Да се копае или да не се копае – част 2

Filed Under: Биоземеделие on February 15, 2012

копаене

СЪЮЗ С ПРИРОДАТА

В началото на 40-те години на XX век бъдещия народен академик и два пъти Герой на Социалистическия труд Т.С. Малцев, изучавайки влиянието на традиционното оране на почвата, вижда, как към лоша страна се изменят условията живот на почвените организми, как се разрушава структурата…
И достигнал до извода, че всяка година не трябва да се оре. Трябва само да се прави плитко, повърхностно обелване и дълбоко разрохкване без да се обръща почвата.
При щадящата обработка на земята почвените обитатели остават на местата си.
Безпреобръщащата, плозкорезна обработка си проправи път по полетата на Западен Сибир, Алтай, Поволжието, Северен Кавказ, Нечерноземната зона, Украйна. Още по-широко, отколкото при нас, използват сега плозкореза в Америка, където повече от 15 години не се произвеждат плугове.
Ако има машинен плозкорез, защо да няма и ръчен?

ПОДРЪПВАЙКИ ЗА НИШКАТА

Ръчния плозкорез е изобретен след инфаркт. От болницата ме изписаха в края на септември. В градината – плевели. Съседските лехи отдавна са прекопани. Взех лопатата, копнах един път, втори и … седнах. Лекарите ненапразно предупреждаваха…
Богатата градина – отплата и радост. Във всяко листо, стъбло, във всяка клонка става нещо такова, което не е по силите даже на най-хитроумната автоматика. Разходиш ли се покрай лехите – като чели със сока на земята се налееш. И – ех! Какво нещо да измисля, за да не се откажа от градината ?!
…Веднъж бях поразен, гледайки, как маломощен колесни трактор лесно, бързо, с широк ред, но не както с плуг, обработваше полето с плозкорез.
От интерес стъпих отгоре – пружинира! Да имаше такъв на вилния участък… Но къде ти там: ако тракторния плозкорез-триъгълник се намали даже 10 пъти, силите няма да стигнат да го тегля под повърхностния слой на почвата.
И ето – нишка! Очерка на журналиста-агроном Анатолий Иващенко: „Прокопий Тихонович Золотарев, агроном от Полтава, експериментирайки с обработката на почвите, заявява: „ За да се получават добри добиви (от зърнови култури), земята не трябва нито да се оре, нито да се отлюспва, нито да се култивира, нито да се браносва… Трябва само да се сее и събира реколта”.
Фантастика!.. Обаче, погледнато от друг ъгъл: ако се мобилизира армия от дъждовни червеи.., отрязвайки плевелите с тънко и здраво острие.., работейки по хоризонтала.., после по вертикала…
Премислях години. Направих за три дни.

МОЖЕ ДА НЕ СЕ КОПАЕ

Пролетта беше изпит. Първо сеем моркови, садим лук (арпаджик). Лехите, не прекопавани есента, приседнали, разпълзяли се, зараснали. В ръцете – плозкорез. Застанах в едно междуредие, пригребвам земята от противоположната страна на лехата. Лесно… Задълбочих междуредието по цялата дължина. Задълбочавам другото… След това разрохквам повърхността на лехата по хоризонтала. С пращене се изскубват плевелите. Жената протегна ръце да ги събере и да ги отнесе зад оградата.
– Не пипай, – казвам, – тука ще изгният.
После започнах да разрохквам по вертикала, 15 сантиметра надолу (в миналото са обработвали на 10-15 см). Лесно… Жената стои с кофа арпаджик, гледа и се удивлява на бързината. Подготвих 3 метра лехи. Канавки за лука нарязах.
Жената в градинските работи – юнак. Заедно да садим арпаджик – няма да я настигнеш. Започна да сади. – А аз – за своето. Направих леха, канавки нарязах. Получи се така бързо, че жената още и
половината не беше минала… Връщам се за да помогна.
– Не се радвай преждевременно, – говори. – Още не се знае, какво на некопаното ще израсне.
– Бързо се справихме с единия участък. Преминахме на другия… По „некопания” метод посадихме и картофи. По два реда на леха. По-удобно се оказа. Бързо. И главното – лесно.
В началото на юни от интерес изпробвах да пробода лехата с пръчка от малина – да видя на колко ще влезе. Както в пустота… Замерих – 45 см! Прободох на друго място, в трето. Цялата градина избодох. Навсякъде толкова. Непрекопаваната земя се оказа по рохкава от прекопаната с два пъти и малко. Но, мисля, това е така, навярно, от това, че в предишните години участъка беше добре наторен: тор, торф, стърготини.
На втория участък, където беше торено значително по-малко, и на третия, където тор дълго не се удаваше да се докара, пръчката също влизаше в земята по-дълбоко отколкото при копване с лопата. Я гледай ти!!!
Реколтата израсна на некопаната земя. Вече втора петилетка, откакто не копая земята. Може само стари ягоди. Половин леха до обяд, половин леха следобед. Тежко. По тази причина, за съжаление не торя земята, само може да сложа по шепа угнил тор от кофата на картофено гнездо. Но градините не искат да отстъпват на съседските, прекопавани и много добре наторени…
Когато започнаха в селските местности почти да ни принуждават да взимаме земеделски участъци (взимайте колкото можете да обработвате), към нашите три декара и малко се добавиха още 20 декара и 15 – на децата: имайки земя няма да пропаднат. Веднъж цялата тази земя се принудихме да обработваме двамата (дъщерята се учеше, синът беше в армията). Тогава беше тежко. Почти половин хектар е нали…

КАК Е ПО-ЛЕСНО?

Когато на човека не му достигат силите, от само себе си възникват въпросите: „Трябва ли?” и „Как е по-лесно?”.
Не помня, например, че някога да съм преглеждал и сортирал картофите в хранилището. Суша картофите по време на събирането, мимоходом.
Изкопавам с вилата картофите от два-три гнезда на първите редове. Уморявам се. Заставам на колене (така е по-лесно) в междуредието. С ръце издърпвам стъблата от гнездата. Откъсвам картофите. Подреждам всяко гнездо на земята отделно. „Минавам” по всички разровени гнезда – като чели си починах. Отново с вилата. Докато „изкореняваш” гнездата от втория ред на същата леха, на първите редове купчинките с картофи са подсъхнали…
Отначало събирам картофите за семена. От най-добрите гнезда. Селекция! После големите и дребните. Докато свърша с тази работа, на вторите редове на лехата картофите също са подсъхнали. Събирам по същия начин. Всички – в чували, по две кофи, и – в хранилището. Зимата, пълнейки кофата: ще изхвърлиш максимум един, два картофа, не повече. Ползата от гнездата ? Плозкореза ?
Случват се в нашата местност години, когато валят и валят дъждове. Ораната земя на съседите става кисел, два пъти кисел. Да преминеш – дума да не става. Картофите, тези които са надълбоко, се задушават и умират. А ние ходиме покрай лехите свободно. Междуредията са отъпкани, не поддават.
Случва се и да засушее. Тогава от стъблата на съседските картофи влагата изчезва почти напълно. Некопаните и неораните гнезда по-меко преживяват природните катаклизми: при засушаване по-малко изпаряват влага, а в дъждовете не задържат водата. А малко само да се разведри, взимаме плозкорезите и „даваме въздух” на корените по пътя на надупчване/нарязване на отвори върху междуредията.
Това, че реколтата на лехите е по-висока, отколкото равномерно изорано поле е известно. Хората отдавна би трябвало всичко на лехи да отглеждат.

РАЗМИШЛЕНИЯ

Прекопаеш без тор – погубваш обитателите на почвата.
Копаеш с тор – погубваш и веднага „намасляваш” останалите живи. С плозкореза – не вредиш. А ако дадеш и торец, то „светът” на почвата „клокочи, пробива, точи, рие” в пълна сила. Всяка „амеба” изпълнява своето предназначение.
Значи, главните свои усилия човек трябва да насочи не към обработката на почвата, а за попълване на запасите от органични вещества. Нахранените природни „орачи” ще разрохкат земята по-добре от човека. И ето остава само „сеене и събиране на реколта”. В промеждутъците – да намаляваш плевелите.
А какво да бъде с тора? Него го зариват…
На недокоснатите от човека земи, никой изпражненията на животните и умрелите растения не зарива. Така че, ако тора е много, може да се разстеле по лехите преди зимата, както се получи, когато ме „измами” тракториста. Ето как земята е разрохкана – само премахни плевелите и сей.
…Веднъж се случи да разстилам тор и в лятно време, на краставиците. Полях с вода. Силно тръгнаха на ръст и дадоха отлична реколта. В края на сезона на лехите тор не остана: отнесоха го дъждовните червеи.
Ако тора е малко, градинарите го компостират в купчини с други органични вещества. Донеси, сложи, разбърквай, разнеси… Тежко. И трябва ли? Нали в природата все-пак, никой органичните отпадъци в купчина не събира и след това не разнася по растенията. Не е ли по-добре компоста да се приготвя „не излизайки от касата”, т.е. в междуредията на лехите ?
Още наблюдения. Сред градината – купчина тор. На разстояние три метра от нея – необичайно мощни картофени стъбла. По-далече – обичайни. Същото е и около торфа. Практически извод: слагане на органичните отпадъци, а, може би, и неорганичните – всички само в междуредията. Положителното действие се разпространява на цялата градина.
Тука има още един плюс. Слагайки органичните отпадъци в междуредията – тази дейност може да се извършва даже през лятото, без да се пречи на развитието на растения. Без да се бърза: всичко е посадено, расте, няма за какво да се препуска. (Погледни рис.1). Дойде ли време да се формират лехите – донесените органични отпадъци, частично угнили, ще попаднат в тях. За следващото по нататък не се безпокой – червеите всичко ще преработят в хумус.

Владимир Василевич Фокин

Към земята с наука

Вижте още: