Отглеждане на био зелен фасул

Filed Under: Биоземеделие, Биопродукти on January 21, 2012

Фасулът произхожда от Мексико и Перу. Той е широко разпространен и е едно от основните зеленчукови растения в много страни и особено в зоната на умерения пояс. Широко се отглежда и в домашните гради ни.
Фасулът е едногодишно растение. Кореновата му система е сравнително добре развита. Централния корен бързо прониква на дълбочина. Страничните разклонения се разпростират нашироко и обхващат почвения слой на дълбочина до 60 см.

Кореновата система трудно се възстановява при нараняване и пресаждане. Фасулът не се отглежда чрез разсад. По корените му се образуват грудки от азотофиксиращи бактерии. Стеблото е ниско и разклонено при неувивните сортове или високо, виещо се при увивните сортове. Листата са текоперести, съставени от
три листчета, прилепени към обща дръжка. Изключение прави първият лист, който има два дяла. Цветове те се образуват върху цветоноси и се самоопрашват. Плодовете се берат още зелени. Те се отличават с кре хък и сочен перикарп. За разлика от полските сортове, чушките на зеления фасул не образуват лико в ше вовете и груб пергаментов слой откъм вътрешната страна на двете половинки на плода. Семената са с раз лична форма, големина и окраска.

Фасулът е топлолюбиво растение. Семената му поникват при 8-10°С, развиват се нормално при температу ра над 15°С, а най-бързо при температура над 20°С. Оптимална температура за образуване на цветните ор гани и за самия цъфтеж е 20-25″С. При високи температури цъфтежът и опрашването се нарушават и това понижава добива. Ето защо не бива да се прави посев, при който цъфтежът да става през юли-август.
Прохладното време е по-благоприятно за фасула. Най-високи и качествени добиви се получават в планинс ките райони.

Към почвената влага фасулът е средно взискателен. Не бива да се допуска застояване на вода във фасуле вия участък, особено ако почвата е студена.
Фасулът се отглежда успешно върху различни почви, стига те да не са кисели. В края на глава II е описан метод за определяне реакцията на почвата.
Отглеждане на зелен фасул.

Зеления фасул се засява около средата на април и е готов за бране в средата на юли. Най-подходящи за за сяване са дните ПЛОД, десцедентна Луна, когато Луната е в съзвездие Лъв.
Подготовката на почвата се състои в дълбока есенна оран, при която се внася компост, култивиране и бра нуване на пролет.

Тъй като вегетационния период на растението е къс, подхранване не са практикува.
Градината се напоява 3-4 пъти. Особено внимание се обръща на почвената влажност през периода, когато се образуват цветните пъпки. Засушаването през този период е причина за намаляване броя на пъпките, респ. на добива.

Фасулът страда най-много от бактериоза. Когато започне да връзва чушки, по листата му, а и в последст вие по чушките се появяват мазни тъмни петна, които проникват и до зърната. Препоръчва се пръскане с препарат 501 и поръсване с дървесна пепел в заразения участък.
Голям вредител по зеления фасул е черната муха. Първите мухи долитат през май но често това не се за белязва. Те правят малки черни точки в основата на листата. Мухите се пренасят от черните мравки, кои то консумират изпражненията на мухите. Основно средство за защита от черната муха е ежеседмично пръ скане с тоник от коприва. Тъй като младите листа на фасула са гладки, необходимо е да се пръска цялото растение и дори долната страна на листата, както и почвата около растението.
Зеленият фасул се прибира наведнъж, когато чушките са нормално нарасли, крехки и сочни, а едрината на семената е колкото тази на лещата.

Препоръчва се прибирането на зеления фасул да става на ден ПЛОД, асцедентна Луна.

РОСИЦА АЛ. ДИМИТРОВА

БИОДИНАМИЧНИ

З Е Л Е Н Ч У Ц И

Превод от английски език ВЕРА ГЮЛГЕЛИЕВА

Изготвил: ПЕТЪР ИВАНОВ РАЙЧЕВ – препис от книга

Вижте още: