Четири принципа на натуралното земеделие

Filed Under: Биоземеделие on January 21, 2008

Обходете без да бързате тези поля. Водни кончета и пеперуди се суетят във въздуха. Пчели прелитат от цвят на цвят. Разгърнете листата и ще видите насекоми ,паяци, дървесни жаби, гущери и много други дребни животинки, дремещи в прохладната сянка. Къртици и дъждовни червеи ровят под повърхността на почвата.

Това е балансираната екосистема на оризовото поле. Насекомните и растителните съобщества тук се намират в стабилни взаимоотношения. Няма нищо необичайно в това, че болестите по растенията, разпространени в този район , оставят непокътнати културите по тези поля.

А сега нека хвърлим поглед на полето на съседа. Тук плевелите са унищожени с хербициди и култивация. Почвените животни и насекоми са унищожени с отрови. Почвеното органично вещество и микроорганизмите са напълно изгорени от изкуствените торове. През лятото ще видите фермери, работещи на полето с противогази и дълги гумени ръкавици. Оризовите полета, обработвани непрекъснато в течение на 1500 години, сега са опустошени и занемарени в течение на едно поколение благодарение на новото земеделие.

Четирите принципа

Първи-отказ от обработки, т.е. от оран, или обръщане на почвата. В течение на столетия фермерът е бил уверен, че оранта е необходима за отглеждане на културите. Обаче принципът “отказ от обработки” се явява основен в природното земеделие. Почвата “рови” сама себе си по естествен път, благодарение на проникването на корените на растенията и активността на микроорганизмите, малките животни и почвените червеи.

Втори-отказ от химически торове или приготвяне на компост (\* под черта като тор, Г-н Фукуока използва бялата детелина, като бобова покровна култура връща на полето овършаната слама и добавя малко птичи тор). Хората нарушават естествения живот на природата ,а след това как ли не се стараят , но не могат да излекуват нанесените рани. Тяхната невнимателна фермерска практика довежда до отмиването от почвата на необходимите хранителни вещества, а като последствие – ежегодно изтощаване на земята. Оставена в покой, почвата подържа своето плодородие по естествен начин, паралелно с цикъла на развитие на растения и животни.

Трети-отказ от борба с плевелите по пътя на оран и хербициди. Плевелите имат своята роля в създаването на почвеното плодородие и балансираното биологично съобщество. Основният принцип е че плевелите трябва да се задържат в развитието си, но не и да се унищожават. Сламеният мулч, покров от бяла детелина, засят под културното растение и временното заливане с вода (при отглеждане на ориз- бел. на пр.) осигуряват ефективен контрол на плевелите в моите поля.

Четвърти– отказ от химическите средства за защита (Г-н Фукуока отглежда зърнени култури без използването на каквито и да е химикали. Някои от плодните дървета понякога обработва с емулсия от машинно масло за снижаване числеността на насекомите. Не използва дългодействащите пестициди с широк спектър на действие и няма “програма” за пестицидите).От момента, в който като резултат на неестественото прилагане на оран и торене, културните растения са отслабнали, болестите и дисбаланса на насекомите са станали голям проблем в селското стопанство. Природата, останала недокосната, се намира в съвършено равновесие. Вредните насекоми и болести по растенията всякога ги е имало, но в природата те не се разпространяват в такава степен, която да налага използването на химикали. Разумният подход към защита от болести и неприятели- това е отглеждане на силни растения в здрава среда.

Манасобу Фукуока

Революцията на една сламка

Превод: Иван Попов

Изданието се издава като приложение на сп. „Житно зърно”

Вижте още:

Коментирай

You must be logged in to post a comment.