Светът полудя по биопродуктите

Filed Under: Биопродукти on November 17, 2007

Няма спор, че потребителите по света стават все по-чувствителни към чистотата на продуктите, които използват. Достатъчно е само да се погледне колко често се срещат думите “натурално, екологично и природно” по опаковките дори и в българските квартални магазини.

По българските закони тези продукти се наричат “биопродукт”, така се нарича и в повечето страни в Европа, а в англоезичния свят – “organic”.

Възможно е сега в „земеделска България” индустрията и търговвията с биопродукти да изглежда като временна глезотия на отегчени потребители, но фактите за нейния ръст през последните години са повече впечатляващи. Докато българската топ листа на тъй наречената “ organic food” се изчерпва с билки, чай и мед, в света вече се произвеждат всевъзможни биологично чисти храни, които се продават на цени много над средните на пазара. Търсенето им особено в Западна Европа и САЩ се увеличава постоянно, а на моменти в някои страни дори се появява и недостиг. Във Великобритания например, чийто пазар за биопродукти се оценява на над 1.5 млрд. евро на година, през 2005 г. хит с близо 90 % ръст на продажбите беше биомлякото – произведено от екологично чист фураж, без пестициди и хербициди, без антибиотици и хормони. В момента 5 % от продаваното мляко във Великобритания е сертифицирано и носи етикет „organic”, а очакванията са за още 45 % ръст тази година. Това е само един от сегментите на световния пазар на сертифицирани биопродукти, който се изчислява на 25 милиарда долара на година. Този пазар вече има своите лидери, своите търговски вериги и своите лоялни консуматори. Европа доминира пазара По обеми на продукцията и продажби пазарът на органични продукти се доминира от Европа.

В доклада на Европейската комисия от ноември 2005 г. се посочва, че продажбите на органични продукти в страните от общността възлизат на около 11 млрд. евро. Те се формират основно от няколко държави – Германия, Великобритания, Италия и Франция. Продажбите на тъй наречените “organic” продукти формират между 4 % и 5% от общия пазар на храни в общността. Като големи вносители на биологична продукция в ЕС се посочват Германия, Швеция и Италия. В почти всички страни членки обаче повече от половината от биопродуктите се реализират на местните пазари. С биологично производство в ЕС – в 25-те страни се занимават около 170 хил. фермери и около 149 хил. компании. Биопродуктите, които се произвеждат от Европа, са основно зърнени култури, плодове и зеленчуци, лозя, млечни и месни продукти. Първите европейски страни, които започват да се занимават с биопроизводство в началото на 90-те, са Австрия, Германия и Швейцария. От тогава досега обаче площите с биокултури в Европа са се увеличили от 100 хил. хектара – на над 5.5 млн. хектара общо.

Според доклад на Европейската комисия за периода 2006 – 2007 г. пазарът на органични продукти в общността ще продължава да нараства поетапно с 10 % годишно. Другата тенденция е към консолидиране на производителите на биологична продукция в европейските страни. Окрупняването в сектора вече се случва в Италия например, която е сред световните лидери по дял на сертифицираната биологична площ. На война срещу ГМО-тата – (генетично модифицирани организми) Според оценки на ОИСР продажбите на органични продукти в различните страни растат с 10 % до 30 % годишно, като това е един от най – бързо разраствщите се земеделски пазари. Макар по обем на продукцията делът на т.нар. organic продукти да е незначителен от общия пазар на храни, продажбите им са съизмерими с тези на генетично модифицираните организми (ГМО) например, чиято индустрия също е на път да завземе света.

Ако пазарът на органични продукти в света се оценява на над 26 млрд. долара – за сравнение продажбите на ГМО в световен мащаб възлизат на около 44 млрд. долара. Обемите на ГМО производството са много по – големи в сравнение с тези на органичното земеделие – особено в САЩ, Аржентина, Бразилия и страните от Латинска Америка. Дори в САЩ обаче, където ГМО има в почти всички видове храни, пазарът на органични продукти се разраства. Там пазарът расте с около 20 % годишно, като за миналата година са оценени на около 15 млрд. долара, с което САЩ се нареждат на второ място по продажби след Европа. Заради широко застъпеното генно модифицирано производство обаче американските биопродукти не намират пазар в европейските страни. Проучвания на американски институции показват, че пазарът на органични продукти в света ще продължи да се разраства през следващите 20 години. Очаква се обаче това да е с малко по – ниски темпове от досегашните. Карта на световните производители Според проучване на немската Фондация за екология и земеделие (SOEL) в момента биологичните площи в целия свят са над 26 млн. хектара. С биопроизводство се занимават над 100 страни. В частност голям дял от производството на биологична продукция е локализирано в Австралия (11.3 млн. хектара), Аржентина (3 млн. хектара) и Италия (1.2 млн. хектара). Заетите площи с биокултури в Европа са общо около 5.5 млн. хектара – толкова е обработваемата земя в България, а от нея делът на биоземеделието е едва 1.2%. След Италия с най-много сертифицирани площи са Германия, Испания, Великобритания и Франция. В Северна Америка по биологичен начин се обработват около 1.5 млн. хектара земя, а в страните от Латинска Америка – около 100 хил. хектара. Биологичното производство е широко застъпено и в Азия – основно Япония, където се обработват около 880 хил. хектара. Около 32 хил. хектара са и площите, върху които се отглеждат органични култури в Африка – главно в Египет. Въпреки че Австралия и Аржентина заемат най-голям дял на сертифицирана биологична обработваема земя (основно за животновъдство) в света, те са твърде малки като пазари за биопродукти и реализират като продажби около 100 млн. долара всяка. Австралия освен това е вносител на органични продукти – кафе, зехтин, соев сос и конфитюри – основно от Великобритания и САЩ. Тя обаче също изнася част от продукцията си – за европейските страни.

Около 15 % от еврпопейците са готови да плащат по-скъпо за полезни «органични» храни

Какви са тенденциите на органични продукти в Европа Въпреки че еуфорията по органичните продукти в някои европейски страни вече не е толкова голяма, пазарът в Европа расте. В някои страни търсенето продължава да се повишава, докато в други остава на същото ниво. Ръстът през 2005 г. е с 10 %. Най-голямо нарастване има в Австрия и Великобритания, която се очертава като страна с голям потенциал по отношение на биоземеделието. Пазарът се разраства също в Холандия и Швейцария. В същото време в страни като Германия и Франция не се постига очакваният растеж. Оказва се, че там хората още не са готови да плащат повече, особено в Германия заради икономическата ситуация там. От новите страни членки в ЕС биоземеделието се развива с бързи темпове в Полша и Словения. Какво бъдеще има биоземеделието в България, където едва сега пазарът на този тип продукти се заражда Това, което е характерно за Европа е, че европейските производители реализират голяма част от продукцията на местните пазари. От тази гледна точка, въпреки че в момента България има пазар навън, е добре тя да развие и вътрешния си пазар. Какви са като цяло перспективите пред органичното земеделие в Европейския съюз Европейският съюз категорично застава на позиция за съвместно съществуване на трите типа земеделие – органично, конвенционално и земеделие на основата на генно модифицираните организми (ГМО). Тоест ЕС подкрепя и трите типа земеделие. В момента с финансиране от ЕС се разработва проект, който има за цел да направи съпоставка между трите типа земеделие и да установи къде са различията – в съдържанието на пестициди, вода, антибиотици и други, за да се види какви са преимуществата на трите типа земеделие. Проектът трябва да бъде финализиран до края на 2006 г. Вече има предварителни резултати, които категорично показват, че по отношение на токсините и пестицидите биологичното земеделие има много силни преимущества. Прави се обаче и сравнение на разходите, така че да се установи кой тип земеделие е по – ефективен. По данни от различни проучвания сега около 10 – 15 % от европейските консуматори са готови да плащат по-висока цена за биопродуктите само ако са сигурни, че тези храни са абсолютно полезни и здравословни. Това все пак трябва да се докаже. Факт е, че разходите за органичното земеделие са много по-високи, но от друга страна, те могат де се компенсират с по-високо качество.

Приоритет ли е за ЕС биологичното земеделие Европа силно подкрепя органичното производство, защото то се развива много по отношение на качеството и безопасността на храните. ЕС има специален план за подкрепа на органичното земеделие, но това не означава, че то е приоритет за общността. Като дял органичното земеделие заема малка част от общата селскостопанска продукция. По отношение на ГМО през 2004 г. в Барселона Европейската комисия излиза с декларация, в която се посочва, че след информационните технологии следващата вълна в Европа е на природните науки и биотехнологиите. В следващата рамкова програма на ЕС са предложени 40 млрд. евро за научни изследвания, не само в медицината, но и в областта на земеделието, индустрията и опазване на околната среда. Променя ли се позицията на ЕС за ГМО В момента Европа произвежда достатъчно храни и страда от излишъци. През последните 50 години обаче добивите в земеделието драматично се промениха и вече се борим с проблеми не само като този със затлъстяването. Днес селското стопанство е изправено пред един много сериозен проблем – глобалното затопляне, което води до почвени изменения и промяна на добивите. Каква е сега разликата между САЩ и Европа. В САЩ разполагат с огромни територии, върху които се отглеждат генно модифицирани култури, от които се произвеждат храни. Европа не го прави. Тя се подготвя за производство на нов бид биогориво. Въпросът от който по-скоро трябва да се интересуват всички, включителни и страни като България, Румъния и Турция, е как ще изглежда селското стопанство след 25 години, ако Европа продължава да приема с неохота ГМО. Дали Европа ще бъде градината на света с плодовете и зеленчуците, които произвежда за собствена консумация. Или Бразилия ще храни света със своята генно модифицирана соя, царевица и други култури заедно с Аржентина и Латинска Америка. Как ще изглежда земеделието след 25 години, ако ЕС не промени политиката си След 25 години европейците вече няма да са конкурентоспособни по отношение на храните.

Един от въпросите, върху които Европа трябва да се съсредоточи, са водните ресурси. Около 70 % от водните ресурси в света сега се използват за земеделски нужди. В същото време глобалното затопляне е проблем, който вече не може да се отрича. И до какво заключение стига Европа – необходими са ни растения, които да са устойчиви на сушата и почвените изменения. САЩ вече работят върху такива проекти. Работи ли се върху конкретни разработки и какви пари са похарчени от ЕС досега за проучвания в областта на биотехнологиите В ЕС се работи по много проекти в тази област. За последните 10 години Европа е похарчила 400 млн. Евро само за да установи дали ГМО оказват вреда върху здравето на човека и околната среда. В проучвания в сферата на биотехнологиите американците обаче са инвестирали десет пъти повече. Всички тези изследвания, за които бяха похарчени близо 400 млн. Евро, категорично показват, че ГМО нямат вредно влияние върху човека и околната среда. Хората обаче не вярват и се страхуват да приемат този факт.

Източник:

Месечният он-лайн бюлетин “Форум за трансгранично приятелство и информация”

се издава в рамките на проект BG2003/005-632.02.01-01“Форум за бизнес партньорство – България – Турция” на Ямболска търговско-промишлена палата с финансовата подкрепа на ЕС, Програма ФАР “Трансгранично сътрудничество България-Турция“ – Фонд за малки проекти, Бюджетна линия: BG2003/005-632.02.01.

Вижте още:

Коментари (2)

 

  1. […] по геология с диплома от Кембридж, Детелин Дачев: Биопродуктите са наречени „био“, защото се допуска, че са […]

  2. […] касата клиента разбира, че дължи солидна сума за един биопродукт. От Комисията за защита на потребителите заявяват, че […]

Коментирай

You must be logged in to post a comment.