Мушмулата – есенен дар

Filed Under: Биопродукти, Растения и билки on February 19, 2012

мушмула

1 КАКВО Е НАЙ-ВАЖНОТО, КОЕТО ТРЯБВА ДА ЗНАМ ЗА ТОЗИ ПЛОД?

От гледище на традиционната медицина се лекуват: основно стомашни проблеми, още гърло, черен дроб и жлъчка, бъбреци, нервна и ендокринна системи.
От гледище на духовното действие, мушмулата допринася за: развиване на любов към Бога, усилване на сърдечността, търпение, хармоничен живот в общности, учтивост и дар слово; от гледище на явлението Трансмутация (виж 2 гл.) – Разтваряне на сърдечния център (любовта), премахване на негативните ДНК-програми.

2 ИМА ЛИ СТРАНИЧНИ ЕФЕКТИ И ПРОТИВОПОКАЗАНИЯ?

ПЪРВО – при хроничен или остър запек – да не се консумират мушмули или да се ограничат, според степента на проблема.

3 КЪДЕ РАСТЕ В БЪЛГАРИЯ И ПО СВЕТА?

В България мушмулата вирее по цялата територия с изключение на високите части на планините, а диворастяща – Странджа
По света – в диво състояние мушмулата расте в Крим, Кавказ, Средна Азия (Копетдаг), Северен Иран, Мала Азия и на Балканския Полуостров (Гърция и Източна Тракия).

НАУЧНО ЗА МУШМУЛАТА

ВИД И ОСОБЕНОСТИ. МУШМУЛА (MESPILUS GERMANICA)

Мушмулата като растение е сравнително слабо позната на нашето население, но плодовете и са добре известни. Тя представлява бодлив храст, до 3 м. висок, или по-рядко ниско дръвче до 10 м. високо със сиво-кафява кора. Младите клонки са червено-кафяви и покрити с гъст пласт власинки, старите са голи, а културните екземпляри – без бодли. Листата са прости, разположени последователно, елиптични до продълговато-ланцетни, по-рядко овални, 3 до 14 см. дълги и 1,5-5,0 см. широки, към двата края еднакво стеснени или най-широки в горната си част, към върха заострени или с малко шипче, към основата постепенно стеснени, по-рядко закръглени, целокрайни или само към върха, или по целия ръб, с малки, гъсто разположени зъбчета, завършващи с червеникава жлезичка, отгоре матови, тъмно зелени с разпръснати главно по средната жилка власинки, или голи, отдолу бледозелени, гъсто-пухести. Листната дръжка е къса, 3-10 мм дълга, гъстовлакнеста. Прилистниците са едри, почти приседнали, опадливи. Цветовете са единични, двуполови, едри, почти приседнали, с едри, опадливи прицветници. Хипантият (чашковидната паничка) отвън е покрит с власинки. Чашелистчетата са 5, ланцетно-шиловидни, по-дълги от венчето, запазващи се и при плода. Венчелистчетата са 5, бели, в основата си стеснени, около 12 мм дълги. Тичинките са 30-40, с червени прашници. Плодолистите са 5 (рядко 4), образуващи 5(4) яйчникови гнезда, сраснали помежду си и със хипантия; във всяко гнездо се развива по една семепъпка, рядко по две, но втората е безплодна. Стълбчетата са 5 (4), свободни или сраснали в долната си част. Стените на яйчниковите гнезда при узряването на плода се втвърдяват силно и се превръщат в 5 костилки, плътно сраснали с месестата част на лъжливия плод; във всяка костилка се развива по едно семе. Плодовете от дивите растения са дребни, 2-3 см в диаметър, ябълковидни или крушовидни; в културните форми те са 5-7 см в диаметър, в зряло състояние светлокафяви. В плода има каменисти клетки. Костилките са едри – 8-11 мм дълги и 5-7 мм широки.

В диво състояние мушмулата расте в Крим, Кавказ, Средна Азия (Копетдаг), Северен Иран, Мала Азия и на Балканския Полуостров (Гърция и Източна Тракия). У нас се среща само в смесените, предимно дъбови гори в източните части на Странджа и Сакар планина, единично и рядко.

Произходът на културната мушмула е ясен. Тъй като това е монотипичен род, хибридният и произход се изключва напълно. Културната форма се е получила чрез въвеждането в култура на диви растения, което е станало в Кавказ. Културната форма се отличава от дивата само по размера на растението и на плодовете, тоест, по тези признаци, които обикновено възникват при окултуряването. Оттук тя се е разпространила на запад. За Гърция мушмулата се споменава за първи път като културно растение от Archilochus от Парос към 700-та година преди новата ера, а в Италия е пренесена около 200-та година пр.н.е. от Македония по време на македонските войни. Оттам е пренесена в Западна и Средна Европа, като особено широко разпространение получава през средновековието.

У нас мушмулата е била позната като диворастящо плодно дърво не само на древните траки, но и на първобитния човек, обитавал Източна Тракия. Сега обаче отглеждането и е крайно ограничено и стопанското и значение е много малко. Използуването и е еднообразно – почти само консумиране на плодовете. Тези плодове обаче могат да бъдат добра суровина и за хранително-вкусовата промишленост – за производство на плодов сок, мармалади, плодово брашно, екстракти, желета, за изваряване на ракия и др. И сега населението приготвя от тези плодове ферментационно разхладително питие – мушмулица, подобно на крушовицата. Семената са сурогат на кафето.

Дървесината се използва в дървообработването. В Котленско с листата на мушмулата боядисват плодове в кафяв цвят. Цветовете са медоносни – те дават златожълт мед. Дървото се използва и като декоративно растение, а така също като подложка за декоративната японска мушмула.

Мушмуловите плодове при узряването си са негодни за консумация. Те са твърди, с плътна консистенция, кисело-тръпчиви. У нас те се берат през септември или октомври и то обикновено след осланяването им. Тогава стават по-меки, сладки и сочни, а тръпчивостта им намалява. В Кавказ често събират плодовете на мушмулата през пролетта, тъй като те не опадват от дървото, а след прекараните зимни студове стават по-сладки и губят тръпчивостта си.

Хранителната стойност на мушмулите е като тази на средните сортове ябълки и круши
Захарите в мушмулата са главно за сметка на глюкоза и фруктоза, което прави мушмулата подходяща храна и за диабетиците.

Когато мушмулите се берат преди да са осланени, те се поставят в сандъчета или касетки на пластове, но не по-тънки от 40 см, и се съхраняват в хладно помещение. При такива условия настъпва естествена ферментация и мацерация, вследствие на което плодовете стават меки, сочни, по-слабо тръпчиви и придобиват приятен аромат. Ако се разстелят на по-тънки пластове, плодовете се съсухрят и стават негодни за ядене. Така третираните плодове трябва да се консумират бързо, защото са изложени на плесенясване и разваляне. За по-продължително съхранение трябва да се консервират в херметично затворени съдове в захарен разтвор, стерилизирани при 100 градуса Целзий в течение на 50 минути.

МУШМУЛА – СЪСТАВ И ДЕЙСТВИЕ.

Зрелите плодове на мушмулата съдържат 10,04-12,06% захар (фруктоза 6,26-6,56%, глюкоза 3,78-4,13%, захароза 0,45-0,55%), ябълчна киселина 1,12-1,17%, а в семената има 2,5% тлъсти масла. В плодовете се съдържат 22-38 мг% витамин С, каротин, витамини В1 и В2. Съдържат се още скорбяла, целулоза, пектинови вещества, а от микроелементите – калий, калций, магнезий, фосфор, желязо и натрий.

Мушмуловите плодове се използват и за лечебни цели – те действат стимулиращо на храносмилателната система и са особено полезни за страдащи от чревен катар и жлъчка. Неосланените и неферментирали плодове са ефикасно средство против диария и дезинтерия.

Сега е известно, че плодът действа стимулиращо на жлезите с вътрешна секреция и се препоръчва при отслабване на функциите им. Мушмулата оказва и общо успокоителен ефект върху нервната система.
Най-популярното приложение на плода е в качеството му на средство, укрепващо функцията на дебелото черво и подобряващо храносмилането.
Недоузрелите плодове са ефикасно запичащо средство при възпалителни процеси на червата, протичащи с разстройство. Това действие се определя от по-голямото количество на дъбилни и пектинови вещества. Доброто лечебно действие на мушмулата в тези случаи се свързва с танина от плода. Той се явява дезинфекционно средство за червата. От киселините, влизащи в състава на мушмулата пък, се получават соли, които усилват процесите на осмоза в червата.
При остро стомашно-чревно разстройство е за предпочитане да се направи отвара от незрели плодове и от семена. Подобна отвара се препоръчва и при пикочно-каменна болест.
Зрелите плодове имат подчертано диуретично действие и са подходящо лечебно средство при възпаление на бъбреците и пикочните пътища. Наличието на голямо количество органични киселини в плода подпомага дейността на черния дроб и на жлъчката, влияе върху нормалните функции на кръвоносната и нервната система.

ИЛИЯН НЕДЕВ И СТРАЦИМИР АБРАШЕВ
МУШМУЛАТА – ЕСЕНЕН ДАР

Вижте още: