Път към метода “нищо не правене”

Filed Under: Биоземеделие on February 8, 2011

В продължение на 30 години живеех сам със стопанството си и имах малко контакти с хора извън моята община. През тези години се движех право към създаване на метода на земеделие “нищо не правене”.

Обикновено пътят по който се разработва един метод, се състои в това, че задават въпрос: “Какво ще стане, ако опитаме това?”или “Какво ще стане, ако опитаме друго?”т.е. изпитват различни видове агротехника един след друг. Такава е съвременната селскостопанска наука и единственият и резултат се състои в това, че прави фермерът още по-зает.

Моят подход е напълно противоположен. Аз се стремя към приятен, естествен начин на водене на селското стопанство (стопанството се води много просто, както това може да стане в естествена среда и с нейното съдействие, за разлика от съвременните тенденции използващи все по-сложна техника, за да преработят природата изцяло в изгода на човека). Неговата цел е да направи работата лека, а не трудна. “Какво ще стане, ако не направя това? А какво ще стане, ако не направя онова?” – това е моят начин на мислене. В края на краищата аз стигнах до извода, че не е необходимо да се оре земята, не е необходимо да се внасят торове, не е необходимо да се прави компост, не е необходимо да се използват инсектициди. Когато стигнете до този начин на разсъждение, то остават много малко агротехнически мероприятия, които са действително необходими.

Причината, поради която се налага постоянно усъвършенстване на агротехниката, се състои в това, че естественият баланс е така силно нарушен от същата тази агротехника, че земята става зависима от нея.

Тази причинно-следствена връзка може да се приложи не само за селското стопанство, но и към другите аспекти на човешката дейност. Лекарите и медицината стават необходими, когато хората създават нездрава среда. Формалното училищно образование няма вътрешни ценности, но става необходимо, когато човечеството създаде условия, при които човек трябва да получи “образование”, за да живее.

Преди краят на войната, когато се опитвах в цитрусовата градина да придобия опит в натурално водене на стопанство, аз не правех резитби на дърветата и ги оставих да растат на воля. Като резултат клоните им се преплетоха помежду си, дърветата бяха нападнати от насекоми и почти 0,8 ха мандариново насаждение стана негодно и загина. От този момент въпросът “Какво е това натурален метод?”не ми излизаше от главата. В търсене на този отговор изгубих още 400 дървета. Но накрая почувствах, че мога с увереност да кажа: “Ето това е натуралният метод”.

Както дърветата се отклоняват от естествената си форма и стават зависими от резитби и унищожаване на насекомите, в същата степен човешкото общество се отдалечава от живота в природата и става необходимо училищното образование. В природата формалното училищно образование няма приложение.

При възпитанието на децата много родители правят същата грешка, която направих аз с градината в началото. Например, музикалното обучение на децата е също така ненужно, както и резитбите при плодните дървета. Детското ухо само улавя музиката. Бълбукането на ручея, крякането на жабите по брега на реката, шумоленето на листата в гората-всичките тези естествени звуци – това е музика,съвременната музика. Но когато се преплитат всевъзможни дразнещи и объркващи шумове, детското чисто възприемане на музиката изчезва. И ако продължи така, то детето става неспособно да чуе песента на птиците и песента на вятъра. Ето поради това музикалното възпитание се смята, като благотворно за детското развитие.

Детето, израснало с непокварен чист слух, може би няма да може да изсвири на цигулка или на пиано популярни мелодии, но аз не мисля, че това има отношение към способността му да слуша истинска музика или да пее. Когато сърцето е пълно с песни, за такова дете може да се каже, че е музикално надарено.

Почти всеки мисли, че “природата”-това е хубаво нещо, но са малко тези които могат да направят разлика между това, което е свойствено и това, което не е свойствено на природата.

Дори една единствена пъпка да се отреже от плодното дърво, това може да предизвика необратими нарушения. Ако дървото се остави да расте свободно в естествената за него форма, клоните му ще израстват от ствола в определена последователност, така че всички листа ще получават слънчева светлина еднакво. Ако този порядък се наруши, клоните влизат в конфликт един с друг, покриват се един друг, оплитат се, листата изсъхват на местата, където слънцето не може да проникне. Намножават се насекоми и повреждат растенията. Ако не се направи резитба, то на следващата година се появяват още повече засъхнали клони.

Вмешателството на човека нарушава естествения ход на нещата, а когато повредите не се възстановяват и отрицателните ефекти се натрупват, започва непосилен труд за оправянето им. Ако тези мерки за корекция се окажат успешни, хората ги разглеждат като великолепно постижение. Това се повтаря отново и отново. То е все едно някой глупак да чупи безгрижно керемидите на покрива, а след това, откривайки, че таванът му протича от дъждовете, да се качи да оправи повредата и да се радва, че е намерил прекрасно решение на проблема.

Същото се случва и с учения. Той се превива ден и нощ над книгите, като преуморява очите си и развива късогледство и ако се поинтересувате над какво е работил цялото това време, ще се окаже, че е изобретил очила за коригиране на късогледството.

Манасобу Фукуока

Революцията на една сламка


Вижте още:

Коментирай

You must be logged in to post a comment.