Да се копае или да не се копае – част 1

Filed Under: Биоземеделие on February 5, 2012

лопата

“Разбира се да се копае… Или да се оре, – ще отговорят градинарите. – Колкото по-дълбоко, толкова по-добре”.

Друг отговор от копаещите земята хиляда години едва ли ще чуеш.
Един мой добър познат говореше любовно: “Земята трябва да се прави мека като перушина… Тогава картофите като детска главица ще се родят”.
Устата не ми се отваря да му задам същия въпрос. Нищо няма да каже, само ще допре показалеца към слепоочието и ще завърти натам-насам, – това е и отговора.
Той притежава 30 декара земя. Отгледа жребче, купи с плуг, култиватор, брана. Гледа две крави, прасета, кокошки… Неговия земеделски участък е най-наторен в селото. Земята – като пух. В удачна година картофи насъбира на воля, разстила в двора, суши, преглежда, насипва в мазето. Но… примерно след месец, отново преглежда. Загнилите изнася на животните. С кофи.
У другите пак същото. Гният. Недоумяват: годината ли е такава?.. Такива години са все по-често.
Надига се друг въпрос: “Не отмъщава ли земята за това, дето ние нея я обръщаме от една страна на друга?”

КОЙ РАЗРОХКВА ЗЕМЯТА В ПРИРОДАТА

Имаше такъв случай. Получихме място. Земята – като камък: от отдавна не е виждала торене. Първата година минахме криво-ляво без оборски тор. Късната есен се удаде да докарам две тракторни ремаркета. Зная: разхвърлял ли си тора, – веднага го заривай. Дълго търсих кой да наема… Договорих се. Разхвърляха тора. А тракториста не дойде. Разхвърляният в равномерен слой тор отиде под снега.
…Рано пролетта наточихме лопатите и се взехме семейно за работата. Знаейки, колко тежка беше земята в миналата година, с голяма сила натиснах с крак на лопатата, и тя.. потъна. Още веднъж – пак както в празно място. И така на цялото място, тъкмо по мярката, да не копаеш, ако не бяха плевелите…
Заподскачаха по разкопаното гарваните, търсейки дъждовни червеи. Ето кой разрохка земята!

АКО СЕ ДОКОСНЕМ ДО НАУКАТА…

За почвата и нейните обитатели са отпечатани само няколко книжки. Успях да намеря: М. Гиляров, Д. Криволуцкий “Живот в почвата”, Москва, 1985 г.; А.Тюрюканов “За какво говори и мълчи почвата”, Москва, 1990 г.; В. Пальман “Когато, ходиш по тревата”, Москва, 1991 г. Четат се като научно-фантастически романи с неизвестно продължение.
През 1839 година при връщането си от околосветско пътешествие, Чарльз Дарвин, първи изказва съображения за ролята на дъждовните червеи в формирането на органичния слой на почвата. Този проблем го е занимавал всичките следващи години. Резултат на работата му става излязлата в 1881 година книга “Образуване на растителния слой от дейността на дъждовните червеи”.
Отговаряйки на съмняващите се в това, че нищожните червеи са способни да извършват тази огромна работа, Дарвин с горчивина пише: „Тук ние се сблъскваме с това неумение да се сумират резултатите от постоянно извършващите се явления, което често вече е задържало движението на науката напред”.
Червеите, проникващи на дълбочина до 1,5 – 2 метра, прокарват в земята огромно количество тунели и вкарват навътре растителните отпадъци.
Количеството и масата на изпражненията на червеите – копролитите, ежегодно образувани в природните условия е огромно. В Подмосковието на хектар необработвана земя с многогодишни треви – неплодородна сивкавобяла почва (при 180 червеи на квадратен метър) се образуват 53 тона копролити за година.

ПОД КРАКАТА – ЦЯЛ СВЯТ!

Дъждовните червеи са най-видимата част от обитателите на почвата. При внимателно разглеждане на почвата се виждат многоножки, личинки на насекоми, малки кърлежи… В тънкият повърхностен слой на водата, която обвива почвените частици сноват микроскопични червейчета, камшичести едноклетъчни.
С помощта на микроскопа се виждат много други микроорганизми. Учените са определили, че под един квадратен метър почва се крият – можете ли да си представите! – 20 милиарда прости микроорганизми.
Ето какво е написал В.В. Докучаев: “Пробвайте да изрежете от древна недокосната степ един кубик почва и ще видите в него повече корени, треви, ходове на бръмбари, личинки отколкото земя. Всичко това клокочи, пробива, точи, рие почвата, и се получава несравнима с нищо пореста гъба”.

НАЙ-ДЪЛГОГОДИШНАТА ВОЙНА

Какво правим когато прекопаваме или орем ?
Водим най-продължителната война в новата история на човечеството. Представете си, че Вас в едни шорти и тениска от знойния юг изведнъж са ви пренесли в Арктика на 50 градусов студ. Или от Арктика – под слънцето на Сахара (+ 60 градуса).
При такава „депортация” може и да не отидеш на оня свят, но за съзидателна работа и мисъл няма да има. Само да оцелееш!
Това същото се случва с вътрешните обитатели на почвата, когато ние я преобръщаме. Многомилярдното “население” на повърхностния, топъл слой неочаквано попада в “Арктика”. Тези пък от долният, прохладен слой – в “Сахара”. И така всяка година. При “добрите” градинари два пъти: пролет и есен. Добре е, ако останалите живи микроорганизми получат допълнителна храна в вид на тор за увеличаване на числеността. Но, както се казва „влака е тръгнал отдавна”: едните умрели, другите са в шок. Кога ще успеят да се възстановят и да продължат работата ?
И ето живота си взима своето – числеността на обитателите на почвата се възстановява. А ние тях… пак с лопатата.
Още по-зле става, когато останалите живи съвсем не получават допълнителна храна. Тогава обработената с обръщане на дебелия слой почва се превръща в плътна, безструктурна маса с занижени водно-физически и въздушно-химически свойства. Изтощените почви са силно податливи на ерозия, повече страдат от засушаване и преовлажняване. Добивите намаляват и клонят към нула.
Но природата постъпва мъдро: на изтощените земи особено бурно растат плевели. Умирайки те дават храна на почвените организми. И тяхната численост расте. Постепенно се увеличава плодородния слой, земята възстановява своите сили. Така на недокоснатите от човека територии за много столетия се е образувал
чернозема.

Владимир Василевич Фокин

Към земята с наука

Вижте още: