Отглеждане на био картофи

Filed Under: Биоземеделие, Биопродукти on November 28, 2011

био картофи

Картофът произхожда от западното крайбрежие на Южна Америка. Широко разпространен е по всички континенти.
Според Рудолф Щайнер, картофът има особена роля в историческите процеси протекли през последните няколко века в Европа /виж глава IV/. Консумацията на картофи, след като са били пренесени на нашия континент, е един от факторите допринесли за материализацията на съвременния човек. Картофът е много вкусен, той стимулира главно езика и глътката, но не и мисловната дейност.
Кореновата му система не е добре развита. Разположена е на дълбочина около 40 см, от друга страна лист ната му система е силно развита, което обуславя големите изисквания на картофа към почвената влага.
Стеблото е тревисто, триръбесто, средно високо. Във връхната част на столоните се отлагат резервни хра нителни вещества, в резултат на което те се разрастват и се превръщат в клубени, чрез които растението се размножава. Това се осъществява лесно, защото върху клубените има спящи пъпки, от които след пре минаване на покоя израстват стеблата.
Картофите се развиват най-добре на прохладен климат. Високите температури пречат за образуването на клубени.
„Покълването” започва при температура 7°С. Надземната част на картофите измръзва при температура ма лко над 0°С. Картофът е взискателен към светлинния режим. При засенчване добивът силно се понижава.
Ранните картофи реагират много добре на торене с компост /2-4 тона на декар/ внесен есента с дълбоката оран. Преди засаждане на клубените картофения участък се култивира и бранува.
Подходящи предшественици за ранните картофи са всички зеленчуци с изключение на пипер, домат, пат ладжан и късно зеле. След ранни картофи могат да се отглеждат краставици, зелен фасул, късно главесто и цветно зеле.
За засаждане се използват средно едри клубени – 60-80 грама. За тази цел клубените, изправени с върха на горе се подреждат на два реда в щайги. През януари щайгите се поставят в затъмнени помещения /мазета/ при температура 8-10°С и влажност 80-85%. След 10-15 дни, когато кълновете на картофите ста нат 1,5-2 см помещението силно се осветява. При тези условия клубените остават в продължение на 25-30 дни. След това помещението отново се затъмнява и температурата се понижава до 2-4°С за 15-20 дни. Тази под готовка преди засаждане се нарича рътене ни картофите. Засаждането се извършва през първата полови на на март. Терена се набраздява като разстоянието между браздите е около 60 см. Клубените се поставят в браздите на разстояние 20-25см с кълновете нагоре. Нак рая се зариват с почва около 6 см над клубени те.
В биодинамичното земеделие се използва специален метод за садене при картофите. Ако разгледаме по-детайлно един едър клубен, ще открием че спящите му пъпки са разположени по една въображаема спира ла около картофа. Всяка от тези здрави пъпки е в състояние да продуцира ново картофено растение. Необ ходимо е да разрежем клубена под наклон, близък до наклона на спиралата и да оформим отделните сек тори. Всяко парче картоф трябва да съдържа само една пъпка и да бъде достатъчно голямо, за да не из съхне тя. Засаждаме всеки сектор така, че пъпката да с от горната му страна.

Когато отглеждаме картофи в градината около къщата, бихме могли да се погрижим за тях, като им подго твим специално лехите. Добавяме дървесна пепел, пясък и допълнително количество компост към почва та на лехата в който ще садим картофи. Прекопаваме, така че да ги смесим достатъчно добре. Картофите или секторите се засаждат в почвата, точно когато са готови да покълнат т.е. спящата пъпка набъбне. Кар тофовите растения израсли от сектори дават по-малко на брой, но по-едри клубени. Раните картофи се око пават 2-3 пъти, като през второто и третото окопаване леко се загьрлят. Напояват се с оглед да се поддър жа оптимална влажност на почвата.

Голям вредител при отглеждането на картофи е колорадския бръмбар. Биодинамичната практика предлага следния метод за борба с него: в метална кутия с плътно затварящ се капак, се събират около 1/2 кг коло радски бръмбари. Изгарят се на дървен огън за около 30 минути. Получената пепел се стрива ситно и 10 грама от нея се разтварят в 20 литра престояла дъждовна вода. Полученият препарат се разбърква интензи вно около 15 минути и веднага след това се пръска цялото картофено растение, а около корените обилно се полива. За тази процедура се избира сухо и слънчево време.
За борба с колорадския бръмбар може да се използва биологичния метод с калинката. Необходимо е да се осигурят подходящи условия за живот и така да се увеличи броя на калинките в близост до картофените участъци. Калинката обича горичките, живите плетове и храсталаците в междите. Тя често снася яйцата си в нивите с картофи. Нейните ларви се хранят с яйцата на колорадския бръмбар. Ефектът от това съжите лство е, че на следващата година колорадските бръмбари в участъка значително намаляват. Този метод се практикува, когато се забелязва тенденция за трайно увеличаване броя на колорадските бръмбари в някол ко последователни години.
Но когато има нашествие на колорадски бръмбари и се налага да се взимат спешни мерки за борба с тях, то препоръчва се употребата на препарата Spruzit /виж глава II/, на прах или течен. Той е много ефикасен срещу ларвите на бръмбара.
Препарат 508 се пръска през пролетта и есента. Той предпазва от разпространение на гъбични болести по картофите. Също при гъбични инфекции се използва препарата Bio-S /виж глава II/.
Ако съществува опасност от пролетни или есенни слани, препоръчва се пръскане с препарат от валериан, вечер преди да се понижат температурите.

Прибирането на раните картофи започва, когато клубените са още дребни – 20-30 грама. Най-рано товастава през май.
Късните картофи се прибират когато клубените са напълно готови, на ден КОРЕН, десцедентна Луна,така картофите са по-дълготрайни и много вкусни.

РОСИЦА АЛ. ДИМИТРОВА

БИОДИНАМИЧНИ

З Е Л Е Н Ч У Ц И

Превод от английски език ВЕРА ГЮЛГЕЛИЕВА

Изготвил: ПЕТЪР ИВАНОВ РАЙЧЕВ – препис от книга

Вижте още: