Можем ли да се откажем от химикалите?

Filed Under: Биоземеделие on May 14, 2008

Оризовото производство в Япония днес е на кръстопът. Фермерите и специалистите са объркани и не знаят кой път да изберат: да продължат ли с отглеждането на разсад или да преминат на директна сеитба, и ако изберат последното, то да орат ли почвата или не. В течение на последните 20 години аз твърдях, че методът на директната сеитба без оран постепенно ще докаже своите предимства. Скоростта с която директната сеитба вече се разпространи в префектурата Окаяма, е прекрасно доказателство за това.

Все пак има хора, които казват, че връщането към нехимизираното селско стопанство е немислимо от гледна точка на продоволственото снабдяване на цялата страна. Те настояват, че химическата обработка е необходима за защитата на ориза от трите основни болести: стъблено гниене, пригора и петнистост по листата. Но ако фермерите престанат да използват слабите, “подобрени” сортове ориз, престанат да внасят в почвата прекалено азот и намалят поливната вода, така че при ориза да се образува мощна коренова система, тези болести ще изчезнат и пръскането с химически препарати ще се окаже ненужно.

Отначало червената глинеста почва по моите поля беше негодна за отглеждането на ориз. Растенията боледуваха от кафяви листни петна. Но успоредно с повишаването на плодородието на почвата, тази болест все по рядко се появяваше, а с времето изчезна напълно.

С неприятелите положението е подобно. Най-важното – не убивайте естествените хищници. Проблемът с вредителите възниква тогава, когато полетата се намират постоянно под вода или се напояват със застояла или мръсна вода. Най голяма вреда нанасят есенната и пролетната цикадки, чиято численост може да се намали, като се премахне водата от оризовите полета.

Пролетната оризова цикадка, зимуваща в плевелите, може да бъде преносител на вируси. При заразяване на ориза с вирусни болести добивът може да намале с 10-20%. Но ако не се използват химикали, в полето ще има много паяци и те ще ви избавят от тази грижа. Паяците са чувствителни към най-малкото човешко вмешателство и това винаги трябва да се има предвид.

Много хора мислят, че щом се откажат от химическите торове и инсектициди, добивът значително ще се снижи. Експертите по насекомни вредители са установили, че първата година след прекратяване на използването на инсектициди загубите са около 5%. Вероятно няма да сгрешим много ако предположим, че още 5% загуби ще дойдат вследствие спиране на уптребата на изкуствени торове.

И така, ако се прекратят наводняването на оризовите полета и употребата на изкуствените торове и пестициди, препоръчвани от Селскостопанската кооперация, загубите през първата година ще бъдат средно около 10%. Възстановителните сили на природата обаче значително надхвърлят нашето въображение и след известно намаляне на добива започват да се повишават и постепенно той започва да превишава изходното ниво.

Когато работех в Опитната станция в Коти, правех опити за предотвратяване на разпространението на стъбления пробивач. Тези насекоми проникват в оризовото стебло и се хранят от него, в резултат на което стъблото побелява и изсъхва. Методът за определяне на вредите е прост: преброяват се побелелите стъбла. На 100 растения може да има от 10 до 20 бели стъбла. При силни повреди, когато ни се струва, че цялото насаждение е загинало, на практика загиналите растения са около30%.

За да се определи степента на повреждане на ориза от стъбления пробивач, едното оризово поле беше обработено с инсектициди, а другото оставихме необработено. Когато анализирахме резултатите, се оказа, че необработеното поле, с по-голямо количество засъхнали стъбла, даде по-голям добив. Отначало сам не повярвах и мислех,че има грешка при експеримента. Но цифрите бяха точни, затова продължих с изследването.

Оказа се че нападайки по-слабите растения, стъблопробивачът прави своеобразно прореждане. Благодарение на загиналите растения, за останалите остава по-голямо пространство. Слънчевата светлина може да достигне до най-ниските листа. В резултат на това оставащите оризови растения израстват по-силни, дават по голям брой братя и повече зърна на една метлица. Ако гъстотата на растенията (братята) е много голяма и насекомите не могат да унищожат излишъка, растенията изглеждат съвсем здрави, но в много случаи дават нисък добив.

В докладите на Опитната станция можете да намерите резултати от изпитанията практически на всички химически препарати,съществуващи в каталозите. Но едва ли някой знае, че в докладите попадат само половината от резултатите. Разбира се, това не означава, че данните умишлено се скриват, но когато тези резултати се публикуват от химическите компании като реклама на техните препарати, това е на практика скриване на отрицателните резултати. Данните, които свидетелстват за по-нисък добив, както в случая със стъбления пробивач, се разглеждат като противоречиви и се изключват. Разбира се, има случаи, когато унищожаването на насекомите води до увеличаване на добива, но има и други случаи, когато добивът се снижава. Докладите за последните случаи рядко се появяват в печата.

От всички селскостопански препарати, фермерите най-охотно използват хербицидите и е доста трудно да бъдат убедени да се откажат от тях. От древни времена фермерът страда от така нареченото, “борба с плевелите”. Оран, междуредови окопавания, ритуално пресаждане на ориза – всичко това се върши с единствената цел да бъдат подтиснати плевелите. До появяването на хербицидите фермерът е трябвало всеки сезон да проходи много километри по залетите с вода оризови ниви, премахвайки с мотика или с ръце плевелите. Лесно е да се разбере, защо хербицидите били възприети като божия благодат. Използвайки слама и детелина и временно заливане с вода, аз намерих прост начин да държа плевелите под контрол, без тежък труд и плевене и без използване на химикали.

Манасобу Фукуока

Революцията на една сламка

Превод: Иван Попов

Изданието се издава като приложение на сп. „Житно зърно”

Вижте още:

Коментирай

You must be logged in to post a comment.