Различни школи за натуралното земеделие

Filed Under: Биоземеделие on June 16, 2008

Аз не обичам много думата “труд”. Човешките същества са единствените животни, които трябва да се трудят. Аз мисля, че това е най безсмисленото нещо на света. Другите животни просто живеят в живота, но хората се трудят като побъркани, мислейки, че са длъжни да го правят, за да оцелеят. Колкото повече труд, колкото по-сложна задача, толкова по-прекрасно, смятат те. Би било добре да се откажат от такъв начин на мислене и да живеят лек и удобен живот, с много свободно време на разположение. Мисля за начина на живот на тропическите животни, които сутрин и вечер излизат да търсят храна, а в останалото време от деня прекарват в дрямка – аз мисля, че това е прекрасен живот.

За човека такъв обикновен живот би бил възможен ако той работеше само толкова, колкото трябва, за да удовлетвори ежедневните си потребности. При такъв начин на живот работата не е онова, което хората обикновено подразбират под тази дума, а просто правене на нещо, което трябва да бъде свършено.

Моята цел е да създам движение в това направление. Това е целта и на седем-осем млади хора, които живеят в общността в хижите на планината и помагат да извършваме ежедневната фермерска дейност. Тези млади хора искат да станат фермери, да основат нови села и общности, за да опитат да водят този начин на живот. Те са дошли в моята ферма за да се научат на фермерското майсторство, което ще им бъде нужно, за да осъществят този план.

В последно време в страната ни възникнаха няколко общщности (комуни). Някои ги наричат сборище на хипита. Хубаво, може да ги разгледаме и от такава гледна точка. Но живеейки и работейки заедно, опитващи се да намерят път назад към природата, хората в тях са образец на “новия фермер”. Те разбират, че трайното им существувание и обучение означават да живееш от плодовете на собствената си земя. Комуните, които не са в състояние да си осигурят прехраната, не просъществуват дълго.

Много от тези млади хора отиват в Индия или във френския Ганди Вилаж, живеят в кибуците на Израел, или посещават комуните в планините и пустините на Американския Запад. Между тях има и такива, като групата на остров Суванодзе от островната верига на Тохарските острови в Южна Япония, които опитват нови форми на семеен живот и възможността за тесноплеменен начин на живот. Аз мисля, че движението на тази шепа хора – това е път към по-добри времена. Именно между тях натуралното земеделие започва бързо да се разпространява и да набира сили.

Освен тях, различни религиозни общности започнаха да прилагат методите на натуралното земеделие.

В търсене на основите на човешката природа, независимо от това по какъв път вървите, вие трябва да започнете с проблемите на здравето. Пътят, водещ към осъзнаване и хармония, включва изживяването на всеки ден просто и открито и хранене със здрава, натурална храна. По всичко личи, че натуралното земеделие за много хора е най-доброто начало на пътя им.

Самият аз не съм член на никаква религиозна общност и мога спокойно да обсъждам възгледите си с всеки човек. Аз не отдавам голямо значение на различията между християни, будисти, шинтуисти и другите религиозни групи, но ми е интересно че моята ферма привлича хора с дълбоки религиозни убеждения. Мисля, че причината е в това, че натуралното земеделие за разлика от другите видове земеделие, е основано на философия, която се простира значително по-далече от представите за почвени анализи, рН и добива.

Неотдавна един млад човек от Парижкия Център по органично земеделие се качи в планината и цял ден разговаряхме. Научих за събитията във Франция и разбрах, че планират международна конференция по органично земеделие, Като се подготвяше за нея, този французин обикаляше органични и натурални ферми по цял свят. Аз му показах градината, след което на чаша пелинов чай обсъждахме някои от моите наблюдения, направени през изминалите тридесет години.

Най напред му казах, че ако разгледаме принципите на органичното земеделие, популярно на запад, ще открием, че те се различават малко от традиционното Източно земеделие, практикувано в Китай, Корея и Япония в течение на много векове. Всички японски ферми използват този тип земеделие още от ерата Мейджи и Тайшо (1868-1962 г.) и така е било до края на Втората Световна война. В тази система голяма роля е играел компостът и използването на човешки и животински отпадъци. Това е било интензивно земеделие и е включвало практики , като ротация на културите, комбинирани посеви на различни култури и зелено торене. И понеже площта е била ограничена, нивите никога не са оставали празни а редуването на културите, както и прибирането на реколтата, се е извършвало с голяма точност. Всички органични остатъци са отивали в компоста а от там са се връщали на полето. Използването на компост официално се е поощрявало, а селскостопанските изследвания са обхващали основно органичното торене и техниката на компостиране.

По такъв начин животните, растенията и човекът в селското стопанство са се сливали в едно тяло, съставляващо основата на японското земеделие чак до наши дни. Може да се каже, че органичното земеделие в този си вид, в който съществува на Запад, има като отправна точка традиционното земеделие на Изтока.

После му казах, сред методите на натурално земеделие могат да се различат два типа: трансцедентално натурално земеделие и органично натурално земеделие в зависимост от светогледа (според представите на интелекта за света). Ако трябва да употребя термините на будизма, бих назовал тези два типа съответно натурално земеделие Махаяна и Хинаяна.

Натуралното земеделие Махаяна възниква само по себе си там, където съществува единство между човека и природата. То е приспособено към природата, каквато е тя, и към разума, какъвто е той. То е възникнало от убеждението, че ако човек се откаже от своята воля ( “да покорява природата”бел. на преводача) и позволи на природата да се самоуправлява, в отговор тя ще му осигури всичко необходимо. Това може да се поясни с простата аналогия: в трансцеденталното натурално земеделие отношенията между човека и природата могат да се сравнят с отношенията между мъжът и жената, съединени в съвършен брак. Бракът не е подарен и не е получен от някого, съвършената двойка се създава сама.

От друга страна, ограниченото натурално земеделие също следва пътя на природата, това са осъзнатите опити на органичното земеделие и другите методи да следват законите на природата. Макар, че сега земеделецът обича природата и се отнася сериозно към нея, отношенията между тях не са достатъчно точни.

Според по-ограничения възглед в натуралното земеделие, добре е фермерът да внася органични торове в почвата и същевременно е добре да се отглеждат животни и това е най-добрият и най-ефективният начин за използване на природата. От гледна точка на личната ми практика, това е прекрасно, но ако се запази само такъв подход, духът на истинското натурално земеделие ще загине. Този тип на ограничено натурално земеделие е аналогичен с школата по фехтовка, известна като “Школа на единствения удар”, която учи да се побеждава благодарение на високото майсторство и благодарение на осъзнатото използване на техниката. Съвременното индустриално земеделие е подобно на “Школа на единствения удар”, то вярва, че победата може да бъде спечелена по пътя на мощно ограждане с удари на меч.

Чистото натурално земеделие, е обратно – “Школа без удар”, която не се стреми към победа. Превръщане в практика на принципа “нищо не правене” е единствената цел, към която трябва да се стреми фермерът. Лао Цзъ говори за неактивния период. Аз мисля, че ако той беше фермер, със сигурност би се занимавал с натурално земеделие. Мисля също, че пътят на Ганди – това е “метод без метод”, действащ със съзнание на не-побеждаващ, не-протестиращ, близък на натуралното земеделие. Ако хората разберат, че изгубват радостта и щастието си в опитите си да ги овладеят, те ще осъзнаят и основата на натуралното земеделие. Единствената истинска цел на земеделието е не отглеждането на растения, а култивирането и усъвършенстването на човека ( в този параграф г-н Фукуока обрисува различията между техническите подходи, които възникват спонтанно, като израз на хармонията между личността и природата, в процеса на ежедневните му дейности, свободни от волевите пориви на интелекта.)

Манасобу Фукуока

Революцията на една сламка

www.jivdom.info

Вижте още:

Коментирай

You must be logged in to post a comment.