Революцията на една сламка

Filed Under: Биоземеделие on March 22, 2011

Между младите хора, които са дошли в хижите на планината, има бедни и тялом и духом,лишени от всяка надежда. Само аз старият фермер, изгарям, че не мога да ги снабдя даже и с чифт сандали, но има все пак едно нещо, което мога да им дам.

Една сламка.

Аз повдигнах една сламка пред хижата и казах: “С тази една сламка може да започне революция”.

“Когато се надига гибелта на цялото човечество, вие все още ли се надявате да се спасите със сламката?”- запита един юноша с горчивина в гласа.

Тази сламка изглежда толкова малка и повечето хора не знаят, колко тежи в действителност тя. Ако хората узнаят истинската цена на тази сламка, може да последва революция, която ще е достатъчно мощна, за да преобърне страната и света.

Когато бях дете, познавах един човек, който живееше край прохода Инуйозо. Изглеждаше, че прави само едно единствено нещо, товареше дървени въглища на гърбовете на два коня и ги караше около две мили от върха до пристанището Гунчу. И в един момент той се оказа богат.Ако попитате, как стана това, хората ще ви разкажат, че по пътя от пристанището до дома си той е събирал торта и разхвърлената слама край пътя и е разхвърлял всичко това на своите ниви. Неговите любими думи са били:

“Отнасяйте се с всяка сламка като със скъпоценност и никога не правете нито една крачка без полза”. Това го е направило богат човек.

“Даже и да изгорите всичката слама, аз не мисля, че това би могло да даде дори и искра за разпалването на революция”.

Лекият бриз шумолеше в клоните на дърветата, слънцето проблясваше през зелените листа, аз започнах да разказвам за използването на сламата при отглеждането на ориза.

Минаха почти четиридесет години от момента, в който разбрах, каква важна роля може да играе сламата при отглеждането на ориза и ечемика. По онова време минавайки край старо оризово поле в префектурата Кохи, което в течение на много години е било неизползваемо и не обработвано, видях здрави млади леторасти ориз, пробиващи през бъркотията от плевели и слама натрупана на почвената повърхност. След многогодишна работа аз започнах да пропагандирам съвършено нов метод на отглеждане на ориз и ечемик.

Смятайки, че това е естествен и революционен метод на земеделие, аз писах за него в книги и списания, много пъти говорих по радиото и телевизията. Изглежда много просто нещо. Но фермерите така са утвърдили представите си за това, как да използват сламата, че е малко вероятно те с лекота да възприемат промяната. Разхвърлянето на прясна слама по полето крие рискове, понеже перикулозата и стъбленото гниене са болести, чийто източник винаги може да се крие в оризовата слама. В миналото тези болести са нанасяли голяма вреда, и това е една от основните причини, поради която фермерите са превръщали сламата в компост, преди да я върнат на полето. Преди много години разпределението на оризовата слама по полето е ставало контролирано, като мярка за борба с перикулозата по ориза, а е имало време в което на о. Хокайдо пълното изгаряне на сламата е било предписано със закон.

Стъбленият пробивач също презимува в сламата. За предотвратяване заразата с тези насекоми фермерите обикновено стриктно компостирали сламата през цялата зима, за да са сигурни че през идващата пролет тя ще се е разложила напълно. Ето защо японският фермер поддържа своите поля чисти и акуратни. Практическото знание от ежедневието показвало, че ако фермерът остави сламата да лежи, където е паднала, той ще бъде наказан от небесата за своята немарливост.

След многогодишни експерименти даже и научните експерти потвърждават правотата на моите изводи за това, че разхвърлянето на свежата слама по полето 6 месеца преди сеитбата е съвършено безопасно. Това преобръща досегашните представи. Но очевидно ще мине много време докато фермерите станат възприемчиви към идеята за използването на сламата по такъв начин.

Фермерите са работели в течение на столетия, стараейки се да увеличат производството на компост. Министерството на селското стопанство в миналото е използвало стимулиращи плащания с цел поощряване производството на компост и е устройвало ежегодни конкурсни изложби на компостите. Фермерите вярвали в компоста, като в покровителстващо почвата божество. Сега отново се заражда движение, за правене на повече компост, “най добрият компост”, с дъждовни червеи и “компост стартер”. Няма причини да се очаква леко възприемане на моето предложение, че няма нужда да се прави компост, и че всичко, което трябва да направите – това е да разхвърляте свежо окосената слама по полето.

По пътя за Токио, гледайки през прозореца на бързия влак, аз виждах преобразяването на японските селски местности. Като гледах зимните поля, чиито облик се бе изменил напълно за 10 години, в мен напираше неописуем гняв. Предишният пейзаж от акуратно подредени ниви зелен ечемик, китайски млечен фий и цъфтяща рапица, беше изчезнал. Вместо това навсякъде се издигаха оставени немарливо да се киснат под дъжда, купчини полуизгоряла слама. Фактът, че тази слама е изхвърлена, е доказателство за безредието в съвременното земеделие. Пустотата на тези поля свидетелства за пустотата на фермерската душа. Това предизвиква съмнение в отговорността на държавните лидери и ясно свидетелства за отсъствието на мъдра селскостопанска политика.

Човекът, който преди няколко години говореше за “милосърдния край” на зимните зърнени, за тяхната смърт в “крайпътният банкет” – какво ще каже днес, когато види пустеещите ниви? Гледайки пустите зимни поля на Япония, аз повече не мога да мълча. С помощта на тази слама аз сам ще започна революция!

Юношите, които мълчаливо слушаха, сега гръмко се смееха. “Революцията на един човек!Хайде утре да вземем голям чувал с ечемик,ориз и семена от детелина да го метнем на гръб, и като Окунину-шино-микото (легендарен японски бог на изцелението,който пътешествал с голям чувал на гръб, разпръсквайки от този чувал добра съдба) да разпръсваме семена по всички поля на Хокайдо”.

“Това не е революция на един човек – засмях се аз – това е революцията на една сламка!”

Излизайки от хижата, поспрях да погледам под следобедното слънце,дърветата от моята градина, натежали от зрели плодове, и кокошките ровещи се в гъсталака от плевели и детелина. След което се заспусках към нивите по познатия път.

Масанобу Фукуока

Революцията на една сламка

Вижте още:

Коментирай

You must be logged in to post a comment.