Манасобу Фукуока: Човечеството не познава Природата

Filed Under: Биоземеделие, Екология on February 5, 2013

Манасобу Фукуока

Надявах се, че ще дойде такова време, когато учените, политиците, хората на изкуството, философите, религиозните деятели и тези, които работят на полето, ще се съберат тук, ще огледат тези поля и заедно ще ги обсъдят. Аз мисля, че това ще стане когато хората се научат да гледат на нещата излизайки извън пределите на своята специалност.

Учените мислят, че могат да разберат природата. Това е тяхната гледна точка. Тъй като са убедени, че могат да разберат природата, им е предоставено правото да я изследват и да я поставят в служба на човека. Но по мое мнение, разбирането на природата се намира извън пределите на човешкият разум.

Аз често говоря на младите хора в хижите на планината, на тези , които са дошли тук да помагат и изучават натуралното земеделие, че всеки може да види дърветата на планината. Те могат да видят зелените листа, могат да видят оризовите растения. Те знаят, какво е това зеленина. Докосвайки се до природата от сутрин до вечер, те започват да мислят , че познават природата. Но когато започнат да мислят, че познават природата, може да се каже със сигурност, че са на лъжлив път.

Защо е невъзможно да се опознае природата? Това, което те разбират под природа е само идеята на природата, възникваща в съзнанието на всеки отделен човек. Истинската природа я виждат само децата. Те виждат без да размишляват, непосредствено и ясно. Дори и да са ви известни названията на растенията, например мандариновото дърво е от семейството на цитрусовите, борът е от семейството на боровите, в тези наименования природата не е отразена с истинските и форми.

Обектът, който се разглежда изолиран от цялото, не е реално нещо.

Специалисти от различните области на науката се събират да разглеждат заедно оризовото растение. Специалистът по защита от неприятелите вижда само вредите, предизвикани от насекоми; специалистът по храненето на растението се интересува само от растежната сила. Това е неизбежно при днешното състояние на нещата.

Ще приведа пример. Аз казах на господина от Опитната станция, когато той изследваше взаимоотношенията между оризовата цикадка и паяците на моите полета: “Професоре, понеже вие изследвате паяците, вие се интересувате само от един от многото естествени врагове на оризовата цикадка. През тази година паяците се намножиха в голямо количество, но миналата година бяха жабите. Съществуват много вариации”.

За специалиста изследовател е невъзможно да разбере ролята на отделния хищник в сложните взаимоотношения на различните видове насекоми. Има сезони, когато популацията на цикадката е малка, понеже са много паяците. Друг път, когато паднат много дъждове, жабите унищожават паяците, а когато има малко дъждове, нито жабите нито цикадките се намножават прекомерно.
Методът за контрол над насекомите, който игнорира взаимоотношението между самите насекоми, по същество е безполезен. При изучаването на паяците и цикадките е необходимо да се отчитат и взаимоотношенията между жабите и паяците. Това означава, че няма да минете без професора по жабите. Експертите по паяците и цикадките, експертът по ориза и експертът по водния режим също трябва да се присъединят към събранието на специалистите по борбата с вредителите по ориза.

Освен това, по тези полета има четири или пет вида паяци. Спомням си, как преди няколко години някой беше дотичал рано сутринта при мен в къщи за да ме попита, дали съм покривал нивите си с копринена мрежа или с нещо подобно. Не можех да разбера за какво говореше, за това побързах да видя за какво става въпрос.
Току що бяхме привършили с прибирането на ориза и за една нощ стърнището му и ниските треви бяха покрити напълно с паяжина като копринена мрежа. Полюшвайки се и проблясвайки в утринната мъгла, тя представляваше вълшебно зрелище Чудото се състои в това, че когато такова нещо се случи, а това е извънредно рядко, то продължава само ден или два. Ако внимателно се вгледате, ще видите няколко паяка на квадратен дюйм (5,25 кв.см.). Те така плътно покриват полето, че между тях почти не остава пространство. На хектар те може би са стотици хиляди а може би и милиони! Ако идете на полето на след ден-два, ще видите откъснали се паяжинни нишки да се носят във въздуха и на всяка нишка прикрепени по пет или шест паяка. Приличат на пухчетата от глухарче или боровите семена, разнасяни от вятъра. Младите паячета се прикрепят към паяжинните нишки и така летят из въздуха. Това зрелище представлява удивителна природна драма. Гледайки я, вие разбирате, че поетите и художниците също трябва да се присъединят към събранието на специалистите по борба с вредителите.

При обработка на полето с пестициди всичко това мигновено се разрушава. Веднъж си помислих, че не би било лошо, ако на полето се разхвърля дървесна пепел . Резултатът би бил удивителен. След два или три дни полето би било съвършено чисто от паяци. Пепелта предизвиква разпадане на паяжината. Десетки хиляди паяци биха паднали жертва от една единствена шепа пепел, която бихме сметнали за безвредна. Използването на инсектицидите довежда, не само към унищожаване на цикадките заедно с естествените им хищници. То оказва влияние на много важни процеси в природата.

Феноменът на това голямо струпване на паяци, които се появяват на оризовото поле есента и са изчезват само за един ден, още не е разбран до край. Никой не знае откъде идват, как преживяват зимата и къде отиват, когато изчезват.

И така, използването на химикалите – това е проблем не само на ентомолозите. Философите, религиозните дейци, художниците и поетите са длъжни също да помагат в решаването на въпроса, допустимо ли е или не да се използват химикали в земеделието и какви могат да бъдат резултатите от използването дори само на органични торове.

Ние предполагаме, че ще приберем около 58 ц. ориз и 58 ц. зимни житни от ха. от тази земя. А ако добивът достигне 78 ц., както това се е случвало някои години, това ще бъде най-високият добив в Япония. Понеже прогресивната технология не се е прилагала при отглеждането на тези зърнени, полученият от нас резултат може да се разгледа като опровержение на съвременната наука. Всеки, който пристигне и види тези поля и приеме безмълвното им свидетелство, ще почувства дълбоко недоверие към твърдението, че човечеството познава природата. И по неволя пред него ще възникне въпросът, може ли да бъде опозната природата, като се има предвид ограничеността на човешкото разбиране въобще.

Иронията се състои в това, че науката служи само за да покаже, колко нищожни са човешките знания.

Манасобу Фукуока

Революцията на една сламка

Вижте още: