Фокин: Садене и сеене на картофи по новому

Filed Under: Биоземеделие, Биопродукти on April 11, 2011

картофи

САДИМЕ КАРТОФИТЕ ПО-НОВОМУ

При това много на място идва инструмента за садена на картофи, който от само себе си се наложи към нетрадиционната технология. Той се изготвя от дръжка с диаметър 55 мм. Обработете го с брадва или тесла, закръглете го и, както е показано на рис. 2, врежете две дъсчици, заковавайки ги с пирони. Главата обработете с пила и шкурка.

инструмент за картофи

Вземете инструмента в ръце и поставете главичката му върху мястото за садене на посева. Натиснете с крак дъсчиците, както натискате с лопата. В почвата ще се образува ямка с диаметър 55 мм и дълбочина 120 мм. Направете всичките ямки на първия ред на лехата.

Отидете на другото междуредие и правете ямките на втория ред. При това, се ориентирайте по първия ред, с леко отместване в шахматен ред, задавайки за бъдещите стъбла на картофите оптимална площ за хранене. Остана само да се сложат в ямките грудките и да се засипят с почва с помощта на плозкореза.

Способа на посаждане в направени ямки има много преимущества.

Първо, може да се садят картофите от сам човек.

Второ, способът осигурява локално внасяне на минерални торове (премерена доза. Не преторявайте! Дървесна пепел – до 1 супена лъжица на ямка).

Трето, грудките могат да се засипят с шепа угнил тор от кофа. Това е добра добавка към отгледания зелен тор.

Четвърто, възглавницата от рохка почва и угнил тор много добре пропуска към корените атмосферен въздух. А уплътнената ямка оказва още по-благоприятно въздействие на растението: нейната повърхност кондензира въздушната влага, а от долните слоеве се издига капилярната влага. Корените се намират постоянно във въздушно-капилярна среда, както и трябва.

Дълбочината на посаждане (размера 120 мм на инструмента) – е ориентировъчна. Тя зависи от местните условия, характера на почвата и т.н. Малките грудки се засаждат по-плитко, големите – по-дълбоко. Така че този размер ще определи сам градинаря.

Разстоянието между ямките в реда също се определя, изхождайки от местните условия. Колкото е по-добре наторена почвата, толкова това разстояние е по-малко. Последните ямки трябва да бъдат на 25-30 см от края на лехата, за да има с какво да се загърлят картофите. Взима се земя и от междуредията.

Удобно е при нетрадиционното градинарство да се отглеждат картофите от кълнове.

Пролетно време картофените грудки в хранилището прорастват и даже правят брадичка от коренчета. Отделете кълновете от грудките и ги посадете в направените ямки с устройството за садене на картофи. Във всяка ямка по 5-7 бройки. Полейте ги. През първоначалния етап грижете се за тях както правите това за доматите. По-нататък – обичайната агротехника: разрохване, загърляне, събиране на реколтата. Отгледаните от кълновете на грудките картофи са почти с еднакви размери, големи, без признаци на заболявания, чисти, привлекателни. Хубаво е такива картофи да се използват за семена. За да се получат повече картофи за посадъчен материал, числото на ямките по редовете в лехата се увеличават.

Най-добрите кълнове – с дължина 10-15 см. Примерно така се отглеждат ранните картофи от разсад. Насипете в невисоко сандъче стърготини. Намокрете с вода. Плътно, на един слой сложете картофените грудки. Засипете с стърготини и навлажнете. Изнесете сандъчето в остъклен парник. Всичките тези операции се правят 3-4 седмици преди прекратяване на пролетните замръзвания. Грудките ще прорастат и ще дадат облистен разсад. Внимателно отделете разсада от грудките и го посадете в ямките на лехите. Грудките оставете в сандъчето, добавете стърготини, овлажнете и създайте още две реколти разсад, а грудките засадете в почвата или дайте на животните за храна.

Кълновете, събудили се първи, са най-желаните. Те дават най-рано реколта, и тя е по-висока.

Нашите коловози-междуредия позволяват с максимално удобство да се събират колорадските бръмбари и техните личинки, да се изтръгват и навреме да се отстраняват от мястото заболелите растения, водене на селекционна работа.

За събирането на колорадския бръмбар е достатъчно една метличка, широка кофа със силен солен разтвор на дъното. Вървиш по междуредието, виждаш семейство личинки – наклони кофата към храстчето и с метличката по него… По-рязко… Като дъжд ще затрополят по стените на кофата. Минеш по мястото, събереш „урожай” и прави с него каквото поискаш.

СЕЕМ СЪЩО ПО-НОВОМУ

Уплътняването на почвата е благоприятно и за другите култури: морков, лук, магданоз, които изискват за поникване голяма влажност и не издържат на изсушаване в първия период на вегетация. За тях има друг инструмент (гледай рис. 3). Той се състои от дебела дъска, към която с метална планка е прикрепена дълга, както при греблото дръжка. В дъската се издълбават улеи с дълбочина 10-15 мм и широчина 10-15 мм. В тях се слагат лодчиците (четири) и се закрепят с винтове към дъската.

Разстоянието между лодчиците – 25 см. Това е разстоянието между канавките на лехата. Лодчиците се стругуват от твърда дървесина и се шлифоват с шкурка. Отгоре върху дъската се завързва товар (1-2 тухли). Взима се уреда за дръжката и бавно се движи по лехата отначалото до края. Ако не сте закъснели със сеенето, то се образуват четири канавки с блестяща от влагата повърхност. Побързайте да посеете семената, докато не са засъхнали канавките.

Положителният ефект от посяването в уплътнените канавки е особено поразителен при арпаджика. Поникват стръкове едновременно, дружно, равни. Реколтата от сеитбата е хубава: даже в средния пояс на Русия някои екземпляри достигат размерите на продаваемия лук – ако искаш директно на масата.

Градинарите, избиращи на пазара дребен арпаджик, ориентирайки се по минутната изгода: с килограм дребен арпаджик ще насадиш повече място. Но каквото е семето – такава и реколтата. Ако правилно се съхранява арпаджика, той и когато е голям няма да изкуфее.

Всеки който усвои нетрадиционното градинарство, ще намери нови плюсове.

ОСОБЕНОСТИ

Главното, която трябва да се спазва безпрекословно – да не се ходи по лехите. Ни пролетта, ни лятото, ни есента. Стъпиш ли два пъти на едно и също място – земята не е същата. Лехата за нас е приказна покривка – която сама се покрива с ястия. Светиня. Не е желателно да ходиш по нея и зимата.

Още една особеност.

Когато копаят или орат с обръщане на пласта, плевелите попадат в дъното на браздата и дълго не порастват. Затова пък към средата на лятото изскачат нагъсто и взимат своето.

При обработката на земята с ръчния плозкорез корените на плевелите, за изключение на пирея и някои други, остават в горния слой. При пролетното разрохкване подалите се по-рано от другите плевели попадат под острието на плозкореза или се изскубват с корена, или пък се подрязват, или се унищожават на етапа „нишки”.

Разрохкването стимулира останалите в земята плевели и те рано отрастват. По такъв начин основната борба с плевелите се предвижва на по ранен период. В останалото време участъка е чист. Интересно е да се наблюдава в първата половина на лятото: на съседните орани участъци набират сила плевелите, а тук – чисто. Ако собственика на изорания участък е закъснял с началото на междуредовите обработки, то плевелния проблем здраво ще повреди крайния резултат. Нали плевелите, пробивайки си път от дълбочината, са успели да отнемат хранителните вещества от културните растения.

На участъка, обработен с плозкореза, следващата вълна от плевели се появява в края на лятото. В този период те не са в състояние да се конкурират с израсналите културни растения. След събирането на реколтата при подготовката на почвата за сеене на сидератните култури, тези плевели лесно се унищожават с плозкореза.

Владимир Василевич Фокин

Към земята с наука

http://fokin.sadovnik.com/

Вижте още:

Коментирай

You must be logged in to post a comment.