Просто следвай природата и всичко ще бъде добре

Filed Under: Биоземеделие on May 27, 2008

Прекомерните желания са основната причина, която доведе света до криза. По-добре бързо, отколкото бавно; по-добре повече, отколкото по-малко – това са външните черти на така нареченото “развитие”. Те са непосредствено свързани с надигащата се катастрофа на нашето общество. Човечеството трябва да прекрати удовлетворяването на желанията си за материално притежание и лична изгода и вместо това да се отправи в пътя на духовното знание.

Селското стопанство трябва да премине от големи механизирани стопанства към малки ферми, произвеждащи само необходимото им за живот. Материалният живот и храненето трябва да заемат своето подобаващо място. Ако това стане, работата ще бъде удоволствие а духовният живот – пълен.

Колкото повече фермерът разгръща мащабите на своите дейности, толкова повече тялото и душата му се изразходват напразно и толкова повече се отдалечава от живота на духовно удовлетворение. Животът на малката ферма може да изглежда примитивен, но той прави възможно съзерцаването на Великия Път (път на духовно осъзнаване, който включва вниманието и грижите за ежедневните дейности). Аз мисля, че ако човек съумее дълбоко да проникне в живота на собственото си обкръжение и в света на ежедневието, в който живее, то пред него ще се открие най величествения свят.

В миналото, фермерът прекарвал последните месеци на годината януари, февруари и март, ловувайки зайци по хълмовете. Дори и бедният селянин имал тази степен на свобода. Новогодишните почивки продължавали около три месеца. Постепенно свободното време се съкратило на два месеца, един месец, и сега Новогодишните празници са сведени на три дни.

Намаляването на Новогодишната ваканция говори за това, колко по-зает е станал фермерът и до каква степен е изгубил своето физическо и духовно благополучие. В съвременното селско стопанство фермерът няма време да пише стихове или да съчинява песни.

Веднъж, когато чистех малко селско параклисче, бях много удивен виждайки малки дъсчици да висят на стената. След като очистих пепелта и разгледах избледнелите букви, можах да открия дузина стихове “хайку”. Дори в такова мъничко селце двадесет-тридесет човека са съчинявали “хайку” и са ги дарили като приношение. Което показва колко много свободно време е имало в живота на хората в онези времена. Възрастта на някои от стиховете може би надхвърляше няколко столетия. Понеже е било доста отдавна, авторите на тези стихове, очевидно са били бедни селяни, при все това те са имали време да пишат “хайко”.

Сега в същото селце няма нито един човек, който би имал време да се занимава с поезия. През хладните зимни месеци само някои негови жители могат да отделят време за да половуват ден, два зайци. През почивните дни сега в центъра на вниманието е телевизорът и няма никакво време за обикновени развлечения, които разнообразяват и обогатяват живота на фермера. Ето какво имам предвид, когато казвам, че селският живот става все по-слаб и по-беден духовно; той е запълнен само с материални грижи. Лао Цзъ, таоисткият мъдрец, казва, че пълен и подреден живот може да има само в малкото селце. Бодхидхарма, основателя на философията Дзен, е живял девет години уединен в пещера. Грижите за правене на пари, разширение, развитие, отглеждане на комерсиални култури и продажбата им – това не е работа на фермера. Да бъде тук, да се грижи за малко земя, да има съвършена свобода и пълнота на всеки ден – такъв трябва да бъде самобитният ред на фермерският живот в едно село.

Да се разделя жизнения опит на две като едната страна се нарече физическа а другата духовна е прекалено тесногръдо и неясно. Животът на човека не зависи от храната. В крайна сметка, ние не знаем, какво е това храна. Би било много добре, ако хората можеха да престанат въобще да мислят за храна. Би било добре също, ако хората можеха да спрат да се безпокоят за намирането на “истинския смисъл на живота”. Ние никога няма да разберем отговора на “вечните” духовни въпроси и би било добре “нищо да не разбираме”. Ние сме родени и живеем на земята, за да се срещаме лице в лице с реалностите на живота.

Животът е не повече от резултат на това, че си роден. Да ядат хората, за да живеят не е нищо повече от човешка измислица. Светът е такъв, че ако хората се откажат от своите прекомерни желания и се доверят на природата, няма причини да очакват глад.

Да живеем сега и тук – това е настоящата основа на човешкият живот. Когато наивното научно знание е основа на човешкия живот, хората започват да живеят така, като че ли зависят само от мазнини , белтъци и въглехидрати, а растенията – от азот ,фосфор и калий.

И учените, колкото и дълго дълго да изследват природата, независимо докъде са стигнали в тези си изследванията, в края на краищата осъзнават колко съвършена и тайнствена е тя. Да се смята, че по пътя на изследванията и откритията човечеството може да създаде нещо по-добро и съвършено от природата – това е илюзия. Аз мисля, че всички усилия на хората са само за да разберат накрая онова, което могат да нарекат великата непостижимост на природата.

Същото се отнася и за фермера и неговата работа: следвай природата и всичко ще бъде добре. Земеделието винаги се е смятало за свещенодействие. Когато човечеството се е отдалечило от този идеал, се е зародило съвременното комерсиално земеделие. Когато фермерът е започнал да отглежда култури, за да прави пари, той е забравил истинските източници на земеделието.

Разбира се, комерсиалното земеделие играе определена роля в обществото, но рекламата на комерческата активност отклонява хората встрани от осъзнаването на истинския извор на живота. Земеделието, като занимание свързано с природата, е тясно свързано с този извор.

Много фермери не познават природата, макар да живеят и работят в нейното обкръжение, но на мен ми се струва, че земеделието дава много възможности за по-дълбоко осъзнаване на живота.

“Ще донесе ли вятърът есен и дъжд , но днес аз ще работя на нивите…”.Това са думи от стара народна песен. Те изразяват истината за селския труд, като начин на живот. Няма значение, каква ще е реколтата, ще има ли или не достатъчно храна, радостта е в това, просто да засеш семената и грижливо да отглеждаш растенията.

Манасобу Фукуока

Революцията на една сламка

www.jivdom.info

Вижте още:

Коментирай

You must be logged in to post a comment.