Въведение към биодинамичното земеделие от Рудолф Щайнер

Filed Under: Биоземеделие on June 6, 2016

Рудолф Щайнер

Предговор и въведение към курса. Еманципиране на човешкия и животинския живот от външния свят

С дълбока благодарност се връщам към думите, които току що произнесе граф Кайзерлинг. Чувството на благодарност на тези, които могат да получат нещо от Антропософията е напълно основателно. Но в днешното трудно време наистина дълбоко може да бъде почувствана също и благодарността към Антропософското дело, която трябва да бъде призната на всички участници в осъществяването на антропософ ските интереси. И затова бих желал точно от духа на антропософските убеждения най-сърдечно да благодаря за произнесеното слово.

Дълбоко задоволство ни доставя фактът, че имаме възможност да проведем този селскостопански курс тъкмо в дома на граф и графиня Кайзерлинг. От моите предишни посещения зная каква чудно хубава атмосфера цари тук, имам предвид преди всичко духовно-душевната атмосфера, и как точно тази духовно-душевна атмосфера е най-хубавата предпоставка за това, което ще бъде говорено на този курс.
Ако графът обърна внимание върху неудобствата, които би могъл да изпита този или онзи – в този случай става дума за дамите евритмистки, а може да се отнася и за други посетители отвън – то от друга страна по отношение на това, което всъщност ни е събрало тук, трябва да се каже, че за този сел-скостопански курс едва ли някъде бихме били настанени по-добре, отколкото тъкмо сред такова отлично и образцово водено селско стопанство. Към всяка проява на Антропософията принадлежи и това, да може да се заобиколи с необходимата задушевна среда. И съвсем сигурно за селското стопанство случаят тук ще бъде точно такъв.
Всичко това ме кара да изкажа на дома Кайзерлинг най-дълбока благодарност, – към което се присъединява разбира се и г-жа Щайнер, – за това, че тъкмо тук ще можем да изживеем тези празнични, а смятам, че ще бъдат и работни дни. Аз мисля, че точно защото сме в Кобервитц през тези празнични дни, тук ще царува свързаният с Антропософското движение селскостопански дух. Нали точно граф Кайзерлинг стоеше с думи и дела, и с пълна пожертвователна работа в началото на старанията ни, които проявихме по отношение на развитието на селското стопанство в Щутгарт, тръгвайки от „Идващият ден”*5. Той влагаше своя основно сраснал се със селското стопанство дух в това, което можахме да направим относно селското стопанство. От най-вътрешното наше движение се породиха сили, които напълно естествено ни привлякоха към Кобервитц в мига, в който графът ни покани. Затова аз мисля, че всеки охотно и с удоволствие е дошъл в Кобервитц за провеждането на този курс. Това дава основание ние, които сме тук, да изкажем нашата дълбока благодарност, че в тези дни домът Кайзерлинг ни приема с всички наши стремежи.

Колкото до мен, тази благодарност е най-сърдечна и аз моля семейство Кайзерлинг да я приеме съвсем специално. Зная какво означава, в продължение на дълги дни да се приемат толкова много посетите ли по начин, който виждам че става, и мисля, че в тази благодарност мога да вложа необ-ходимия нюанс, като моля напълно да се приеме, че разбирам трудностите за провеждане на такова мероприятие в дом, който се намира далеч от града Убеден съм в това, че неудобствата, за които граф Кайзерлинг говори, ще бъдат отстранени и всеки от нас ще си отиде доволен, що се отнася до гощаването и приемането.
Дали ще си отидете доволни от самия курс, този въпрос изглежда винаги ще бъде обсъждан, макар че ние искаме да бъде направено всичко, та в бъдеще в различни разисквания да постигнем разбиране относно казаното.

Макар че от дълго време от много места се проявяваше желание за такъв курс, сега аз за първи път го предприемам, като се опирам на антропософски изследвания Такъв курс трябва да отговори на различни изисквания, тъй като самият той ще ни покаже, как интересите на селското стопанство във всички посоки са се сраснали с най-важните области на човешкия живот, така че едва ли има някоя област на живота, откъсната от земеделието. Ако се погледне от каквато и да било страна, от какъвто и да било ъгъл, ще се види, че всичките интереси на човешкия живот са свързани със селското стопанство. Естествено тук можем да засегнем само централната област на земеделието. Въпреки това от само себе си ще се наложат някои отклонения и обяснения, може би точно защото всичко казано тук ще трябва да бъде казано от антропософска гледна точка и самото то ще ни насочва по странични пътища, което ще се явява като една необходимост. Ще трябва специално да ме извините, ако днешното въведение трябваше да се разпростре така далеч, че може би не всеки може веднага да види, каква връзка ще се окаже между въведението и специалната земеделска материя, която трябва да разглеждаме. Все пак това, което ще бъде разглеждано, ще трябва да стъпи на казаното днес, макар и то да изглежда отдалечено от него. Тъкмо земеделието по най-сериозен начин е засегнато от мисленето на новото време. Вижте, цялото това мислене на новото време, особено по отношение на стопанския характер, възприе форми, за чието разрушително значение много хора все още едва се досещат. От нашето Антропософско движение поискаха да се създадат стопански предприятия с намерение да се противопоставят на това състояние на нещата. Тези стопански предприятия бяха създадени от икономисти и търговци, но те не успяха напълно да осъществят първоначалните си намерения главно поради това, че в нашето съвремие действат премного сили, които противоречат на правилното разбиране на една такава кауза. Отделният човек е безпомощен срещу тези сили и затова първо началната идея на тези опрени на Антропософското движение стремежи не достигна досега дори до разискване. За какво се касаеше практически?

Искам да вземем за пример селското стопанство, за да говорим конкретно, а не общо. Днес например има най-различни тъй наречени националикономически книги и доклади, в които са включени също глави за селското стопанство от социаликономическа гледна точка. Там се разсъждава как върху социаликономически принципи трябва да се изгражда селското стопанство. Има книги за изграждане на селското стопанство въз основа на социаликономически идеи. Всичко това – изнесените националикономически доклади и написаните такива книги – всичко това е явна безсмислица. Днес обаче безсмислия се упражняват в най-широки кръгове. Ето защо всеки трябва да разбере, че за селското стопанство и за неговата социална форма може да се говори само ако се вземе за основа самото селско стопанство, ако действително се знае какво означава отглеждането на цвеклото, на картофите, на житните растения. Без това не може да се говори също и за националикономическите принципи. Тези неща трябва да бъдат установени от фактите, а не от теоретичните разсъждения.

Ако това се говори пред хора, които относно селското стопанство са слушали лекции по политическа икономия, то ще им се види съвсем абсурдно, защото те смятат, че тези неща са ясно и сигурно установени. Случаят обаче не е такъв. Относно селското стопанство може да дава мнение само онзи, който извлича своята преценка от полето, от гората, от животновъдството. Трябва да престане всяко разискване върху националната икономика, което не изхожда от практическата същност на нещата. Докато не се разбере, че казаното в националикономическо отношение, което само теоретично се отнася до нещата, е само празно говорене, дотогава няма да се дойде до нищо съществено нито в селското стопанство, нито в другите области. Да се вярва, че за нещата може да се говори от различни гледни точки, без да се разбира тяхната същност, следва само от факта, че при отделните области на живота човек сам не може да достигне до техните основи. Да се види, че цвеклото изглежда като цвекло, – разбира се то изглежда така или иначе, може лесно или по-трудно да се разреже, има определен цвят, съдържа едни или други елементи, – всичко това може да се каже. Но така цвеклото съвсем не е опознато и преди всичко не се разкрива съвместният живот на цвеклото с нивата, с годишното време, в което то се развива, зрее и т.н., а човек трябва да е наясно със следното.
Често съм употребявал едно сравнение, за да изясня това в други области на живота. Човек вижда, че магнитната стрелка с единия си край сочи винаги към север, а с другия към юг. Той търси причината за това не в магнитната стрелка, а в цялата Земя, като едната и страна определя като магнитен северен полюс, другата и страна като магнитен южен полюс. Ако някой търси причината за това свойство на магнитната стрелка в самата нея, това би било едно безсмислие. Защото положението на стрелката може да се разбере само ако се знае в какво съотношение тя се намира с цялата Земя. Това, което по отношение на магнитната стрелка изглежда глупост, за много други неща хората го смятат за разумно. Ако разгледате едно посадено цвекло отделно, само за себе си, в неговите най-тесни граници, то би представлявало нещо абсурдно, не вземете ли предвид, че за своето израстването е зависимо от безброй обстоятелства, които даже не са на Земята, а се намират в космичното обкръжение на Земята. Днес всичко се обяснява и в практическия живот се подрежда така, като че ли човек има работа само с тясно ограничените неща, а не и с въздействията, които идват от целия свят. Отделните области на живота страшно много са пострадали и тези страдания щяха да са много повече, ако нямаше известен инстинкт останал от времето, когато човек е работел инстинктивно, а не според науката. В една друга област има нещо, което винаги ме е развеселявало. Това са хората, на които лекарят е предписал, да приемат толкова грама месо, толкова зеле, за да спазят нормите на физиологията. Те държат при себе си везна и претеглят всичко, което слагат в чинията си. Разбира се, добре е това да се знае, но при всеки такъв случай аз си мисля: добре е все пак, че въпросният чувства глад, когато претегленото е недостатъчно. Добре е, че този инстинкт още е налице.

Преди да е имало наука в дадена област, инстинктът е лежал в основата на всичко, което човек е трябвало да върши. Някога тези инстинкти съвсем сигурно са управлявали. И днес още, когато прочете селскостопанските правила в селскостопански календари, човек остава извънредно изненадан от вложената в тях огромна мъдрост и разбиране. Здравият инстинкт го е предпазвал от суеверие. Наред с извънредно дълбокомислени изказвания, които се отнасят за важни неща като сеитбата и жътвата, тук-там, за да се от страни всяко възможно изпадане в глупост, се намират и такива изречения: „Ако петелът пее на бунището, ще вали или времето ще остане такова, каквото е”. В тази инстинктивност навсякъде има необходимия хумор, за да се отстрани суеверието.
Щом говорим тук от антропософска гледна точка, наистина става дума не да се връщаме назад към старите инстинкти, а въз основа на едно по-дълбоко духовно проникване да намерим това, което инстинктите, които са станали несигурни, все по-малко могат да ни дадат. Поради това е необходимо да разширим наблюдението си върху живота на растенията и животните, както и върху живота на самата земя, на самата почва, като включим едно силно разширяване към космичната страна.

Наистина, от една страна е правилно да не се свързва по тривиален начин дъждовното време с фазите на Луната, но от друга страна това, което някога е ставало, става и сега. При други срещи често съм разказвал, че в Лайпциг имаше двама университетски професори, единият от които, Густав Теодор Фехнер*6, един човек понякога с правилен поглед в духовните неща, въз основа на своите наблюдения, а не поради суеверие, в определена степен можеше да установи, че известни периоди на дъждовно и на не дъждовно време са в зависимост от Луната и нейното обикаляне около Земята. Според него от статистическите изследвания се вижда, че това се явява като една закономерност. Неговият колега обаче, известният професор Шлайден*7, в едно време, когато такива неща се пренебрегваха, отричаше това поради научни разумни основания. Двамата професори бяха женени. И Густав Теодор Фехнер, който беше надарен с хумор, един ден казва: нека нашите жени да решат. Тогава в Лайпциг съществуваше известен обичай. Не беше лесно да се набави вода за пране, трябваше да се носи отдалеч. Затова събираха дъждовна вода в каци и делви. Това правеха и г-жа Шлайден и г-жа Фехнер. Но там нямаше достатъчно място за съдовете и на двете и професор Фехнер казва: ако моят уважаван колега е прав, нека г-жа Шлайден постави съдовете си във времето, когато по моите данни според фазите на Луната ще има по-малко дъжд, а моята жена, когато по моите изчисления ще дойде повече дъждовна вода. Ако всичко това е глупост, г-жа проф. Шлайден с готовност ще се съгласи. Това не се хареса на г-жа Шлайден и тя вместо да се води от сведенията на собствения си съпруг, следваше по-скоро съветите на професор Фехнер.

Така стоят нещата. Науката може да е правилна, но практиката може да не потвърди това. Ние не искаме да говорим по този начин, ние искаме да говорим сериозно. Трябваше да разкажа това, за да се убедим, че трябва да се гледа по-обширно, отколкото човек е свикнал днес, когато се разглежда единственото, което прави възможен физическия живот на човека тук на Земята. И това е селското стопанство.
Не знам дали това, което засега може да бъде казано от Антропософията, ще ни задоволи във всяко отношение. Наш дълг е да се опитаме да кажем това за селското стопанство, което може да бъде казано, като се изходи от Антропософията.

Като въведение в материята бих желал да започна, като се насоча към най-важното в нашия земен живот относно селското стопанство. Днес съществува навикът, когато се говори нещо, главното ударение да се поставя върху химико-физичните съставки. Сега нека да тръгнем не от химико-физичните съставни части, а от нещо, което стои зад химико-физичните съставки, и е от особена важност от една страна за живота на растението, и от друга страна за живота на животното. Вижте, когато разглеждаме живота на човека и в известна степен също и живота на животното, ние забелязваме голяма еманципация на човешкия и животинския живот от външния свят. Колкото повече идваме към човека, толкова еманципацията е по-голяма. В човешкия и в животинския живот намираме явления, които на пръв поглед днес изглеждат съвсем независими от извънземните, а също и от непосредствено заобикалящите Земята атмосферни и други подобни влияния. Това не само изглежда така, то е съвсем вярно по отношение на голяма част от човешкия живот. Разбира се ние знаем, че под известни атмосферни влияния при някои заболявания се усилват болките. По-малко знаем, че някои болести в човека или други явления в неговия живот протичат така, че по отношение на времето възпроизвеждат външните природни процеси, но в тяхното начало и край не се покриват с тези природни процеси. Достатъчно е да споменем много важното явление на мензиса при жената, който по време протича съобразно фазите на Луната, само че по своето начало и своя край не съвпада с тях. Редица по-фини явления както в мъжкия, така и в женския организъм, са копия на природни ритми.

Ако можеше да проникне по-дълбоко в нещата, ако можеше истински да разбере периодиката на слънчевите петна, човек например щеше да разбира много по-добре това, което се разиграва в обществения живот. Тези неща не се забелязват, защото това, което в човешкия обществен живот съответства на периодиката на слънчевите петна, не започва тогава, когато започват слънчевите петна и не престава, когато престават слънчевите петна, защото социалният живот се е еманципирал. Той показва същата периодика, същия ритъм, но не и съвпадението по време. Вътрешно повтаря точно тази периодичност и ритмичност, но ги прави самостоятелно, независимо, еманципирал се е от тях. Ако се каже на някого, че човешкият живот е един микрокосмос, който подражава на Макрокосмоса, той може да възрази: това е нелепост. На твърдението, че при някои болести има седемдневна треска с повишена температура, той може да възрази: тогава би трябвало, когато настъпи едно външно явление, да се появи и високата температура и да протече успоредно на външното събитие, както и да престане, когато свърши външното явление. Това температурата не прави, но тя протича в този вътрешен ритъм, дори и когато по време не съвпада с началото и края на външните явления.
Тази еманципация в Космоса е почти осъществена за човешкия живот, за животинския – по-малко, а животът на растението във висока степен е включен в общата природа и външния земен живот. По тази причина животът на растението не може да бъде разбран, без да се вземе под внимание, как всичко на Земята всъщност е само един отблясък на това, което става в Космоса. При човека това става скрито, защото той се е еманципирал. В себе си той носи само вътрешния ритъм. При растението има пълно съответствие. Към това сега искам да насоча вниманието с тези встъпителни думи.

Вижте, в небесното пространство Земята се заобикаля най-напред от Луната и след това от другите планети на нашата планетна система. В една стара инстинктивна наука, в която Слънцето се причислява към планетите, те имат следното подреждане: Луна, Меркурий, Венера, Слънце, Марс, Юпитер, Сатурн. Сега бих желал да посоча връзката на този планетарен живот с живота на Земята, без да навлизам във всичките астрономически дискусии относно живота на планетите. Ако в едри щрихи разгледаме живота на Земята, трябва да вземем под внимание факта, как в този земен живот възможно най-голяма роля играе това, което бих желал да нарека живот на силициевата субстанция в света. Силициева субстанция намираме например в нашия красив кварц, заключен във формата на призмата или на пирамидата. Тази силициева субстанция, свързана с кислорода, се съдържа в нашите кварцови кристали. Ако се абстрахираме от кислорода в кварца, останалото е тъй нареченият силиций. Това е субстанцията, която днешната химия причислява към елементите – кислород, азот, водород, сяра и т.н., така че ние смятаме силиция за химически елемент, който в кремъка е свързан с кислорода. Не трябва да забравяме обаче, че това, което като силиций живее в кварца, е разпространено върху повърхността на нашата Земя около 27-28%. Всички останали субстанции са в по-малък процент, само кислородът е към 47-48%. Налице е невероятно много силиций. Този силиций, като се намира в камъни като кварца, се явява в такава форма, че когато се разглежда външно материалното, когато се разглежда почвата с растителността по нея, на силиция не се отдава голямо значение, той просто се забравя. Защото той не се разтваря във вода, той пропуска водата. На пръв поглед изглежда, че той няма много общо с общите обикновени, тривиални условия на живота. Ако вземете обаче полския хвощ, Equisetum*8, в него ще откриете към 90% силициева киселина, същата, която се съдържа в кварца, но в много разредено състояние. От всичко това можете да разберете, какво огромно значение трябва да има кварцът, силицият. Почти половината на това, което срещаме на Земята, се състои от силиций. Учудващо е, че този силиций толкова малко се забелязва, че даже почти се изключва от процеси, в които може да действа извънредно благотворно. В антропософ ската медицина силициевата субстанция представлява съществената част на много лекарства. Цяла верига от болести се лекуват с вътрешно поемане или с бани със силициева киселина, защото почти всичко, което в случай на заболяване се появява в абнормно състояние на сетивата, което не лежи в самите сетива, а се проявява в сетивата, както и във вътрешните сетива, което предизвиква болки тук или там в органите – всичко това по чудесен начин бива повлияно от силиция. Изобщо силицият играе мислимо най-голяма роля в това, което по един древен израз се нарича домакинство на природата, тъй като силицият се намира не само там, където го виждаме, в кварца или в другите камъни. Извънредно фино разреден силиций има също в атмосферата, всъщност той е налице навсякъде. Половината от стоящата на наше разположение Земя е силиций*9, тъй като той заема 48% от нея. Какво върши силицият? Да, това трябва да се запитаме в една хипотетична форма.

Ако в нашето земно обкръжение имахме само половината от силиция, тогава растенията щяха да имат повече или по-малко пирамидална форма, цветовете щяха да атрофират и почти всички растения щяха да имат формите на кактусите, които ни се струват ненормални, формите на житните растения щяха да изглеждат твърде комично, стъблата щяха да са долу дебели, даже месести, класовете увехнали, изсъхнали, нямаше да имаме пълни класове. Това от една страна.

От друга страна, макар не така разпространена както силициевата киселина, навсякъде в земята се намира варовикова субстанция, калциеви, калиеви и натриеви субстанции. Ако тези субстанции бяха по-малко, отколкото са те сега, бихме имали растения с изключително тънки стъбла, чисто виещи се растения. Цветовете им наистина щяха да са раздалечени един от друг, но щяха да са празни, безполезно съдържание, без да доставят особени хранителни вещества. Само при равновесието, при съвместното действие на тези две сили – ако взема тези две субстанции отделно от останалите – само при съвместното действие на варовикоподобните и кварцоподобните субстанции растенията добиват формата, в която ги виждаме днес. По-нататък. Всичко, което живее в кварцовите субстанции, притежава сили, които не произлизат от Земята, а от тъй наречените отдалечени от Слънцето или външни планети: Марс, Юпитер, Сатурн. Това, което идва от тези планети, действа върху растенията по околния път на кварца и сродните му елементи. А от близките до Земята, от вътрешните планети: Луна, Венера, Меркурий – върху растителния и животинския живот действат сили по околния път на варовиците. И за всяка обработвана нива можем да кажем: тук в нивата действа кварцова и варовикова субстанция. В кварцовата субстанция действат Сатурн, Юпитер, Марс, във варовиковата субстанция – Луна, Венера, Меркурий.

Сега да се вгледаме в самото растение. Трябва да го наблюдаваме от две страни. Първо, самата същност на растението, както и всеки отделен растителен вид, съдържа в себе си силата за възпроизвеждане, развива силата за размножаване, следователно може да възпроизведе себеподобно растение и т.н. Това от една страна. От друга страна, растението като по-нискостоящо природно царство служи за храна на съществата от по-висшите природни царства. Тези две течения в развитието на растението на пръв поглед имат много малко общо помежду си. Тъй като по отношение на развитието от растението-майка към растението-щерка, внучка и т.н. на градивните природни сили може да е съвсем без различно дали ние ядем растението, дали се храним с него или не. Два съвсем различни интереса се изявяват вътре в растенията и въпреки това във взаимовръзките на природните сили нещата стоят така, че всичко свързано с вътрешната сила на възпроизвеждане, с израстването, което допринася за продължаване на рода на растението от поколение към поколение, във всичко това от Космоса върху Земята действат Луната, Венера, Меркурий посредством варовика. Ако гледаме само това, което става в растенията, които не ядем, които само се възпроизвеждат и обновяват, като че ли се интересуваме само от това тяхно свойство, тогава ще видим космическото действие в тях чрез силите на Венера, Меркурий, Луната. Те вземат участие в това, което се възпроизвежда в растението на Земята.
Но, ако на растението става хранително средство в същинския смисъл на думата, ако то се развива така, че в него се изграждат хранителните вещества за животните и човека, тогава в този процес участват Марс, Юпитер, Сатурн по пътя на силиция, на кварца. Силицият отваря растението към мировите далечини и събужда неговите сетива, за да поеме от просторите на Вселената силите, които идват от далечните на Земята планети – Марс, Юпитер, Сатурн. От Луната, Венера, Меркурий се поемат силите, с които растението се размножава. На пръв поглед казаното изглежда само като обект на знание, тези неща обаче, възприети в малко по-широк аспект, вода сами по себе си от познанието към практиката.

Сега трябва да запитаме:от Луната, Венера, Меркурий постъпват на Земята сили и тези сили действат в растението. Кое ги улеснява и кое има пречи малко или много, кое благоприятства в растението да действуват силите на Луната или Сатурн и кое ги спъва, кое им противодейства? В течение на годината имаме дъждовни и недъждовни дни. В дъжда днешният физик вижда само това, че при дъждовно време на земята пада повече вода, отколкото когато не вали. За него водата е абстрактно вещество, съставено от водород и кислород. Когато се подложи на електролиза, водата се раз пада на две вещества, едното от които има едни, а другото други свойства. С това обаче не е казано всичко за водата. Водата крие много повече от това, което се явява химически като водород и кислород. Водата е напълно пригодена в областите на Земята да очертава пътя и да насочва силите, които идват например от Луната. Тя разпределя лунните сили в областта на Земята. Между Луната и водата на Земята съществува определено отношение. Да приемем, че тъкмо са преминали дъждовни дни и е настъпило пълнолуние. Да, със силите, които идват на Земята при пълнолуние, става нещо колосално. Те избуяват в цялостното израстване на растението. Те не биха могли да предизвикат този буен растеж, ако не са предшествани от дъждовните дни. Ще трябва да говорим за това, дали е от значение да засеем семената след последван от пълнолуние дъжд или да засяваме по всяко време, без да мислим за тези у еловия.Разбира се, че и тогава ще се получи нещо, но въпросът е добре ли е да се насочим към сеитба след дъжд и пълнолуние? Защото това, което пълнолунието трябва да направи, при известни растения става мощно и силно след дъждовни дни и слабо и оскъдно след слънчеви дни. Такива правила се намираха в ръководствата на древното земеделие. Казваше се един афоризъм и се знаеше, какво трябва да се направи. Днес тези максими се смятат за древно суеверие, а няма наука за тези неща, няма желание те да се проучат и установят.

По-нататък: навсякъде около нашата Земя има атмосфера. Освен че е съставена от въздух, атмосферата има свойството да бъде понякога по-топла, понякога по-студена. Понякога показва силно повишаване на топлината и тогава, когато напрежението е твърде силно, атмосферата се разтоварва чрез бури. А как стои въпросът с топлината? Духовното наблюдение показва, че докато водата няма никакво отношение към кварца, топлината има извънредно тесни връзки със силиция, по-точно със силите, които действат чрез силиция, като засилва действието им. Това са силите, които произлизат от Сатурн, Юпитер, Марс. Тези сили, които идват от Сатурн, Юпитер, Марс трябва да се разглеждат по съвсем друг на чин, отколкото силите на Луната. Да помислим: Сатурн се нуждае от трийсет години, за да завърти около Слънцето, докато Луната за своите фази има нужда от трийсет, съответно от двадесет и осем дни. Сатурн е видим само петнадесет години* 10. Той се свързва с растенията по съвсем друг начин. Във всеки случай той действа не само когато свети върху Земята, той действа също и когато неговите лъчи трябва да преминат през Земята.

Щом като той за тридесет години обикаля така бавно и това ще е пътят на Сатурн , ще видим, че той осветява Земята пряко само от време на време; но това място и в останалото време се влияе и обработва от него през Земята. Колко силно сатурновите сили ще въздействат върху живота на растенията, зависи винаги от топлинното състояние на въздуха. При студен въздух те не достигат растенията, при топъл въздух те успяват да ги достигнат. В какво се състои действието на тези сили в растението? Това не се вижда при едногодишните растения, които в течение на една година поникват и си отиват, като остават само семена. Действието посредством топлината на силите на Сатурн и на другите далечни планети и ние виждаме в трайните, в многогодишните растения – в кората на дърветата и във всичко в тях, което ги прави трайни и многогодишни растения. Така е, защото едногодишният живот на растението и ограниченото му съществуване за кратък срок е свързано с планетите, които обикалят Слънцето за кратък период. Обратното, това, което се откъсва от преходното и остава, което обвива дърветата с кора, което ги прави дълготрайни, то е свързано със силите, които действат посредством силите на топлината и студа и идват от планетите с дълъг период на обиколка – при Сатурн тридесет, при Юпитер двадесет години. Оттук има значение да се познават периодите на Марс, когато някой иска да засади дъб. Тъй като дъб, засаден в подходящ период на Марс, ще расте другояче, отколкото ако го засадите без да се съобразявате с това, когато Ви е удобно. Или ако засаждате иглолистна гора, при което силите на Сатурн играят голяма роля, ще се получи съвсем различен резултат, ако гората се засажда в тъй наречения асцендент, изгряване на Сатурн, или в друг негов период. Който има поглед в тази материя, може с точност да каже, кога едно растение се развива добре или зле, дали нещата са направени с разбиране на връзката с тези сили или не, тъй като това, което не е явно за очите, излиза на бял свят в по-интимните връзки на живота.

Да предположим, че употребяваме дърва за горене от дървета, засадени без да се държи сметка за космическите периоди на Земята. Това няма ни даде такава здравословна топлина, каквато ще дадат дървата от дърветата, които са посадени с разбиране. Тъкмо в най-интимните отношения на ежедневния живот тези неща са от огромно значение, обаче хората днес животът протича почти необмислено. Хората са доволни да не мислят за тези неща. Смятат, че всички неща трябва да протичат като машина. Имат си необходимите съоръжения, включват машината и тя върви. И според материалистичния подход те си представят, че така стоят нещата в цялата природа. Затова в практическия живот се стига до катастрофално положение. И идват големите загадки. Защо е невъзможно днес да ям такива картофи, каквито съм ял в моята младост? С течение на времето много продукти са загубили своята вътрешна хранителна сила. Последните десетилетия показват това по безспорен начин. Защото не се познават по-интимните въздействия, които пристигат от Вселената и които трябва да се търсят по такъв път, какъвто загатнах в днешния увод. Исках само да посоча, къде се намират въпросите, които излизат далеч извън днешния кръгозор. Ние не само ще продължим това, но също така ще го задълбочим и ще го приложим в практиката.

Използвана литература:

Рудолф Щайнер

Биодинамично земеделие

Вижте още: