена и ги разпръсвахме по нивата, след което окосявахме растителния покров от плевели и покривахме нивата със слама. Детелината отново израстваше, но след като царевицата и соята вече бяха станали здрави и добре развити растения.
Г-н Фукуока ни помагаше със съвети, но ние трябваше сами да усвоим метода по пътя на опита и грешката и да го приспособим към различните култури и местни условия. Ние знаехме от самото начало, че ще е нужна не една година и за земята и за нашите души, за да се изменят и да застанат на пътя на натуралното земеделие.Това преобразяване стана дълъг процес.

Лари Корн

“Революцията на една сламка”

Въвеждане в натуралното земеделие

 

Вижте още: