Biozemedelie.com - биоземеделие и биопродукти

Въпрос: Разреждането трябва ли да следва аритметична прогресия?
Д-р Щайнер: По този въпрос ще бъдат казани някои неща. Пропорцията е, че с увеличаване на площта се употребява по-голямо количество вода и по-малко кравешки рога, от което следва, че с относително по-малко рога могат да бъдат наторени големи площи. В Дорнах имахме 25 кравешки рога и тогава ги употребихме за една по-голяма градина. При това взехме един рог за половин кофа. Тогава още веднъж поставихме в една пълна кофа два рога. След това трябваше да наторим още една площ,която беше много по-голяма и употребихме седем рога за седем пълни кофи.
Може ли при бъркане на тора за по-големи площи да се използва механична бъркачка или това не е позволено?
Естествено, това е нещо, което може да бъде възприето строго, или човек може да се реши постепенно да се плъзне към сурогати, към заместители. Все пак няма никакво съмнение, че бъркането с ръка има по-друго значение, отколкото машинното бъркане. Механикът естествено няма да признае това. Но помислете само, колко огромна е разликата, ако Вие действително бъркате с ръка, при което всичките фини движения, които ръката извършва, преминават в бърканата смес, всичките неща, включително усещанията и чувствата също постъпват там, или ако това разбъркване става машинизирано. Естествено днес хората не вярват, че в случая тази разлика има значение, обаче тя се забелязва също и в медицинската дейност. Помислете само, че не е все едно дали едно лекарство е приготвено ръчно или машинно. Човек придава още нещо на произведенията, когато самият той ги произвежда - не се смейте на това. Много от вас познават лекарствата на Ритер и мен често са ме питали, как се отнасям към тези лекарства. Знаете може би, че за тези лекарства на Ритер много химни се пеят, докато други разпространяват становището, че те нямат особено действие. Разбира се, те имат своето действие, аз обаче съм твърдо убеден, че те съществено ще загубят своето действие, когато бъдат включени общо в търговията, защото тъкмо при тези лекарства не е все едно дали ги притежава самият лекар и ги дава непосредствено на пациента. Когато това става само в този малък кръг и при тази близост, тогава с лекарството лекарят дава на пациента известен ентусиазъм, известно съпричастие. Ще кажете, че ентусиазмът нищо не тежи и не може да се претегли, обаче той вибрира, той трепти в лекарството. И лекарите са въодушевени, когато са обзети от ентусиазъм. Светлината действа много силно на лекарствата, защо въодушевлението на лекаря да не им действа? Ентусиазмът всъщност създава връзката и оказва голямо въздействие, така че днешните въодушевени лекари биха могли да предизвикват големи въздействия. Тъкмо по този начин лекарството на Ритер въздейства много силно. Но ако го приготвяте занаятчийски, по всяка вероятност въздействието ще изчезне. При такива неща има значение дали това, което произлиза от човешката ръка - а от човешката ръка се изработват много неща - дали се прави придружено от споменатото въодушевление или се прави с машина. Постепенно обаче може да се разбере, че бъркането на торовата смес е голямо удоволствие, така че човек няма и да помисли за машинизирано приготвяне дори когато се употребяват много кравешки рога. Опита ли се, ще се стигне до това, да се прави в неделите за десерт. Тогава само чрез това, че се прави в неделя, когато са поканени много гости и се провеждат приятни разговори, без машини ще се постигне прекрасен резултат.
Разпределянето на половин кофа разтвор върху една трета моргена вече представлява известно затруднение. Ако количеството на рогата се увеличава, нараства и затруднението не само по отношение на рогата, а по-скоро за самото разпръскване, то става все по-трудно. Може ли разтворът да се разреди с повече вода или трябва да остане в това съотношение на половин кофа за една трета моргена?

[Read more →]

Моето разбиране за натуралната храна е същото, както и за натуралното земеделие. Както натуралното земеделие се подчинява на законите на природата, тази природа, която се опознава с не-различаващото съзнание, така и натуралното хранене е начин на хранене, при който храната, събрана в див вид или отгледана по методите на натуралното земеделие, и рибата, хваната чрез натурални методи, се добиват без преднамерени действия, с помоща на не-различаващото съзнание.

Въпреки че говоря за непреднамерени действия и не-метод (липса на метод) аз признавам мъдростта, която се изработва с времето в процеса на ежедневният живот. Използването на солта и огъня може да бъдат критикувани като първа крачка в отделянето на човека от природата, но това е просто естествена мъдрост, възприета от първобитните хора, и това трябва да бъде признато за мъдрост, дарена от небето.

Селскостопанските култури, които са били отглеждани в течение на хиляди и десетки хиляди години и са станали част от човешкият живот, не са продукт изцяло роден от различаващото съзнание, тях можем да ги смятаме за натурална храна. Обаче новите сортове, които се създават не под влиянието на естествените условия, но с помощта на агрономическата наука, която се е отдалечила много от природата, също както и рибата, мекотелите и домашните животни, отглеждани в промишлени количества, отпадат от категорията на натуралната храна.

Земеделието, риболова, животновъдството, ежедневните дейности свързани с храната, дрехите, жилищата, духовният живот, всичко трябва да бъде в единство с природата.

Аз нарисувах следните диаграми, които обясняват натуралното хранене, минаващи отвъд пределите на науката и философията. Първата обединява видовете храна, които са най достъпни за хората. Те са разделени на няколко групи. На втората диаграма храната е разделена на групи в съответствие с достъпността и през различните годишни сезони. Тези диаграми съставят мандалата на натуралните храни. От тази мандала може да се види, че източниците на храна на нашата земя са почти неограничени. Ако човек опознае храната чрез “не-разум”(будистки термин, описващ състоянието в което няма разлика между личността и външният свят), дори и нищо да не знае за ИН и ЯН , той може да достигне съвършената натурална диета.

Рибарите и фермерите от японското село въобще не се интересуват от логиката на тази диаграма. Те просто следват повелята на природата, употребяват сезонната храна от окръжаващата ги среда.

От ранна пролет, когато семената на тревите покълват в земята, фермерът може да опита всички вкусови усещания. С тях много добре се съчетава тънкият вкус на езерните охлюви и морските мекотели.

Раззеленяването в природата настъпва през март. Хвощ, орлова папрат, пелин, осмунд и други планински растения, разбира се и младите листа на хинапа, прасковата и леторастите на планинския ямс – всичко това е ядливо. Притежаващи лек тънък вкус, те представляват изискано блюдо а могат също да служат и като подправка. На морския бряг могат да се съберат морски зеленчуци – кафяви водорасли, водорасли растящи по скалите, притежаващи приятен вкус и намиращи се в изобилие през пролетните месеци.

По време на появяването на младите бамбукови леторасти, каменния окун, морската платика и раираната риба имат най-хубав вкус. Сезонът на цъфтеж на игликата се отбелязва с ленточна риба и скумрия “сашими”. Бобовете на зеления и снежния грах, лимеца са много вкусни, ако се ядат направо от шушулките или ако се варят цели, както и неочистения ориз, пшеницата и ечемика.

Към края на дъждовния период (за по-голяма част от Япония дъждовният период продължава от юни до средата на юли ) се берат японските сливи, а ягоди и малини тогава може да се намерят в изобилие. По това време се появява естествена потребност от острия вкус на лука и сочни плодове, като мушмула, кайсия и праскова. Плодовете на мушмулата не са единствената ядлива част на това растение. Семената в смлян вид могат да се използват като “кафе”, от листата правят чай, който е прекрасно лекарствено средство. От листата на прасковата и хинапа правят тоник помагащ за дълголетието на човека.

Под яркото лятно слънце да се хапват медени пъпеши под сянката на някое дърво – това е прекрасно прекарване на времето. По това време узряват много летни зеленчуци: моркови, спанак, репи и краставици. За преодоляване на лятното отслабване на тялото е полезно консумирането на растително или сусамово масло. Ястията, приготвени от зърно,удовлетворяват добре понижения апетит през лятото. Лете често се приготвя ечемичено фиде, различно по форма и размер. Узрява и гречихата. Това растение е прекрасна храна, усвояваща се много добре през този сезон.

Ранната есен – благодатно време на соя и малки червени бобчета азуки, големи количества плодове и зеленчуци и различни хлебни житни, зреещи по това време. Пироги от просо украсяват празника на есенната луна. Късно наесен варят царевица и ориз с червени бобове, с гъби “матсутаке” или се наслаждават на кестените. Много е важно да се отбележи , че оризът, събиращ в себе си слънчевите лъчи през цяло лято, зрее дълго наесен. Това означава, че основната храна за хладните зимни месеци, изобилна и висококалорична, е осигурена.

Още с първите мразовити дни хората започват да поглеждат към рибните магазини. Дълбоководните риби, като жълтоопашатката, риба тон се ловят през този сезон. Интересно е , че японската ряпа и листните зеленчуци, намиращи се по това време в изобилие, много добре се съчетават с тези риби.

Новогодишните празнични ястия се приготвят основно от тази храна, маринована или осолена специално за големите празници. Солената сьомга, херингата, яйцата, червената морска платика, омарите, ламинарията и черният боб се поднасят всяка година на този празник в течение на много векове.

Изкопаните репи, които са били оставени под почвената и снежна покривка, са приятно допълнение към менюто през зимния сезон. Зърнените и различните бобови, а също и соевият сос са основни хранителни продукти, които по това време са винаги достъпни. Заедно със зелето, ряпата, тиквата и бататите, запазени от есента, през хладните зимни месеци се употребяват и други разнообразни видове храна. Празът, дивият лук шалот се съчетават добре с тънкия вкус на стридите и морската краставица, които могат да се събират през това време.

В очакването на пролетта може да се излезе на разходка в търсене на подбел и ядливите леторасти на пълзящия здравец, надничащ изпод снега. С появяването на водният крес, овчарската торбичка, звездица и други диви треви, реколтата от натурални пролетни зеленчуци може да се събира направо от прозореца на кухнята. Така, като придържат към просто хранене, като събират всеки сезон достъпната през него храна и се наслаждават се на нейния здрав и полезен вкус, местните селяни използват всичко, което им дава природата.

Селяните познават нежния вкус на храната, но не им е понятен тайнствения вкус на природата. Или по-точно, той им е понятен, но не могат да го изразят това с думи.

Натуралната храна лежи пред нас, под краката ни.

Манасобу Фукуока

Революцията на една сламка

www.jivdom.info

От 12 до 20.07, в околностите на с. Желен (близо до Своге), се планира 9-дневен събор, посветен на актуални теми:

екоземеделие и опазване на околната среда, природна медицина и профилактика, по-адекватни форми на образование, възпитание и взаимоотношения, социална и икономическа взаимопомощ и различни видове изкуство. Основни инициатори са сдружение “Тринога” и М.И.Р., като се очаква подкрепа от страна на местното кметство и на няколко софийски и други фирми с отношение към споменатата проблематика, както и участие на екоактивисти, натуропати, хора на изкуството и т.н. от цялата страна и от няколко европейски държави.

При очертаващи се доброволни дарения форумът ще бъде безплатен за всички присъстващи. Всеки ще може да участвва - през цялото време или през част от него; основната форма за пренощуване ще е палатков лагер.
Предстои уточняване на програмата!
Всички желаещи да сътрудничат в организацията и провеждането на мероприятието са добре дошли!

За повече информация - тел. 0885 0505650 и 0888 214483; www.trinoga.org; www.mirbg.info.

Аз не обичам много думата “труд”. Човешките същества са единствените животни, които трябва да се трудят. Аз мисля, че това е най безсмисленото нещо на света. Другите животни просто живеят в живота, но хората се трудят като побъркани, мислейки, че са длъжни да го правят, за да оцелеят. Колкото повече труд, колкото по-сложна задача, толкова по-прекрасно, смятат те. Би било добре да се откажат от такъв начин на мислене и да живеят лек и удобен живот, с много свободно време на разположение. Мисля за начина на живот на тропическите животни, които сутрин и вечер излизат да търсят храна, а в останалото време от деня прекарват в дрямка – аз мисля, че това е прекрасен живот.

За човека такъв обикновен живот би бил възможен ако той работеше само толкова, колкото трябва, за да удовлетвори ежедневните си потребности. При такъв начин на живот работата не е онова, което хората обикновено подразбират под тази дума, а просто правене на нещо, което трябва да бъде свършено.

Моята цел е да създам движение в това направление. Това е целта и на седем-осем млади хора, които живеят в общността в хижите на планината и помагат да извършваме ежедневната фермерска дейност. Тези млади хора искат да станат фермери, да основат нови села и общности, за да опитат да водят този начин на живот. Те са дошли в моята ферма за да се научат на фермерското майсторство, което ще им бъде нужно, за да осъществят този план.

В последно време в страната ни възникнаха няколко общщности (комуни). Някои ги наричат сборище на хипита. Хубаво, може да ги разгледаме и от такава гледна точка. Но живеейки и работейки заедно, опитващи се да намерят път назад към природата, хората в тях са образец на “новия фермер”. Те разбират, че трайното им существувание и обучение означават да живееш от плодовете на собствената си земя. Комуните, които не са в състояние да си осигурят прехраната, не просъществуват дълго.

Много от тези млади хора отиват в Индия или във френския Ганди Вилаж, живеят в кибуците на Израел, или посещават комуните в планините и пустините на Американския Запад. Между тях има и такива, като групата на остров Суванодзе от островната верига на Тохарските острови в Южна Япония, които опитват нови форми на семеен живот и възможността за тесноплеменен начин на живот. Аз мисля, че движението на тази шепа хора – това е път към по-добри времена. Именно между тях натуралното земеделие започва бързо да се разпространява и да набира сили.

Освен тях, различни религиозни общности започнаха да прилагат методите на натуралното земеделие.

В търсене на основите на човешката природа, независимо от това по какъв път вървите, вие трябва да започнете с проблемите на здравето. Пътят, водещ към осъзнаване и хармония, включва изживяването на всеки ден просто и открито и хранене със здрава, натурална храна. По всичко личи, че натуралното земеделие за много хора е най-доброто начало на пътя им.

Самият аз не съм член на никаква религиозна общност и мога спокойно да обсъждам възгледите си с всеки човек. Аз не отдавам голямо значение на различията между християни, будисти, шинтуисти и другите религиозни групи, но ми е интересно че моята ферма привлича хора с дълбоки религиозни убеждения. Мисля, че причината е в това, че натуралното земеделие за разлика от другите видове земеделие, е основано на философия, която се простира значително по-далече от представите за почвени анализи, рН и добива.

Неотдавна един млад човек от Парижкия Център по органично земеделие се качи в планината и цял ден разговаряхме. Научих за събитията във Франция и разбрах, че планират международна конференция по органично земеделие, Като се подготвяше за нея, този французин обикаляше органични и натурални ферми по цял свят. Аз му показах градината, след което на чаша пелинов чай обсъждахме някои от моите наблюдения, направени през изминалите тридесет години.

Най напред му казах, че ако разгледаме принципите на органичното земеделие, популярно на запад, ще открием, че те се различават малко от традиционното Източно земеделие, практикувано в Китай, Корея и Япония в течение на много векове. Всички японски ферми използват този тип земеделие още от ерата Мейджи и Тайшо (1868-1962 г.) и така е било до края на Втората Световна война. В тази система голяма роля е играел компостът и използването на човешки и животински отпадъци. Това е било интензивно земеделие и е включвало практики , като ротация на културите, комбинирани посеви на различни култури и зелено торене. И понеже площта е била ограничена, нивите никога не са оставали празни а редуването на културите, както и прибирането на реколтата, се е извършвало с голяма точност. Всички органични остатъци са отивали в компоста а от там са се връщали на полето. Използването на компост официално се е поощрявало, а селскостопанските изследвания са обхващали основно органичното торене и техниката на компостиране.

По такъв начин животните, растенията и човекът в селското стопанство са се сливали в едно тяло, съставляващо основата на японското земеделие чак до наши дни. Може да се каже, че органичното земеделие в този си вид, в който съществува на Запад, има като отправна точка традиционното земеделие на Изтока.

После му казах, сред методите на натурално земеделие могат да се различат два типа: трансцедентално натурално земеделие и органично натурално земеделие в зависимост от светогледа (според представите на интелекта за света). Ако трябва да употребя термините на будизма, бих назовал тези два типа съответно натурално земеделие Махаяна и Хинаяна.

Натуралното земеделие Махаяна възниква само по себе си там, където съществува единство между човека и природата. То е приспособено към природата, каквато е тя, и към разума, какъвто е той. То е възникнало от убеждението, че ако човек се откаже от своята воля ( “да покорява природата”бел. на преводача) и позволи на природата да се самоуправлява, в отговор тя ще му осигури всичко необходимо. Това може да се поясни с простата аналогия: в трансцеденталното натурално земеделие отношенията между човека и природата могат да се сравнят с отношенията между мъжът и жената, съединени в съвършен брак. Бракът не е подарен и не е получен от някого, съвършената двойка се създава сама.

От друга страна, ограниченото натурално земеделие също следва пътя на природата, това са осъзнатите опити на органичното земеделие и другите методи да следват законите на природата. Макар, че сега земеделецът обича природата и се отнася сериозно към нея, отношенията между тях не са достатъчно точни.

Според по-ограничения възглед в натуралното земеделие, добре е фермерът да внася органични торове в почвата и същевременно е добре да се отглеждат животни и това е най-добрият и най-ефективният начин за използване на природата. От гледна точка на личната ми практика, това е прекрасно, но ако се запази само такъв подход, духът на истинското натурално земеделие ще загине. Този тип на ограничено натурално земеделие е аналогичен с школата по фехтовка, известна като “Школа на единствения удар”, която учи да се побеждава благодарение на високото майсторство и благодарение на осъзнатото използване на техниката. Съвременното индустриално земеделие е подобно на “Школа на единствения удар”, то вярва, че победата може да бъде спечелена по пътя на мощно ограждане с удари на меч.

Чистото натурално земеделие, е обратно - “Школа без удар”, която не се стреми към победа. Превръщане в практика на принципа “нищо не правене” е единствената цел, към която трябва да се стреми фермерът. Лао Цзъ говори за неактивния период. Аз мисля, че ако той беше фермер, със сигурност би се занимавал с натурално земеделие. Мисля също, че пътят на Ганди – това е “метод без метод”, действащ със съзнание на не-побеждаващ, не-протестиращ, близък на натуралното земеделие. Ако хората разберат, че изгубват радостта и щастието си в опитите си да ги овладеят, те ще осъзнаят и основата на натуралното земеделие. Единствената истинска цел на земеделието е не отглеждането на растения, а култивирането и усъвършенстването на човека ( в този параграф г-н Фукуока обрисува различията между техническите подходи, които възникват спонтанно, като израз на хармонията между личността и природата, в процеса на ежедневните му дейности, свободни от волевите пориви на интелекта.)

Манасобу Фукуока

Революцията на една сламка

www.jivdom.info