Компост

Filed Under: Биоземеделие on March 5, 2012

компост

Приготвяне на компост

Положителният ефект върху растенията от торенето с оборския тор с безспорен. По този начин се внасят различни микро и макро торове, ферменти, биостимулатори, които липсват в минералните торове, големи количества органични вещества и микроорганизми. Част от въглеродния двуокис, който се отделя при раз лагане на органичната маса, преминава в приземния слой и подсилва фотосинтезата.
Съдържанието на тора зависи от вида му, начините на добавяне на нова торна маса и съхранението му. В биодинамичното земеделие се приготвя компостен куп, който включва тор от крави, остатъци от растител на маса, слама, специални биодинамични препарати и др. В компостния куп протичат поредица от транс формации предизвикани от организмите, които намират прекрасни условия за живот в него. Компостът се превръща в „живо същество” което диша, загрява се и накрая узрява. Чрез действието на различни микро организми, бактерии, червеи и мишки, живеещи и хранещи се в компоста, той се променя – създават се но ви субстанции и хумус. Растителната маса, оборския тор и другите базови компоненти променят своята форма, цвят и свойства, получава се нова биомаса с повишена жизненост. Компостния куп постепенно сля га и угнива. Всъщност узряването на компоста представлява един „храносмилателен” процес.
По време на ферментацията си, компостьт образува соли с различна степен на разтворимост, които се ус вояват от растенията по-добре отколкото наличните в почвата фосфати. Коефициентът на използваемост за фосфора може да достигне 40 на сто още през първата година от внасянето на компостьт в почвата.
По сложен е въпросът с усвояването от растенията на азота, който се съдържа в компоста. Растенията ус вояват само една част от отделящия се азот. Друга част от него се използва от микроорганизмите за биоло гична ферментация, за нитрификация и денитрификация.
Компостът се разбърква по определен начин за да се ускорят ферментационните процеси в него. А през къ сна есен компостния куп се покрива с дебел пласт от слама за да се поддържа вътрешността му топла.
При изваждането на компост напролет или за есенната оран, необходимо е това да става така, че той да бъ де със сравнително еднаква степен на гнилост. Веднага след разхвърлянето компостът се заорава на подхо

дяща дълбочина. Целта е да се намалят до минимум загубите на азот. Около 30% от внесеното количество компост се превръща в хумус.
В зависимост от културите, които ще се садят подходящо е да се внася компост на гнезда, например при картофи, тиквови култури и трайни насаждения преди засаждането им.
Обикновено в градината се приготвят три отделни компоста, първият – в който се събира пресния компост от тази година, вторият е престоял една-две години, а третият куп – това е тригодишният угнил компост, с който се торят обработваемите площи.
Добре е компостните купове да се разположат под дървета, на шарена сянка, така че да са с ориентация се вер-юг за да могат двете страни на компоста да се огряват еднакво добре от Слънцето.
Страните на компостния куп трябва да бъдат винаги сухи – това е признак, че компоста с жив. Не бива да се допуска да се събира вода около основата на купа.
От практиката са установени минималните размери на купа, необходими за получаване на компост под ко ито не бива да се пада. тъй като компостът няма да успее да развие вътрешен живот и топлина необходи ма за угниването. Минималната широчина е 120см, без ограничения в дължината на компосният куп, а ви сочината около 100 см. Следователно най-малкият компостен куп може да се оформи с основа квадрат 120х120см.
Преди да започнем трупането на материал за компостиране, необходимо е да подготвим сухо „легло” на купа. Компоста не бива да се събира върху сбита, глинеста почва.
Подходяща почва е тази, която би отвеждала водата в страни от купа. Изкопава се легло с дълбочина 10 см, което се напълва с дренажни материали / напр. камъни/, покриват се със смес от пясък, почва и матери ал от стария угнил компост. Накрая се поръсва с прах от стрит варовик и леглото за компоста е напълно готово.

При натрупването на компостен материал периодически се поръсва варовиков прах на всеки десетина сан тиметра височина, както е показано на схема 6. Това улеснява угниването на компоста. Тази схема дава представа къде се прибавят биодинамичните препарати в купа, като единствено препарата от Валериан се пръска върху целия куп.
Компостът трябва винаги да е покрит против дъжд. Това може да стане, както вече бе отбелязано, като се разстеле равномерно слама отгоре му и се притисне с пръти за да не я издуха вятъра. Възможно е компос тьт да се завие със специално водонепропускливо платно, но то трябва да е от материя, която не запарва т.е. компостът да може да диша.
При приготвяне на компост за малка зеленчукова градина около къщата, може да се използва дървен кон тейнер, в който да се събира компост.
Освен това необходимо е да има и друг контейнер за събиране на течен тор от обора, в биодинамичните ферми, където се отглеждат крави.
В някои случаи се налага приготвяне на специален компост за определени зеленчукови култури.
В България най-често се ползва оборски тор, който се изхвърля на торището до всяко село. Такъв тор непременно трябва да се поръсва със смес от варовиков прах и пясък през няколко сантиметра височина и да се остави добре да угние преди употреба.

Листен чернозем

През есента периодически се събират сухите листа от дърветата и от тях се приготвя специален компост с размери на основата 120х120см и височина 90см. Леглото на купа се прави от смес на варовиков прах и почва. Както при класическият компост така и при листния чернозем вътрешността периодически се поръ сва с прах от варовик.
Биодинамичните препарати се поставят в него, когато е наполовина угнил.
Обикновено листния чернозем се приготвя в края на есента и са му необходими 18 месеца за да угнис.
Наполовин угнил листен чернозем може да се използва за „покривка” на обработваемите площи през зима
та с цел да се задържи влагата в тях.

Зелено торене

За подобряване на плодородието на почвата необходимо е да се прави зелено торене. Много градинари смятат, че нямат свободни площи, на които да засяват култури само за да възстановят почвата, без да при бират реколта. Това схващане е погрешно, защото първото и най-важно условие за успеха на една гра дина е нейната почва да е плодородна.
При често използваното шест годишно сеитбообращение е възприета практиката всяка година да се дава почивка на 1/6 от площите включени в ротацията. Така всяка нива получава една пълна година почивка.
след като пет поредни години е била засявана. Почивката се изразява в отглеждането на плодородно-въз становяващи култури. Например, през есента или рано напролет участъка определен да почива, се изорава
и наторява. В края на февруари – началото на март се бранува и третира с препарат 500. Засява се с фий /или друго бобово растение/ средно по 20 кг на декар, на дълбочина 3-4см. При първите признаци на цъф теж, се пръска с 501. В края на юни фийят е разцъфтял напълно, коси се и се прибира. Земята се изорава и на участъка се засява тревна смеска. Щом тревата поникне, накълцва се и се заорава в земята.
Участъкът се изравнява след пръскане с препарат 500 и се засява с ръж при норма 15 кг на декар. Третира се с 501, когато ръжта поизрасне. Късно наесен ръжта се накълцва и се изорава така, че ръжта да не може да израсне отново. В този груб вид участъкът се оставя да зимува и така напролет се получава първокла сна нива за садене на ранни картофи.
Механизмът, чрез който се подобрява плодородието при зеленото торене се състои в това да се използват самите растения в почвата като тор. Това е начинът почвените организми – бактерии, червеи и други да се снабдят с достатъчно храна и да се поддържа в необходимите граници тяхното размножаване, а също и да се стимулира гъбичната активност. В изпражненията на тези почвени организми се съдържат ценни орга нични вещества и минерали.
Най-често получената листна маса от зеленото торене се използва за фураж, ето защо препоръчително с за сяването на фийят да се прави на ден ЛИСТ. Ако фермата няма животни и единствената цел е подобрява не плодородието на почвата, може да се засее на ден КОРЕН, така фийят ще формира по голяма коренова система и ще обогати почвата с азот.
Най-подходящо време за заораване на зеления тор в земята са периодите, когато Луната е десцедентна.

„Покриване” на обработваемите площи

Покриването на обработваемите площи се прави с цел да се задържи влагата в почвата и да се съхрани по чвения живот, както и да се предпази почвата от сухите ветрове, силното слънце и ерозията от късна есен до ранна пролет.
Покриването на градината е много ценна практика. Преди да се извърши покриването почвата трябва да е влажна, и допълнително да се третира с препарат 500, като към водата за приготвянето му се прибави мал ко компост.
Материалът който се използва за „покривка” на нивите, включва оборски тор, течен тор, нарязана слама, сено и други остатъци от реколтата. Материалът се прилага съвсем суров – не трябва да е складиран при условия, които да позволяват неговото загниване. Разстила се съвсем тънко и равномерно върху нивите и в градината, така че да бъде лесно на почвената флора и фауна да го разпадне и интегрира във почвата.
Покриването на площите засадени с лозя и също на ливадите е задължително. То дава чудесни резултати.
При покриване на зеленчуковите градини често се увеличават плевелите на следващата година, така, че трябва да се внимава във сеното или растителните отпадъци, които се включват в покривката, да не попа

дат плевели, които носят узрели семена.
След като бъде разпръснат, материалът за покриване е необходимо да бъде вкопан на 5-7см дълбочина.
което е най-удачно да стане с дискова фреза. Това е препоръчително да става в период на десцедентна Луна, когато космическите сили благоприятстват почвената обработка. Ако например, ливадите се покри ят в период на асцедентна Луна, има вероятност напролет покривката да се надигне заедно с израстващи те растения и да остане по тревата без да се интегрира с почвата. Ако покриваме при десцедентна Луна,то торта слиза надолу в земята и се преработва от червеите и другите организми.
Покривката угнива бавно и ще се превърне в почва благодарение на червеите, а този процес пък води до увеличаване на хумуса в почвата.
Покривката може да се използва и за покриване на компосния куп.
Не се препоръчва в покривката като материали да се включват сухи листа и дървени трици или стърготи ни. Дървесината се разлага доста бавно и в процеса на угниване е възможно да изтегли част от азота в поч вата.
Сухите листа, както вече бе казано, се компостират отделно. Но също така е много полезно да бъдат натру пани около къпини, малини, ягодови насаждения в градината и да се притиснат с пръчки така, че да не мо гат да бъдат издухани от есенния вятър. Сухите листа предпазват от замръзване насажденията, задържат лятната топлина и стимулират размножаването на червеите.

РОСИЦА АЛ. ДИМИТРОВА

БИОДИНАМИЧНИ З Е Л Е Н Ч У Ц И

Превод от английски език ВЕРА ГЮЛГЕЛИЕВА

Изготвил: ПЕТЪР ИВАНОВ РАЙЧЕВ – препис от книга

Вижте още:

Коментари (1)

 

  1. […] есенната дълбока оран се внасят 3-4 тона добре угнил компост на декар. Рано на пролет, щом е възможно да се работи […]