Въпроси към Рудолф Щайнер за биоземеделието – част 1

Filed Under: Биоземеделие, Езотерика on April 26, 2011

Рудолф Щайнер

За лозата, която много боледува, може ли компостът да се ползва при същите условия?

Може да се използва с някои изменения. Ще посоча някои изменения, когато говоря за овощарството и лозарството. Което казах днес, важи изобщо за подобряване на всеки вид тор. Днес говорих за нещата, които подобряват състоянието на тора изобщо. Как тези неща могат да се специфицират за ли вада или пасище, за житните култури, за овощарството и лозарството, това ще разгледаме по-обстойно.

Правилно ли е торището да бъде изолирано от земята чрез плочи или мушама?

Според това, което се знае за цялата структура на земята и нейната връзка с тора, това изолиране във всеки случай е нелепост. Не виждам защо торището трябва да се облицова по този начин. Ако се направи това, тогава за торището трябва да се остави свободно пространство, един пояс празно място около него, за да се позволи взаимодействието между тора и земята. Защо трябва торът да се влошава, като се отделя от земята?

Има ли някакво значение дали почвата е песъчлива или глинеста?

Понякога вътрешните пластове на торището се покриват с глина, за да не са пропускливи.
Вярно е, че определен вид земя има съответно определено въздействие. Естественото произлиза от свойствата на самия вид почва. Когато почвата е песъчлива, тя постоянно попива вода, защото е водопропусклива, и затова преди да се сложи торището върху нея, трябва да се попълни с глина. Ако почвата е много глинеста, трябва да се разрови, да се направи рохкава и да се посипе с пясък. За да имаме едно сред но въздействие, винаги се взема, един пласт пясък и един пласт глина. Тогава имаме едновременно и двете, плътност на земята и въздействията на водата. Иначе ще се просмуче водата. Особено е благо приятно смесването на двата вида почва. По този начин – особено ако това може да се избегне – няма да се избира льосова почва за торището. Льос и подобни на него нямат особено въздействие. По-добре е постепенно да се направи изкуствена почва за торището.

Ако в дадена област няма тези растения, които ни посочихте – бял равнец, лайка, коприва, възможно ли е те да бъдат развъдени чрез засяване?

Ние, производителите на сено смятахме, че белият равнец е опасен за говедата, също и радиката. Ние бихме желали по възможност да ги отстраним при сенопроизводството, както и магарешкия бодил. На път сме да постигнем това. Трябва ли пак да ги засяваме по синорите и по междите, не в ливадите и пасищата?
Да, с какво те са вредни като храна за животните?
Граф Кайзерлинг: Говори се, че белият равнец съдържа отровно вещество. Казват, че радиката не била полезна храна за добитъка.
Д-р Щайнер: Това заслужава внимание. На полето животното не ги яде.
Граф Лерхенфелд: При нас е обратното, радиката направо се приема като храна за млекодаващите животни.
Д-р Щайнер: Понякога това са само съждения. Не се знае дали са изпробвани.

Трябва да се провери – възможно е в сеното те да не са вредни. Ако те бяха вредни, самото животно ще остави сеното; животното не яде нищо, което му вреди.

Белият равнец не е ли затруднен в растежа си при много варовита почва, тъй като той всъщност се нуждае от влажна и кисела почва?

Когато се употребява дивият бял равнец – става дума за това особено хомеопатизиране – за един голям имот е достатъчно да се разпръсне само незначително количество бял равнец. За целия този имот е достатъчен само белият равнец в градината на този дом.
Виждал съм в моята ливада, че всички говеда обичат да пасат глухарчето, докато то е младо, докато наближи да цъфти. По-късно, когато започва да цъфти, говедата вече не го ядат.
Трябва да вземете под внимание следното: говоря, разбира се, за едно общо правило. Животното не яде глухарчето, ако то му вреди, животното има извънредно добър инстинкт по отношение на храната. Има обаче едно друго нещо, което не трябва да се забравя. Когато искаме да поощрим нещо, което почива на някакъв процес, ние почти винаги прилагаме средства, които не прилагаме в друг, в обикновен случай. Например никой не се храни ежедневно с хлебна мая, но тя се употребява за печене на хляб. Работата стои така: това, което при определени обстоятелства, когато се изяде в голяма доза може да действа отровно, при други условия може да действа най-благотворно. Лекарствата в по-голямата си част са отровни. Определящото в случая не е веществото, а начинът на употреба. Така че разсъжденията дали глухарчето е вредно за животното, трябва да се изоставят. Съществуват много странни мнения; не е ли любопитно това, че докато от една страна граф Кайзерлинг подчертава вредността от радиката, то от друга страна граф Лерхенфелд говори, че е най-добрата млекодаваща храна. В така близки една до друга области действието не може да е различно; явно едното от тези две становища трябва да е неправилно.

Може би решаващо тук е подпочвеният слой? Освен това моето твърдение се опира на един ветеринарен възглед. Трябва ли белият равнец и глухарчето нарочно да се засеят в ливадите и пасищата?
Достатъчна е съвсем малка площ.

Колко време трябва да се съхранява торът, който е смесен с препаратите, след като те са били извадени от земята?

Ако сте ги смесили с тора, няма значение колко дълго са престояли там. Това смесване обаче трябва да се направи преди торът да бъде разпръснат из полето.

Трябва ли всичките препарати да се заровят на едно място или всеки да е отделно?

При това взаимодействие от значение е единият препарат да не пречи на другия, така че те трябва да се заровят поне на известно разстояние един от друг. Ако трябва да правя това на малък имот, бих търсил отдалечени места в краищата на имота и бих ги заровил на голямо разстояние, за да не си пречат един на друг. В голям имот човек може да ги отдалечи, колкото желае.

Може ли да е обраснала земята над заровените препарати?

Земята може да прави, каквото иска. В такива случаи дори е много добре, ако земята е обраснала. Може да е засята с културни растения.

Как да се вложат препаратите, как да се смесят с тора?

Бих посъветвал да се постъпи така: слагат се в голямо торище четвърт метър навътре или по-дълбоко, така че торът да обгръща препаратите отвсякъде. Не е нужно да е чак на метър на вътре, но все пак торът трябва да обкръжава препарата от всички страни. Ако това е торището (Рис. 12) и сте сложили препарата тук – целият процес почива на облъчването – лъчите минават ето така, а ако препаратът е съвсем близо до повърхността, това не е добре.
На повърхността лъчението се пречупва, то прави един определен завой и не излиза навън, когато торът го обкръжава. Ако е много близо до повърхността, голяма част от силата на излъчването се губи.

Достатъчно ли е да се направят само няколко дупки или цялото количество трябва да се разпредели на много места?

По-добре е да се разпредели, да не се правят дупките само на едно място. Иначе излъчванията си пречат.

Рудофл Щайнер

Биодинамично земеделие

Вижте още: