Хомеопатия в селското стопанство

Filed Under: Биоземеделие on January 28, 2013

Хомеопатия в селското стопанство

Вайкунтанат Дас Кавирадж

Вашият новаторски труд на практика постави основата и отвори вратата за вашите последователи. Бихте ли разказали за това как изследвате случай на болест при растенията? В какво се състои приликата с болестта на човека и в какво е разликата? Доколко приемате антропоморфизма?

При работа с растението вие трябва да обърнете особено внимание на неговия външен вид, както и в случай на болен човек. Обаче разликата е в това, че на растението не може да се задават въпроси и, разбира се, няма психически симптоми. Някои състояния при растението са подобни на състоянието при човека с това, че техните външни симптоми напомнят симптомите на острите болести при хората, както ръждата напомня скарлатина.

Паразитите, като листната въшка, имат само някои сходства в това, че са паразити. В действителност няма сходства, освен отчети за патология от патологоанатомите, които се занимават с растенията – някои хомеопати, които са получили ортодоксално образование, понякога ги изискват.

Следователно, идеята, че антропоморфните наблюдения са свързани с тази работа, са повърхностни. Ние трябва да вземем растението такова, каквото е, с присъщите му уникални особености. Това означава, че сме длъжни да вземем под внимание почвата, времето, климата и храненето на растението в много по-широк контекст, а също растителното семейство, което аз разглеждам като тяхна конституция. В края на краищата, тиквените (Cucurbitae) имат проблеми, които се различават от тези на бобовите (Leguminosae), а зърнените (Graminae) имат свои проблеми, въпреки че всички те могат да страдат от някои сходни проблеми.

От листни въшки страдат почти всички културни конституции, точно както скарлатината е възможна за почти всички човешки конституции. Последиците от нападението на листната въшка често са различни за различните растителни конституции. Също, както някои паразити, прониквайки в човека го заразяват, и листната въшка пренася болест.

При зърнените растения тя пренася вируса на дребния жълт ечемик, докато при листните растения тя може да съдейства за развитието на мозаечния вирус. До сега не е изяснено доколко тези две болести се различават в действителност и в какво се състои тази разлика. Според мен това са различни прояви на това, което аз наричам растителен миазъм.

Растителният миазъм на практика е предизвикан от различни (неправилни) методи на култивация и потискане на симптомите с отровни субстанции. Първата причина е неправилните интервали при сеенето на монокултурите. Садят растенията прекалено тясно, което е неестествено и те всички са от един вид, което рядко се среща в природата.

После, дълбоката оран на почвата, което означава просто, че почвата се лишава от органичните материали. Накрая, допълнителното неорганично „хранене” на растенията, NPK (азотно-фосфорно-калиеви наторявания). Това прилича на junk food (нездравословна храна) при хората – тя им запазва живота, но самата предизвиква проблеми. При диагностика на растенията е много важно да се знаят всички тези обстоятелства.

Тези миазматични състояния, естествено, се различават много от миазматичните състояния при хората. Свързани са с условията, които споменах по-горе. Дълбоката обработка на почвата е първата причина и може да бъде наречена гъбичен миазъм. Понеже в такава почва липсва органично съдържание, почвените гъбички са принудени да атакуват живите посеви – гъбичките също трябва да живеят и това гарантира тяхното оцеляване.

Вторият миазъм се отнася до интервалите при посевите – стресов миазъм. Третият е свързан с хранителните вещества – миазъм на junk food (миазъм на нездравословното хранене), който основно се характеризира с излишък на NPK и недостиг на микроелементи. Четвъртият е свързан с потискане, при унищожаване на вредителите и лечение на болестите – миазъм на отравянето. Проблемите, предизвикани от неправилните методи на култивация, провокират реакция във вид на болести или вредители, които задължително се лекуват неправилно – даже при така нареченото органично градинарство.

Работата е в това, че всички тези методи са фокусирани върху болестта или вредителите, а не се отделя никакво внимание на страдащото растение, само се отбелязва вида му. Това е грешен подход и той така и ще си остане, гонене на призраци. Ако страда растението от вредители или болест, то трябва да се лекува именно растението. Следователно, растението има нужда от нашето индивидуално внимание и отчитане на всичко това, за което тук вече говорихме.

Вашите възгледи за царството на растенията и паралели по отношение на конституцията, потискането и миазмите са увлекателни и важни. Може ли агрохомеопатията да преобразува агрономията? Какво би спечелил света от това?

Прилагането на агрохомеопатията може, разбира се, да преобразува изключително много агрономията в тези места и в това време, където и, когато бъде приложена. Това би била истинска зелена революция. Виждам и други ползи, например, за лесовъдството, за което тепърва се каня да кажа. Обаче, отчитайки огромното количество пари, които са инвестирани в агробизнеса, шансовете да се използва агрохомеопатията не са големи.

Единствената ми надежда е, че това може да се случи в Индия, където в Раджастан много фермери вече прилагат тази концепция, ако книгата ми, която е преведена от г-н Летхиф на пет индийски езика, намери приложение сред възможно най-голям брой фермери.

Ако имах пари, бих създал бизнес, като в Австралия, и бих предоставил първия курс на лечение безплатно, за да могат фермерите да видят, че това работи и че продължителният ефект от лекарственото въздействие ще им спести много пари, които те сега те харчат за отрови. В началото бих им дал възможност да се убедят, а после бих взимал пари – по-малко, отколкото за същото количество отрова.

Вижте цялата статия ТУК

Вижте още: