Правилното уравновесяване състава на тора – част 1

Filed Under: Биоземеделие on January 27, 2011

Това, което се каза вчера относно подобряването на тора в кравешкия рог, се отнася естествено за подобряване на торенето. Разбира се, наторяването си остава и днес ще говорим, как да се отнасяме към него, като се има предвид, че живото трябва да бъде задържано в областта на живота. Видяхме как етерно-живото, силите на живота, никога не бива да напускат областта, сферата на растежа. Оттук ние отдадохме голямо значение на това, да опознаем, че почвата, от която растението пониква и която обгръща неговите корени, представлява един вид продължение на растежа навътре в земята; че растително-живото като качество на самата земя се отличава от чисто минералното. Аз вчера посочих как можем да си представим прехода от една купчина натрупана земя с вътрешната и жизненост, породена от съдържащият се в нея хумус, към кората, която обгръща дървото и го затваря, отделя го от външния свят. Днес е загубен възгледът за големите връзки в природата, за общия живот в земята и растението, как този общ живот продължава в отпадъчните продукти на живота, които ние имаме в тора и как действат силите на този всеобхватен живот. Този възглед постепенно беше забравен.
Както казах във вчерашното обсъждане, Духовната наука не трябва да действа като нещо, което от позицията на определен фанатизъм се намесва революционизиращо с гръм и трясък в постигнатото през последно време в различните жизнени области, а трябва напълно да признае тези постижения. Трябва да се води борба, ако може така да се каже, само срещу онези неща, които почиват на съвсем погрешни постановки, понеже са свързани с материалистичния възглед на нашето съвремие; а това, което произтича от един жив възглед за света и може да се разпростре върху различните области на живота, да се допълни. Ето защо не държа да разглеждаме как досега се приготвя оборският тор, течният тор или компостът. В това отношение относно преработването на твърдия и течния тор е направено достатъчно много. В тази насока може да се каже още нещо в днешното разискване след обяда. Искам да изтъкна само, че навсякъде е налице правилното мнение, че днес в нашето селско стопанство се извършва истинско пиратство, безмилостна експлоатация. Това ограбване става, защото чрез всичко, което изпращаме в света, ние отнемаме сили от земята, даже сили от въздуха, а те трябва да се заместват. За това торът, който по съдържание трябва да отговаря на нуждите на обеднялата земя, за да може отново да я оживи, трябва съответно да бъде приготвян. В последно време именно от материалистичното схващане се появиха най-различни погрешни съждения. Първо: днес грижливо се изучава, как действат бактериите, най-малките живи същества. На тези малки същества се приписва свойството, че те могат да приведат в правилно съотношение субстанциите в състава на тора. Вижда се какво правят бактериите в тора и се разчита на тях. В това отношение се на правиха наистина остроумни, извънредно логични инжектирания на почвата с бактерии, но в повечето случаи те са краткотрайни и не особено полезни опити. Всичко това произлиза от становище, подобно на следното: в една стая човек открива много мухи и смята, че стаята е мръсна, понеже в нея има много мухи. Стаята съвсем не е мръсна, защото има толкова много мухи, а мухите са там, понеже стаята е мръсна. И стаята няма да стане по-чиста, ако човек обмисли всевъзможни начини да намали мухите, или да ги увеличи, та те по-скоро да изядат мръсното, и пр. С такива методи не може да се постигне много, докато във всеки случай ще се постигне повече, ако се премахне мръсното.
Когато се употребява тор от животни, тези малки животинки – бактериите трябва да се разглеждат като резултат на процесите, които стават тук или там в тора. Те могат да бъдат само много полезен симптом за състоянието на тора и затова не бива да им се отдава толкова голямо значение, та да бъдат завъждани или отглеждани, а още по-малко да се води борба с тях. Навсякъде се касае за това, да се на сочи погледа към общите взаимовръзки при важните жизнени процеси в селското стопанство и относно тези малки същества да се прилага колкото е възможно по-малко атомистичният начин на разглеждане.
Естествено такова твърдение не трябва да се прави, ако същевременно не се посочи средство и път, как практически да се постъпва правилно. Известно е, че това, което казах досега, е подчертавано от различни страни. Важното обаче е, не само да се знае правилното, тъй като много често не се знае какво да се прави с правилното. Трябва също да се знае, какви мерки трябва да се вземат, особено когато тези правилни идеи отричат нещо, за да могат тези правилни идеи позитивно да се осъществяват. В случай че не могат да се направят позитивни предложения, човек трябва да се въздържа да подчертава негативния аспект, защото това предизвиква само раздразнение. На второ място: предизвикано от материалистично нюансираното разбиране, се препоръчва торът да се обработва по всевъзможни начини, с всевъзможни неорганични елементи или съединения. Хората от опит се убеждават, че това няма трайна стойност. Човек трябва да е наясно, че ако иска да облагороди, да подобри тора минерално, с това само въздейства оживително на течността, на водата, докато за доброто изграждане на растението е необходимо да се оживи не само водата, тъй като от водата, която се процежда през земята, не произлиза никакво по-нататъшно оживяване. Водата не може да придава живот от своя страна.
Земята трябва пряко да бъде оживена, а това не може да стане с нейното минерализиране. Това може да стане само с органическа субстанция, която се внася по съответен начин, за да може да действа организиращо, оживяващо върху самата твърда почва, върху самата твърда земя. Това оживяване на торовата маса, на твърдия и течния торов материал от животните, както и на всяка друга маса, която се употребява за тор, може да се постигне само ако се действа от областта на живото, ако се остане в живото – това е задача в областта на земеделието, която се импулсира от Духовната наука. Духовната наука навсякъде разглежда предимно цялостното действие на живото и отмества погледа си от малкото и от заключенията, които се извличат от малкото, от микроскопичното, – тях микроскопът ги взима под внимание, -понеже те нямат голямо значение. Наблюдаването на макрокосмичното, на широкия обсег на природните действия, това е задачата на Духовната наука. Затова, разбира се, е необходимо да се вгледаме в тези природни действия.
В селскостопанската литература по най-различен начин се прокарва становището, че за почвата и растенията от голямо значение са азотът, фосфорната киселина, варта (натриевите съединения), калиевите съединения, хлорът и пр., даже желязото, докато силициевата киселина, оловото, арсенът, живакът, даже содата бикарбонат имат най-вече стимулиращо значение за растенията, че с тях растежът на растенията може да бъде само стимулиран.
И тези, които поддържат това становище, вярват, че то се доказва от опита. Като твърдят това, те обаче документират, че вървят пипнешком в тъмнината, и добре е само това, че – сигурно по силата на стари традиции – те не се отнасят към растенията така неразумно, както биха се отнасяли, ако следваха само това свое становище. То всъщност не може и да се следва. Защото как в действителност стоят нещата?
В действителност великата природа не изоставя човека така безмилостно, когато той не се съобразява със силициевата киселина, оловото, живака, арсена, както го изоставя, когато той не взема по правилен начин под внимание калия, калция или фосфорната киселина. Тъй като силициевата киселина, оловото, живака, арсена ги доставя небето, доставя ги доброволно с дъжда. За да има по правилен начин фосфорна киселина, калий, вар в земята, човек трябва да я обработва, трябва да я тори по правилен начин. Тях небето не ги доставя от само себе си. Но все пак от продължителното земеделие земята може да обеднее, човек непрекъснато я прави по-бедна. Затова той трябва да я наторява. Възможно е обаче, както е случаят с много селски стопанства, компенсирането с тора да е твърде слабо и недостатъчно. Тогава земеделието се превръща в грабеж и земята непрекъснато обеднява. Човек трябва да се грижи правилно да се осъществява същинският природен процес. Така наречените подбуждащи въздействия са именно най-важните въздействия. Веществата, които се смятат за ненужни, се намират в най-фини дози около цялата Земя. Те са толкова необходими за растенията, колкото това, което идва от Земята. Само че растенията ги всмукват от световните простори. Живак, арсен, силиций – тях растенията ги всмукват от почвата, след като самите тези вещества са проникнали в почвата. Ние, хората, можем напълно да попречим по правилен път в почвата да проникне*13 онова от световното обкръжение, от което растенията се нуждаят. Като продължаваме да наторяваме без план, ние можем постепенно да попречим на почвата да поеме това, което идва от световните простори и като силициева киселина, олово, живак действа в най-фини хомеопатични дози. То трябва да бъде поето от растението, което да формира своето тяло чрез въглерода, с помощта именно на това, което във фини дози идва от световните простори и което растението поема посредством почвата. Поради това ние трябва и по-нататък редовно да обработваме тора, не само както беше казано вчера. Не просто да прибавяме субстанции, които смятаме, че той трябва да съдържа, за да ги пренесе в растението, а да прибавим живи сили. Защото за растението са много по-важни и необходими живите сили, отколкото само субстанциалните сили, само субстанциите. Дори да бихме имали почва все по-богата на тези или онези субстанции, тя не би била от полза за растението, ако чрез торенето не предадем на растението способността да поема в своето тяло това, което действа в почвата. Касае се точно за това.
Днес съвсем не се знае как минимални количества действат извънредно силно, точно когато се отнасят до живото. След изследванията на г-жа д-р Колиско*14 върху действията на най-малките същности, които изследвания по такъв блестящ начин поставиха изцяло на научна основа това, което дотогава пипнешком се опитваше в хомеопатията, мисля, че от този момент нататък ще се гледа съвсем научно на факта, че точно защото малките същности се прилагат по съответен начин в най-малки количества, точно затова лъчащите сили, от които се нуждае органичния свят, се освобождават от наличната си обвързаност и се въвличат в действие.

Рудолф Щайнер

Биодинамично земеделие

Вижте още:

Коментирай

You must be logged in to post a comment.